Решение · № 1972/2024 · дело 5958/2022

По дело 5958 / 2022 РЕШЕНИЕ № 1972 София , 20.02.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател : МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: ХРИСТО КОЙЧЕВ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ при секретар Снежана Тодорова и с участието на прокурора Ангел Илиев изслуша докладваното от председателя Мирослав Мирчев по административно дело № 5958/2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието, храните и горите, подадена чрез процесуален представител адвокат - пълномощник, срещу Решение № 556/31.03.2022 г., постановено по адм. дело № 983/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на „Тила” ЕООД (в ликвидация) е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД05-53/09.04.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите, и делото е изпратено като преписка на Министъра на земеделието за предприемането на действия по изпълнение на Решение С(2014) 6207 final от 05.09.2014 г. на Европейската комисия относно схема за помощ № SA.26212 (2011/С) (ех 2011/NN - ех CP 176/А/08) и SA.26217 (2011/С) (ех 2011/NN - ех CP 176/В/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, по отношение конкретно на „Тила“ ЕООД (в ликвидация) при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно административният съд е преценил, че административният орган не е доказал, че „Тила” ЕООД е предприятие. Излага аргументи, че дружеството извършва икономическа дейност към момента на сключване на договора за замяна, като шест месеца след това се е разпоредило с получения имот в полза на „Астра ризорт” ЕООД. Сочи в жалбата си, че липсват нарушения на законовите изисквания относно независимостта на оценителя. За администратора на помощта оставало неясно каква е целта на допуснатата от съда експертиза. Моли за отмяна на оспорваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да бъде потвърден процесния АУПДВ. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – „Тила” ЕООД (в ликвидация), е оспорил чрез адвокат - пълномощник, основателността на касационната жалба с доводи, изложени в подробен писмен отговор, поддържани в съдебно заседание и в писмена защита. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. С Определение от 01.06.2023 г. производството по настоящото дело е било спряно до постановяване на решение по дело С-325/22 на Съда на Европейския съюз, като към настоящия момент има произнасяне на СЕС, обективирано в Решение от 19 октомври 2023 година. С Решението си СЕС приема, че: 1. Решение (ЕС) 2015/456 на Комисията от 5 септември 2014 година относно схема за помощ № SA.26212 (11/C) (ex 11/NN — ex CP 176/A/08) и SA.26217 (11/C) (ex 11/NN — ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, трябва да се тълкува в следния смисъл: не може да се приеме, че само лицата, които са придобили поземлени имоти чрез засегнатите от това решение сделки за замяна на горски земи и които използват тези поземлени имоти за целите на икономическа дейност, трябва да се разглеждат като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. 2. Член 107, параграф 1 ДФЕС и член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС трябва да се тълкуват в следния смисъл: допускат критериите, позволяващи да се определи размерът на държавна помощ, получена при придобиването на поземлени имоти чрез замяна на горски земи, да се основават на осреднените цени от вписаните сделки с поземлени имоти, притежаващи подобни характеристики като оценяваните и намиращи се в близост до тях, по които сделки поне една от страните е търговец и които са сключени в рамките на 12 месеца преди оценката, при условие че прилагането на такива критерии е съвместимо с решението на Комисията за възстановяването на помощта и те позволяват да се определи пазарната стойност на тези земи към момента на сделката за замяна. С Определение от 09.11.2023 г. производството по настоящото дело е било възобновено. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият съдебен състав съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд – Пловдив е бил АУПДВ № РД05-53/09.04.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите, с който спрямо „Тила” ЕООД е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в размер на 4 031 478 лв. главница и 1 990 726,10 лв. лихви, или общо 6 022 204,10 лева. