Решение · № 1518/2024 · дело 7386/2023
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 1518
- Година на номера
- 2024
- Дело №
- 7386/2023
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 7386 / 2023 РЕШЕНИЕ № 1518 София , 08.02.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател : ТЕОДОРА НИКОЛОВА Членове: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА ИВА КЕЧЕВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Камелия Николова изслуша докладваното от съдията Емилия Иванова по административно дело № 7386/2023 г. Производството е по реда на чл.160, ал.7 ДОПК, във връзка с чл.208 и сл.АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от „Природа консулт” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, [улица], представлявано от С. Шакир – управител , чрез адв. Стоименов, срещу решение № 1220 от 26.06.2023 г. постановено по адм.д.№2845 по описа на Административен съд гр.Пловдив за 2022 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-16001622001575-091-001 от 26.07.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив и потвърден с решение №482/11.10.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” гр.Пловдив. Според касатора решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Неправилно АС гр.Пловдив е приел, че не са налице условия за начисляване на нулева ставка по чл.28 ЗДДС, поради осъществен износ на стоки за Турция. Възразява се и срещу изводите на съда относно прилагането на чл.53 ЗДДС, като неправилно не е признато наличието на вътрешно общностна доставка /ВОД/. Изводите му, че ревизираното лице не се е справило с доказателствената тежест и не е представило доказателства в подкрепа на твърденията си, е неправилен. Дружеството е представило всички изискани му документи,които установяват доставката, превоза, предаването на стоката и т.н. Обстоятелството, че стоката не е доставка с нулева ставка по чл.28 ЗДДС, според съда се установява от обстоятелството, че стоката не е минавала българо-турската граница. Такова твърдение обаче не е поддържано, тъй като стоката е натоварена в Пловдив. В конкретния случай стоката на дружеството чрез посредник – турската фирма достига до получателя във Франция. Налице е разпоредбата на чл.17, ал.3 ЗДДС. Мястото на изпълнение е държава членка на общността, а не както приема съда България. Неправилно съдът е приел, че не трябва да се прилагат нито разпоредбите на чл.28 ЗДДС, нито на чл.53 ЗДДС. Решението е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък на същите по делото. Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП” гр.Пловдив, в приложено по делото писмено становище, оспорва подадената касационна жалба и намира, че същата е неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Не са налице сочените основания по чл.209, т.3 АПК за неговата отмяна. В писмено становище подробно обосновава становището си и предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационните основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт №Р-16001622001575-091-001 от 26.07.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение №482/11.10.2022 г. на Директор на дирекция ОДОП гр. Пловдив, с който на “Природа консулт“ ЕООД са установени допълнително задължения по ЗДДС в общ размер на 9 319.07 лв. за данъчен период м.01.2022 г. Съдът е приел, че ревизионния акт е издаден в производство, проведено при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при спазване на изискването на форма, актът съдържа всички задължителни реквизити и е мотивиран, като са обосновани от фактическа и правна страна установените задължения по ЗДДС. Прието е, че между страните няма спор по фактите и това е изрично заявено от процесуалния представител на ревизираното лице. Спорът се формира относно правилното приложение на материалния закон и наличието на предпоставките по чл.28 ЗДДС. АС гр.Пловдив е приел за установено, че за процесния данъчен период м.01.2022 г. от „Природа консулт“ ЕООД са извършени доставки на гранулат по два броя фактури за „Хес Пласт гранул полимер“ ЕООД – Турция. Турското дружество от своя страна продава стоките на Полимери САС, Франция. Натоварването на гранулата е извършено в гр. Пловдив, а транспорта е осъществен до гр. Белмонт Трамонет, Франция и е за сметка на получателя. Фактурираните от ревизираното лице стоки по процесните фактури към „Хес Пласт гранул полимер“ ЕООД са изпратени директно във Франция, като транспорта е осъществен от „Макс Лифт“ ЕООД и „Строител Криводол“ ЕООД, по възлагане от получателя. В хода на ревизионното производство, мястото на изпълнение на доставката на основание чл.17, ал.2 ЗДДС е определено на територията на Република България, тъй като стоката „гранулат“ е натоварена в гр.Пловдив. Този извод на ревизиращите е възприет и от съдебния състав, като изрично е посочено, че не е спорно между страните и обстоятелството, че движението на стоката не е било към Република Турция, а директно към Франция. Според съда това е и причината, поради която превозът е бил придружен с транзитни митнически декларации, тъй като стоките не са били изпращани или превозвани извън Общността. Безспорно е установено пред съда, че за стоките предмет на процесните доставки не са изготвяни митнически декларации/единен административен акт /ЕАД/ и липсват всякакви документи за превоз на стоките по чл.21, ал.1, т.3 ППЗДДС до дестинация извън държава-членка. В подкрепа на твърденията си за наличие на износ за трета държава и прилагане на чл.28 ЗДДС, ревизираното лице не е представило никакви доказателства. В тежест на страната която твърди, че следва да бъде приложена нулева ставка, е да докаже предпоставките за това. Всички налични по делото документи за превоз сочат на вътреобщностно движение на стоки и като краен разтоварен