Решение · № 2122/2024 · дело 9945/2023
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 2122
- Година на номера
- 2024
- Дело №
- 9945/2023
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 9945 / 2023 РЕШЕНИЕ № 2122 София , 22.02.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : МАРИО ДИМИТРОВ Членове: ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА при секретар Свилена Маринова и с участието на прокурора Данаил Шостак изслуша докладваното от съдията Пламен Петрунов по административно дело № 9945/2023 г. Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Ветрино, чрез адвокат Ангелова, срещу решение № 1078 от 20.07.2023 г., постановено по адм. дело № 382/2022 г., по описа на Административен съд – Варна, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба, „Добротич уинд“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адвокат Тихчева, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Варна се е развило по оспорване от „Добротич уинд“ АД, на Решение № 60 по протокол № 4 от 30.01.2012 г. на Общински съвет Ветрино, с което, на основание чл. 20 и чл. 21, ал. 1, т. 13 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общинският съвет разрешава монтаж на единични ветрогенератори на разстояния по-големи от 1000 метра по права линия от регулацията на населеното място до имота. С обжалваното решение първоинстанционния съд, е обявил обжалваното решение за нищожно и е присъдил разноски по делото. За да постанови този резултат е приел, че не е налице материална компетентност на органа, приел обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са и доводите, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. В съответствие с приетата за установена фактическа обстановка съдът е извел правилни правни изводи, подробно изложени в мотивите на решението, които мотиви настоящата инстанция изцяло споделя. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Правилно е прието от съда, че независимо от наименованието си оспореното решение представлява подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК, тъй като съдържа административноправни норми – определя разстояние, на което се разрешава монтаж на единични ветрогенератори от границата на населеното място, отнася се за неопределен брой адресати, тъй като не са персонално определени и са неограничени, има многократно правно действие. Независимо от наименованието на приетия от общинския съвет акт, с него е допусната уредба с нормативен характер на обществени отношения, по отношение уредбата на които общинския съвет не притежава материална компетентност. Наредбата е подзаконов нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение – чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 76, ал. 3 АПК. Правилно е прието от административния съд, че в случая оспореното решение на Общински съвет Ветрино е издадено от некомпетентен орган, тъй като урежда обществени отношения, регламентирани с нормативни актове от по–висока степен и при липса на овластяване, дължимо се съгласно разпоредбите на чл. 76, ал. 1 АПК и чл. 2, ал. 1 ЗНА. Обществените отношения свързани с производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници се регламентират от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от него, като съгласно ал. 2 за неуредените случаи се прилага Законът за енергетиката (ЗЕ). Както към момента на приемане на оспореното пред съда решение, така и сега действащите разпоредби на посочените закони не предвиждат уреждането на тези обществени отношения с подзаконов нормативен акт на органите за местно самоуправление, като регламентират права единствено на държавни органи. Съгласно действащата към момента на приемане на оспореното решение и към настоящия момент нормативна уредба общинските съвети следва единствено да приемат дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници и биогорива в съответствие с Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници. При дадените от чл. 83, ал. 3 ЗЕ правомощия е приета Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия (Наредба № 14) от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на енергетиката и енергийните ресурси. Съгласно чл. 141, ал. 1 от Наредба № 14 вятърните генератори се разполагат на разстояние не по малко от 500 м от територията на най-близкото населено място. Действително, както се твърди в касационната жалба, тази норма не забранява определянето на по-голямо разстояние, на което да се постави вятърния генератор, но то следва да се определи съобразно всеки конкретен случай, съобразно характеристиките му. Тогава следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 5 от Наредба № 14, която предвижда, че при прилагането на наредбата се спазват изискванията и на нормативните актове за проектиране и изграждане, свързани със: 1. основните положения за носимоспособност, сеизмична устойчивост и дълготрайност на строителните конструкции и на земната основа; 2. пожарната и аварийната безопасност; 3. енергийната ефективност; 4. водоснабдителните, канализационните, отоплителните, климатичните и вентилационните системи и инсталации и далекосъобщителните мрежи; 5. хигиената и опазването на здравето и на околната среда и водите; 6. здравословните и безопасните условия на труд; 7. техническите изисквания към продуктите; 8. обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти; 9. устройството на електрическите уредби и присъединяването на производители и потребители към електрическите мрежи. Съответно неоснователни са доводите на жалбоподателя, че изискването по чл. 5, т. 5 от Наредба № 14 основава компетентност за приемане на оспореното пред съда решение. Оспореното решение е прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 13 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, съгласно който общинският съвет определя изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура. Дадената от закона възможност следва да бъде съобразена с посоченото по-горе изискване на чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 АПК, а именно, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Според правилото, основаващо се на цитираните по-горе норми на чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 от АПК , в компетентността на общинските съвети не се включва материята, по която има създадена регламентация, приложима на територията на цялата държава. Общинските съвети не разполагат с правомощия да преуреждат материя, уредена с общ за страната нормативен акт. Следователно въпрос, уреден от общински съвет при наличие на нормативна уредба от по-висока степен, е решен от некомпетентен орган, което е порок, обуславящ нищожността му. Не е налице твърдяното в касационната жалба противоречие с чл. 55 от Конституцията на Република България, съгласно който гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Осигуряването на това право основава задължение на законодателя да създаде такова законодателство, което да гарантира осъществяването му. По смисъла на чл. 8 и 9 от Закона за опазване на околната среда опазването на околната среда е държавна политика, която изисква централизиран подход и която се провежда чрез приемане на последователно и вътрешно синхронизирано законодателство и се осъществява от министъра на околната среда и водите и компетентните органи на изпълнителната власт. Сочените в касационната жалба законодателни решения възприети или предмет на разглеждане в други държави не може да обосноват компетентност на общинския съвет. С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е валиден, допустим и правилен и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора следва на ответника да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 1250 лева, адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представен договор за правна помощ от 01.12.2023 г. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1078 от 20.07.2023 г., постановено по адм. дело № 382/2022 г. по описа на Административен съд Варна. Осъжда Община Ветрино да заплати на „Добротич уинд“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [номер] сума в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева, съставляваща разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026