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка: По силата на Договор за замяна на недвижим имот № 53/23.01.2009 г., сключен между „Тила“ ЕООД и Държавна агенция по горите (ДАГ), дружеството е заменило 37 бр. собствени имота с обща площ 768,642 дка - гори и земи от горския фонд, находящи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] дол - всички в община Белоградчик, в гр. Априлци, в гр. Троян, в [населено място], община Троян, в [населено място] и в [населено място], последните в община Тетевен, на стойност 1 391 820,00 лв., съгласно представени удостоверения за оценка, за един имот с площ от 96,000 дка - частна държавна собственост, представляващ ПИ с ид. 67800.45.472 в гр. Созопол, на стойност 1 342 099,56 лв., видно от приложено удостоверение за оценка. Съгласно договора, държавният имот е с по- ниска стойност и на основание чл. 156, ал. 6 от Закона за горите (ЗГ) ДАГ не се дължи заплащане на разликата в стойността на имотите, която е в размер на 49 720,44 лв., а така също и всички разноски по извършената замяна и вписването на договора, са за сметка на „Тила“ ЕООД. Установено е, че по отношение на Република България има влязло в сила Решение на Европейската комисия С(2014) 6207 final от 05.09.2014 относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN – ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN – ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, (наричано по - долу само Решение на ЕК). Същото е издадено на основание чл. 108, § 2, ал. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и в своя чл. 1 установява, че държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 г. - 27 януари 2009 г., неправомерно приведена от Република България в действие в нарушение на чл. 108, § 3 от ДФЕС (т.е. Комисията не е била информирана от държавата за плановете ѝ да извърши посочените сделки), е несъвместима с вътрешния пазар. Като адресат на Решението на ЕК Република България има задължение да изпълни разпореждането за възстановяване на несъвместимата помощ, като изпълни мерките и препоръките при условията, изрично постановени в диспозитива на Решението. Министерството на ЗХГ е провело процедура по ЗОП за избор на правоспособни независими оценители, които да извършат оценка на поземлените имоти в горски територии, обект на разпоредителните сделки за замени, приключила с Решение № 862/29.09.2017 г. на Главния секретар на ИАГ, с което на първо място е класиран участникът „Агролеспроект“ ЕООД. Определеният изпълнител е изготвил 2 броя оценителски доклада. Замененият държавен имот е оценен на 4 273 356 лв., но същевременно в описателната част на доклада е посочено, че: „ Установената пазарна цена на оценявания имот е всичко 4 237 356. Заменените частни имоти съответно са оценени на 291 600 лв., като в двете оценки са използвани сравнителният подход, в т.ч. метод на пазарните аналози, както приходен подход, в т.ч. метод на приходната стойност. Установено, е и че на 10.07.2009 г. дружеството се е разпоредило с получения в замяна недвижим имот с площ от 96,000 дка, представляващ ПИ с ид. 67800.45.472 в гр. Созопол на стойност 1 342 099,56 лв., като го е прехвърлило на „Аста Ризорт“ ООД в изпълнение на дълг. По време на съдебното производство са допуснати основна и допълнителна съдебно - оценителна експертиза и съдебно - счетоводна експертиза. След извършена преценка за законосъобразност на акта съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е отменил административния акт като издаден в нарушение на административнопроцесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Прието е, че при издаване на АУПДВ не е установено качеството „бенефициер“ на адресата на акта, противно на съображение (125) от Решението на ЕК. В тази връзка според съда и на основание съображения (126), (127) и (128) от Решението, административният орган е трябвало да изследва дали бенефициерът на помощта може да бъде определен като „предприятие“ по смисъла на чл. 107, пар. 1 от ДФЕС, защото това е фактически въпрос, подлежащ на установяване във всеки конкретен случай при издаване на АУПДВ в хипотезата на чл. 38, ал. 3 от ЗДП. Формулирани са мотиви, че оценката не е възложена и приета от министъра на земеделието, храните и горите в качеството му на администратор на помощта, а му е била предоставена от Изпълнителна агенция по горите и вече е била налична при него преди образуването на административното производство. Счетено е, че въпреки одобрението от ЕК на изпълнителя на оценителските доклади, пазарните оценки на държавните и частните имоти, не са изготвени от независими експерти в изпълнение изискването на съображение (176) от Решението на ЕК, защото от данните в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Агролеспроект“ ЕООД е Министерство на земеделието, храните и горите. Касационната инстанция преценява първоинстанционното решение като валидно и допустимо, но неправилно. Административният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е