Определение · № 1758/2024 · дело 471/2024
Акт
- Вид
- Определение
- Номер
- 1758
- Година на номера
- 2024
- Дело №
- 471/2024
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 471 / 2024 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1758 София , 14.02.2024 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в закрито заседание в състав: Председател : МАРИО ДИМИТРОВ Членове: ИВАН РАДЕНКОВ АГЛИКА АДАМОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя МАРИО ДИМИТРОВ по административно дело № 471/2024 г. Производство по чл. 229, ал. 1, във връзка с чл. 160, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от „Електрауиндс Шабла” АД срещу определение № 10876/08.12.2023 г. по адм. д. № 10757/2023 г. на Административен съд София-град, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му против решение № 580/30.08.2023 г. на Министерски съвет /МС/ на Република България за определяне стойностите, които служат за изчисляване на тавана на приходите за съответния тип производител на електрическа енергия по § 3, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023г. и е прекратено производството по делото. Излага, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Смята, че съдът е следвало да се произнесе по същество и да формира изводи при осъждане на всички изложени от жалбоподателя възражения, едно от които е и такова за прогласяване нищожност на атакуваното решение на МС. Моли, да се отмени обжалваното определение и се върне делото за продължаване на процедурата. Ответникът - Министерски съвет на Република България в писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба и за правилност на атакуваното определение. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, като съобрази изложените доводи в частната жалба и провери обжалваното определение, приема, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Първоначално с жалбата против оспорения акт, е сезиран Върховният административен съд, който е приел, че производството пред него е недопустимо, тъй като обжалваното решение на МС не представлява акт по упражняване на конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Позовал се е на решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България, прекратил производството по образуваното дело и е изпратил делото по подсъдност на АССГ. Последният с определение е приел, че оспореното решение на МС е прието в изпълнение на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и е в упражняване на възложените му с чл. 106 от Конституцията на Република България функции и правомощия по изпълнение на държавния бюджет. Предвид което е повдигнал припирня за подсъдност. Петчленният състав на Върховния административен съд разгледал спора и е приел, че спорът е подсъден на Административен съд София-град. Административният съд е приел, че обжалваното решение на МС няма характер на подзаконов нормативен акт, нито на общ административен акт. В допълнение е посочил, че дори да се приеме, че е налице еднократно правно действие, с оглед периода, в който процесното решение ще действа, то неговите адресати са конкретно определени, но издаденото решение има вторичен характер /съобразено и с Решение № Ц-14 от 30.06.2023 г. на КЕВР/, доколкото то е издадено от компетентен орган по силата на § 3, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., но във връзка с изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. и в рамките на упражняване на оперативна самостоятелност при ръководене изпълнението на държавния бюджет. Поради което решението не подлежи на обжалване. Обжалваното определение е неправилно. Разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК въвежда като абсолютна предпоставка за допустимост на съдебния контрол за законосъобразност наличието на административен акт (индивидуален, общ или нормативен). В случая предмет на оспорване е решение № 580/30.08.2023 г. на Министерски съвет /МС/ на Република България за определяне стойностите, които служат за изчисляване на тавана на приходите за съответния тип производител на електрическа енергия по § 3, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023г. Създаденото с § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗДБРБ за 2023 г. правомощие е за определяне на стойностите, които служат за изчисляване на тавана на приходите за съответния тип производител на електрическа енергия със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW, чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, произведена от вятърна енергия, слънчева енергия (слънчева топлинна и слънчева фотоволтаична енергия), геотермална енергия, водноелектрическа енергия без резервоар, горива от биомаса (твърди и газообразни горива от биомаса, с изключение на биометан), отпадъци, ядрена енергия, лигнитни въглища, нефтопродукти и торф и за енергия, произведена от въглища и водноелектрически централи. Таванът на приходите е от значение за изчисляване на целевите вноски по § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ2023, които производителите на електрическа енергия внасят във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" /размерът на вноските се определя като положителна разлика между пазарните приходи без ДДС и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на стойностите за съответния тип производител, с период на доставка от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия, необходима за нуждите за балансиране на електроенергийната система от Е. ЕАД/. Чрез определяне стойностите, включени в единия от елементите от значение за изчисляване на размера на целевите вноски по § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ2023 и при целевото разходване на средствата по § 3, ал. 14 от ПЗР с решението на МС се влияе върху държавния бюджет. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, приема за неправилни изводите на първоинстанционния състав относно характера на оспорения административен акт. Оспореното решение на Министерски съвет представлява общ административен акт с еднократно правно действие, с оглед периода, в който процесното решение действа - от 1 юли до 31 декември 2023г., съдържа властническо волеизявление и с него се засягат права и законни интереси към неопределен кръг правни субекти, но определяеми по категорията производители на електрическа енергия посочени в акта, в чиято правна сфера актът рефлектира (опр. №359 от 12.01.2011г. на ВАС, Трето отделение). Същото създава права или задължения, засяга и/или нарушава пряко и непосредствено права, свободи или законни интереси на определяем кръг правни субекти, посочени в т.1, б."а" - "д", а именно производители на електрическа енергия от определени категории, като жалбоподателят, с оглед представените доказателства, попада в категорията на производител по т.1,б."д" от решение № 580/30.08.2023 г. на Министерски съвет. В случая адресатите на акта са определяеми според категорията им като производители на електрическа индивидуализирани с вида на централата, мощността и източника за производство на ел. енергия, за които се определят стойностите, които служат за изчисляване на тавана на приходите за съответния тип производител на електрическа енергия § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗДБРБ за 2023 г. Действието на акта е еднократно с оглед определие период от време определен с § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗДБРБ за 2023 г. Предвид на изложеното с обжалваното определение неправилно е прието от съда, че оспореният акт на Министерски съвет не представлява общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК, поради и което незаконосъобразно и в нарушение на съдопроизводствените правила е оставена жалбата без разглеждане и е прекратено производството по делото. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на Административен съд София-град за продължаване на съдопроизводствените действие и разглеждане по същество на жалбата, при спазване на процесуалните изисквания при оспорване на общ административен акт. Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 10876/08.12.2023 г. по адм. д. № 10757/2023 г. на Административен съд София-град. ВРЪЩА делото на Административен съд София-град за продължаване на съдопроизводствените действия при спазване указанията дадени в мотивите на определението. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: Членове: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ /п/ АГЛИКА АДАМОВА
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026