Определение · № 1140/2024 · дело 394/2024

По дело 394 / 2024 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1140 София , 31.01.2024 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ТОДОР ПЕТКОВ Членове: КРАСИМИР КЪНЧЕВ ТАНЯ ДАМЯНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията КРАСИМИР КЪНЧЕВ по административно дело № 394/2024 г. Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е по реда на чл.229 и сл. във връзка с чл.166, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Абофарма България“ ЕООД и „Техноком Трейд“ ЕООД, и двете дружества със седалище в гр.София, подадена чрез общия им пълномощник адв.Д. Йорданова. Жалбата е против определение №2343 от 29.11.2023г., постановено по адм. дело №1372/2023г. по описа на Административен съд София - област. С оспореното определение е оставено без уважение искането на „Абофарма България“ ЕООД и „Техноком Трейд“ ЕООД за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на т.3 от решение №996 от 12.10.2023г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка №КЗК-325/2023г. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, противоречие със съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и произнасяне по същество с ново определение, с което да се спре предварителното изпълнение на т.3 от диспозитива на решение №996 от 12.10.2023г. на КЗК. Претендира и присъждане на разноски за производството по частната жалба. Ответникът – Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуален представител юрк.Г. Манолов, с представена писмена защита изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Моли да бъде отхвърлена частната жалба. В условията на евентуалност моли по отношение на „Техноком Трейд“ ЕООД съдът да постанови недопустимост на обжалването. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл.229, ал.1, т.2 вр. чл.166, ал.3 от АПК, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл.230 от АПК. Неоснователно е възражението на КЗК за недопустимост на частната жалба на „Техноком Трейд“ ЕООД. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на и на „Техноком Трейд“ ЕООД за спиране на допуснатото незабавно изпълнение, поради което това дружество има правен интерес от обжалване на това определение. Доколко по искане на това дружество може да бъде спряно допуснатото незабавно изпълнение, респ. дали обжалваното определение е допустимо в частта му относно „Техноком Трейд“ ЕООД, не следва да бъде разглеждано в настоящото производство поради липса на оплаквания и възражения в тази насока. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд София - област е оставил без уважение искането на „Абофарма България“ ЕООД и „Техноком Трейд“ ЕООД за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на т.3 от диспозитива на решение №996 от 12.10.2023г., постановено от КЗК по преписка №КЗК-325/2023г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че мотивите на искането, с което е сезиран не съдържат нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК. Не се сочи нито едно обстоятелство, възникнало след влизане в сила на разпореждането за предварително изпълнение, което да е в пряка и/или косвена връзка с претендираните вреди. В случая според съда твърдените вреди произтичат от самия административен акт, а не от неговото предварително изпълнение, и не се основават на нови обстоятелства, каквото е изискването на чл.166, ал.2 от АПК. Съдът е изложил мотиви също, че дори да се приеме, че съществуват „нови обстоятелства“, то липсват доказателства, даващи основание да се направи извод, че допуснатото незабавно изпълнение на въпросното решението на Комисията би довело до трудно поправима вреда. Административен съд София – област е счел, че подробно изложените доводи относно икономическите отношения между двете дружество не могат да обосноват възможност от настъпване на значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателите. Конкретно се е мотивирал, като е посочил, че липсват доказателства относно реални плащания – каква е себестойността на остатъчните продукти, колко реално е платено за върнатите продукти, ако такива са върнати. Твърдяната загуба на пазарен дял според съда не е подкрепена с никакви факти, а загубата от разходи за опаковки, за нова търговска марка и реклама за популяризиране на нова търговска марка са разходи, които евентуално дружеството би понесло при негативен за него изход от делото при решаването му по същество. Административният съд е изложил и съображения за приложимост на чл.60 и чл.74 от АПК. Обжалваното определение е правилно. Настоящият съдебен състав не споделя възприетите от съда изводи за приложимост на чл.60 и чл.74 от АПК. В случая няма допуснато от КЗК предварително изпълнение по смисъла на чл.60 от АПК, а е налице такова по силата на закона. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗЗК решенията на КЗК, с които се постановява прекратяване на нарушението, включително чрез налагане на поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията или се постановява преустановяване на прилагането на нелоялни търговски практики по глава седма "б", подлежат на незабавно изпълнение. В изброените хипотези специалната законова норма допуска предварително изпълнение на административния акт, без да е необходимо административният орган да обосновава някоя от хипотезите на чл.60, ал.1 АПК, като се презюмира наличието им. Производството пред Административен съд София – област е било по реда на чл.166 от АПК, като съдът е развил подробни мотиви за приложението и на последната разпоредба. Затова смесването от съда на процедурата по чл.60 с тази по чл.166 от АПК не се отразява на законосъобразността на обжалваното определение, каквито твърдения се съдържат в частната жалба. Разпоредбата на чл.74 от АПК също няма отношение към искането на жалбоподателите за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на т.3 от диспозитива на решение №996 от 12.10.2023г., постановено от КЗК по преписка №КЗК-325/2023г., тъй като решението на КЗК не е общ административен акт. Въпреки това следва да се приеме, че неправилното посочване и на нормата на чл.74 от АПК не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не се отразява на мотивите на съда относно предпоставките по чл.166 от АПК, респ. на постановения резултат. В останалата част мотивите, изложени на обжалваното определение, са правилни. Според чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /какъвто е случая – чл.66, ал.1 от ЗЗК/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от АПК. Съгласно последната разпоредба съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искане за спиране по жалби срещу административен