извършил дължимото установяване на фактическата обстановка, което е довело до постановяване на необоснован краен съдебен акт. В конкретния случай, за да отмени АУПДВ, съдът е приел, че в него липсват мотиви относно качеството „предприятие“ за целите на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Същевременно според съда, в процесния АУПДВ е отбелязано, че „Тила“ ЕООД се е разпоредило с получения в замяна държавен имот, продавайки го на „Астра Ризорт“ ООД. Това противоречало на справката, издадена от Служба по вписванията - Бургас, от която е видно, че се касае за прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на дълг. В този смисъл мотивът на съда е бланкетен и противоречив, без да е осъществен необходимият анализ на факти и обстоятелства, игнорирани са и събрани по делото, относими доказателства. Въз основа съдържанието на първоинстанционните мотиви, касационната инстанция не може да направи обоснован извод касателно преценката дали „Тила“ ЕООД е извършвало стопанска дейност, съответно следва ли да бъде разглеждано като предприятие по смисъла на ДФЕС. Посочената в съображение 173 от решението на ЕК методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ, която бенефициерът трябва да възстанови, изисква съпоставяне между административната цена по договора за замяна и пазарната цена на заменените имоти, определена към датата на договора. В случая административните цени на горските земи държавна и частна собственост са посочени в договора за замяна и не са спорни по делото. Поради това от съществено значение за размера на държавната помощ, подлежаща на възстановяване, е определяне размерът на реалните пазарни цени на заменените имоти. В тази насока съдът отново не е извършил дължимия анализ на фактите, обстоятелствата и събраните доказателства, респ. направените във връзка с тях твърдения на страните. Не са обсъдени посочените от „Агролеспроект” ЕООД пазарни цени, нито пазарните цени, констатирани от вещото лице по назначените СОЕ при използването на различни методи. Съдът не е изложил мотиви кое от заключенията по назначените СОЕ и допълнителни СОЕ кредитира, включително, дали кредитира някое от заключенията, в което са използвани като аналози сделки, извършени в по - широк времеви период 2006 - 2008 г., при определянето на пазарните цени на процесните имоти. Съдебният състав също така не е отговорил в решението си на направеното възражение от страна на жалбоподателя, че „Агролеспроект” ЕООД не е вписано в регистъра на независимите оценители във връзка със съображение 176 от Решението на ЕК, а именно, че българските органи следва да извършат оценка на пазарните цени на заменените парцели към момента на сключване на сделката с помощта на независим експерт, който е квалифициран да извършва такива оценки и е избран чрез открита публична тръжна процедура. Съответно, като не e обсъдил и установил относимите по делото факти, съдът е постановил необоснован съдебен акт, което препятства настоящата касационна инстанция да извърши пълна проверка на правилността му и би лишило страните от една съдебна инстанция. С оглед изложеното до момента и при съобразяване със забраната за нови фактически установявания, регламентирана в чл. 220 от АПК, решението на административния съд трябва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив. При новото разглеждане на спора, съдът следва да изложи мотиви относно това дали се установява качеството „предприятие“ на дружеството – адресат на оспорения акт при съобразяване с относимата нормативна уредба и Решение по дело С-325/22 на Съда на Европейския съюз, както и да изследва въпроса за наличие или липса на държавна помощ, подлежаща на възстановяване, с оглед установените пазарни цени в хода на административното производство и заключенията на вещoтo лице, съобразявайки приетото в Решение по дело С-325/22 на Съда на Европейския съюз. При необходимост и по своя преценка, съдът може да назначи нова съдебно - оценителна експертиза. При новото разглеждане на делото и с цел изясняването на спорните факти, следва да бъде установено дали „Агролеспроект” ЕООД е било регистрирано по Закона за независимите оценители към момента на провеждане на процедурата по ЗОП и към момента на изготвяне на оценителските доклади за определяне на пазарните цени на процесните имоти. С оглед на резултат по спора, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, по искането за присъждане на разноски трябва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 556/31.03.2022 г., постановено по адм. дело № 983/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ /п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