Определение · № 1101/2024 · дело 439/2024

По дело 439 / 2024 Предишен акт Определение 9976 / 20.10.2023 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1101 София , 31.01.2024 г. Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в закрито заседание в състав: Председател : СИБИЛА СИМЕОНОВА Членове: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ СЛАВИНА ВЛАДОВА МАРИЯ НИКОЛОВА НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СЛАВИНА ВЛАДОВА по административно дело № 439/2024 г. Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/ . Образувано е по частна жалба на „Кария фиш трейдинг“ ООД със седалище гр. Каварна, срещу определение № 9976 от 20.10.2023г. по адм. д. № 8108/2023г. на Върховния административен съд /ВАС/, с което на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Заповед № РД – 02 – 15 - 95 от 04.07.2023г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е одобрен проект за Общ устройствен план /ОУП/ на община Шабла, фаза окончателен проект и Правила и нормативи за прилагането на ОУП, в частта за територията, в която попада поземлен имот /ПИ/ идентификатор № 24102.37.198 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на землището на [населено място], общ. Шабла и с което определение е прекратено производството по делото. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие с основни принципи на националното и европейското право. Твърди, че като концесионер със сключен 25 годишен договор за имот, засегнат от ОУП, има правен интерес от оспорване на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството в оспорената част. Посочва в тази връзка, че жалбата е подадена от дружеството като заинтересовано лице и да не се прилаган специалните норми на чл. 127 ал. 12 и ал. 13 ЗУТ. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на спора. Ответникът Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител юрк. Цветкова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК , от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение тричленен състав на ВАС е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството в оспорената й част, поради това, че не попада в кръга на лицата, за които законът е предвидил активна процесуална легитимация за оспорване на ОУП. Приел е, че съобразно чл. 127, ал. 12 ЗУТ , лицата, които имат право да оспорват ОУП, са собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания, а съобразно ал. 13 на тази разпоредба непосредствено засегнати са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти – публична общинска или държавна собственост, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси. Посочил е, че жалбоподателят нито твърди, нито се легитимира като собственик на имота по отношение на който се оспорва заповедта – ПИ идентификатор № 24102.37.198, тъй като от доказателствата е установено, че имотът е частна общинска собственост, който е предоставен на концесия на дружеството – жалбоподател. Приел е и че липсва втората предпоставка, а именно имотът не е с предвидено изграждане на обект – публична собственост на държавата или общината. Посочил е, че тук следва да бъде отчетена и волята на законодателя, вложена в нормата на чл. 127 ал. 12, ограничаваща кръга от субекти с признато право за оспорване на ОУП, за разлика от кръга от лицата по чл. 131 ЗУТ, разполагащи с правен интерес от оспорване на подробен устройствен план. Поради това е приел, че като лице, което не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 127, ал. 12 и ал. 13 ЗУТ , дружеството - жалбоподател няма активна легитимация да оспорва заповедта, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. При правилното приложение на закона тричленният състав на ВАС е приел, че жалбоподателят не е от кръга на заинтересованите лица, за които законодателят е признал право на оспорване на ОУП. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 127, ал. 12 във връзка с ал. 13 ЗУТ , който е специалният закон, очертаващ кръга от лицата, които са непосредствено засегнати от приемане и изменение на ОУП, и за които е налице правен интерес от оспорването му, съответно за които е признато право на жалба. В съответствие със събраните доказателства съдът е достигнал до извод, че тъй като жалбоподателят не се легитимира като собственик на недвижимия имот ПИ идентификатор № 24102.37.198, засегнат от одобрения ОУП, то той не е от кръга на заинтересованите лица и за него не е налице правен интерес от оспорване на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Правилно е отчетена в случая волята на законодателя, изразена в приетата нова норма на чл. 127 ал. 12 ЗУТ, след решение на Конституционния съд, с която е определен по – ограничен кръг лица, за които е признато право на оспорване на ОУП, в сравнение с кръга на активно легитимираните лица по чл. 131 ЗУТ да оспорват ПУП. Неоснователно е и възражението за неправилност на определението, поради противоречие с основни принципи на национално и европейското право и Конституцията на Република България. Чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБългария предвижда обжалваемост на всички административни актове при наличието на правен интерес от оспорването им, а именно пряко и непосредствено засягане на права или законни интереси на граждани и организации. Текстът на разпоредбата предвижда, че „Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон“. Видно от посоченото конституционната норма изрично предвижда обжалваемост при пряко и непосредствено засягане, а в случая кръга на лицата, които са определени като засегнати е очертан от разпоредбата на чл. 127, ал. 12 във връзка с ал. 13 ЗУТ . Съответно и при преценката за непосредствено засягане жалбоподателят не попада в кръга на тези лица, които специалният закон е определил за такива, предвид това, че не се легитимира като собственик на ПИ идентификатор № 24102.37.198, който е частна общинска собственост, а като концесионер, т.е. лице, за което не е налице право да оспорва съгласно приложимия специален закон. Неоснователно е и искането на жалбоподателя да не бъдат прилагани приложимите в случая норми на чл. 127 ал. 12 и ал. 13 ЗУТ, тъй като в случая и конституционната разпоредба предвижда очертаването на този кръг със законови норми. По изложените съображения оспореното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК , Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 9976 от 20.10.2023г. , постановено по адм. д. № 8108/2023г. по описа на Върховния административен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: Членове: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