пункт – Франция, гранулатът – предмет на доставките не е изплащан и превозван извън общността. Обсъдени са и предпоставките за наличие на ВОД по смисъла на чл.7, ал.1 ЗДДС. Според мотивите на решението не са налице основния и за прилагане на чл.53, ал.1 ЗДДС. Установено е, че получателят на стоката по процесните фактури „Хес Пласт гранул полимер“ ЕООД , Турция не е регистрирано за целите на ДДС в държава членка. Реално страните са уговорили стоката да бъде предадена вместо на купувача на посочено от него трето лице и това е „Полимери“ САС, Франция. Тези доставки не могат да бъдат класифицирани като ВОД, тъй като турското дружество няма регистрация по ДДС. В ревизионното производство не е посочен и не се твърди да има идентификационен номер по ДДС. Това обстоятелство е достатъчно, за да не може да се приеме наличието на ВОД и освобождаването на доставките в РБ. Според съда, веригата от доставки между ревизираното лице и „Хес Пласт гранул полимер“ ЕООД Турция, респективно „Хес Пласт гранул полимер“ ЕООД и „Полимери“ САС Франция не могат да се обединят и в тристранна операция. Изискването на чл.15 ЗДДС е доставката да е осъществена между три регистрирани за целите на ДДС лица в различни държави членки. Липсата на ДДС регистрация на турското дружеството в която и да е държава членка е достатъчно да изключи прилагането на режима относим към тристранните операции. Налице е доставка на стоки между ревизираното лице и „Хес Пласт гранул полимер“ ЕООД Турция, разпореждането, с които е станало на територията на България, в седалището на доставчика към момента на натоварване на стоката и следва превозването й до Франция. По тази причина първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са начислили ДДС на жалбоподателя на основание чл.12 ЗДДС, поради установеното по делото обстоятелство, че мястото на изпълнение на процесните доставки е местонахождението на стоките съгласно чл.17, ал.2 ЗДДС. Решението валидно, допустимо и правилно постановено. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа подробния анализ на всички относими писмени и гласни доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. Решаващият състав е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Неправилно се поддържа от касатора, че придобиващият стоката е от държава членка на Общността и е регистрирано лице по ДДС, поради което мястото на изпълнение на доставката е Франция, а не България така както е прието от органите по приходите и в последствие от съда. Според приложените по делото доказателства крайният получател на стоката – Полимери САС, Франция безспорно е регистриран в държава членка и има идентификация за нуждите на облагането с ДДС. Но Полимери САС не е получател по процесните фактури. Получателят по тях е турското дружество "Хес Пласт гранул полимер" ЕООД, Турция. За да бъдат обложени с нулева ставка доставките по тези две фактури е необходимо получателят по тях да отговаря на изискването да е регистрирано лице по ДДС, в държава членка на общността. Нито едно от тези две условия не е изпълнено по отношение на "Хес Пласт гранул полимер" ЕООД, Турция. В мотивите на атакуваното решение са обсъдени всички хипотези, при които доставката би могла да бъде обложена с нулева ставка и правилно е прието, че не са осъществени предпоставките на нито една от тях. Споделя се изводът на съда, че всички налични по делото документи сочат на вътреобщностно движение на стоките, като изходния товарен пункт е гр.Пловдив, а превоза е осъществен през транзитни територии до Франция. Не са налице доказателства предметът на доставката да е напускал територията на общността. Следователно не подлежи на облагане с нулева ставка по чл.28, т.1 или т.2 от ЗДДС. Правилно е приета за неприложима и разпоредбата на чл.53, ал.1 ЗДДС, тъй като "Хес Пласт гранул полимер" ЕООД Турция няма регистрация на територията на Франция за нуждите на облагането с ДДС. Изложени са и мотиви защо не се касае за тристранна операция по смисъла на чл.15 ЗДДС. Няма спор, че са налице всички необходими документи, които установяват натоварването и превозването на стоката, нейната доставка във Франция, осъществените плащания и ангажирания превоз. Не са налице, обаче предпоставките да бъде прието, че по процесните фактури не се дължи ДДС. Не се касае за износ, тъй като безспорно е установено, че стоката никога не е напускала територията на Общността. Не може да се говори и за ВОД, тъй като турското дружество няма регистрация за нуждите на ДДС, в нито една държава членка. Ето защо, правилно е определено задължение по ЗДДС за осъществена доставка с място на изпълнение на територията на страната според правилото на чл.17, ал.2 ЗДДС. Несподелимо е поддържаното от касатора относно мястото на изпълнение на доставката. Не може да бъде прието, че мястото на изпълнение на доставката е Франция, тъй като е безспорно, че стоката е натоварена в гр. Пловдив. Доставката между ревизираното лице и турското дружество е финализирана в този момент, поради което и по нататъшното й транспортиране и получаване от крайния потребител във Франция нямат отношение към облагането й с ДДС. По изложените съображения оспореното решение, като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 1232 лв. определен съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1220 от 26.06.2023 г. , постановено по адм. дело № 2845 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2022 г. ОСЪЖДА „Природа консулт“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], представлявано от С. Шакир – управител да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 1232 лв., представляваща разноски за настоящото производство. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ИВА КЕЧЕВА
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026