акт, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последват значителни или трудно поправими вреди, които да са противопоставими на презюмирания обществен интерес за предварително изпълнение. Или условията за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение се съдържат в чл.166, ал.2 от АПК и те са предварителното изпълнение да би могло да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди, при това основани на нови обстоятелства. В случая тези основания не са били налице. Неоснователно се твърди в частната жалба, че от предварителното изпълнение на обжалвания административен акт (решението на КЗК) биха могли да настъпят както значителни по размер вреди за „Абофарма България“ ЕООД и „Техноком Трейд“ ЕООД, така и труднопоправими вреди за двете дружества. По същество с т.3 от диспозитива на решението на КЗК се прекратява установеното по т.2 от диспозитива нарушение, а именно установено по чл.29 от ЗЗК от страна на „Абофарма България“ ЕООД нарушение, изразяващо се в недобросъвестно използване на наименованието „ABOPHARMA Магнезий 1000“ на опаковките на хранителните добавки „ABOPHARMA Магнезий 1000 таблетки с удължено действие“, „ABOPHARMA Магнезий 1000 ликуид ягода“ и „ABOPHARMA Магнезий 1000 ликуид портокал“. Несъмнено оспореното решение на КЗК причинява вреди на оспорващите, тъй като се забранява използването на цитираните по-горе наименования. Тези вреди обаче не са по-значителни и по-трудно поправими от вредите, които по принцип настъпват от изпълнение на решение на КЗК от вида на процесното. И въпреки наличието на които, законодателят е допуснал предварителното изпълнение на такъв вид решения с нормата на чл.66, ал.1 от ЗЗК - поради презумирано наличие на условията по чл.60 от АПК. Преценено е, че тези условия имат приоритет пред вредите, които настъпват от такъв вид решения на КЗК. Неправилно се твърди от жалбоподателите, че продуктът се спира от продажба, което спиране генерира вреди. С постановеното от КЗК решение продуктът с посочените опаковки не се спира от продажба, а се спира продажбата му с наименование, в което фигурира 1000. В случая всяка една от хранителните добавки е имала различно съдържание на елемента магнезий, като в нито една от тях то не кореспондира на изписаното на лицевата страна на опаковките число в наименованието на продукта. Именно заради това се спира продажбата на продукта (с посочените опаковки) с наименование, в което се съдържа числото 1000. Не следва да се приеме за реална вреда твърдяното с частната жалба забранено разпространение на продукти на стойност около xxxxxx лв., тъй като в случая се забранява само разпространението им с определено наименование. От жалбоподателите се твърдят вреди за xxxxxx броя опаковки от продуктите с бранда Магнезий 1000, като самите жалбоподатели посочват в частната жалба, че същите могат да бъдат преопаковани и задържани до постановяване на окончателно решение. Вредите могат да бъдат свързани с изтегляне на продукти с наименование Магнезий 1000 и преетикирането им /смяна на опаковката/, но не следва да се приеме, че разходът за преетикирането би бил в размер, който да затрудни дружеството да го извърши и да реализира продуктите си. Вредите са за xxxxxx броя опаковки от продуктите с бранда Магнезий 1000, който при това могат да бъдат задържани, складирани и използвани отново при евентуална отмяна на решението на КЗК. Затова следва да се приеме, че вредите не са значителни. За извода, че вредите не са значителни за „Абофарма България“ ЕООД от значение е също установеният оборот на дружеството - по преписката е представен отчет, в който нетните приходи от продажби за 2022г. са в размер на 4 506 000 лв. Постановеното предварително изпълнение е резултат от законовата норма на чл.66, ал.1 от ЗЗК, предвиждаща незабавно изпълнение на такъв вид решения. В случая пропуснати ползи несъмнено биха настъпили, но те са резултат на самото установено нарушение. Изложените в молбата за спиране вреди не са по-големи и по-значителни вреди от тези, които по принцип настъпват при решение като процесното. И въпреки наличието на които законодателят е предвидил незабавно изпълнение за решението. Противно на твърдяното, допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение в конкретната ситуация за възстановяване на конкуренцията, е съизмеримо с възможните вреди в резултат на установеното нарушение. А изпълнението на административния акт не ще засегне права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. От значение е също, че доказателствената тежест е за жалбоподателите. От изложените аргументи и представените доказателства не може да се направи извод, че е опровергана законовата презумпция за наличието на значим обществен интерес, охраняван от закона с нормативно допуснатото предварително изпълнение. Нито е установено накърняване на особено важен интерес на дружеството, който да може да се противопостави на значимите права, които законът охранява. Обстоятелствата, обуславящи хипотезата на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК, правилно са преценени от първоинстанционният съд. Затова настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, което налага оставянето му в сила. С оглед на изхода на спора и предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК искането на частните жалбоподатели за присъждане на направените по делото разноски следва да се остави без уважение. Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК е основателно предявеното от ответника искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Затова „Абофарма България“ ЕООД и „Техноком Трейд“ ЕООД следва да бъдат осъдени да заплатят на Комисията за защита на конкуренцията общо 150 лв. (всеки по 75 лв.), представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено според чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1, вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение №2343 от 29.11.2023г., постановено по адм. дело №1372/2023г. по описа на Административен съд София - област. ОСЪЖДА „Абофарма България" ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр.София [жк], [улица], да заплати на Комисията за защита на конкуренцията сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. ОСЪЖДА „Техноком трейд" ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр.София [жк], [улица], да заплати на Комисията за защита на конкуренцията сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. ОСТАВЯ без уважение искането на „Абофарма България" ЕООД и „Техноком трейд" ЕООД за присъждане на разноски. Определението е окончателно. Председател : /п/ ТОДОР ПЕТКОВ секретар: Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА