Решение · № 2393/2024 · дело 4421/2023

По дело 4421 / 2023 РЕШЕНИЕ № 2393 София , 29.02.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател : ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: МАРИЯ НИКОЛОВА МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА при секретар Николина Аврамова и с участието на прокурора Ивайло Медаров изслуша докладваното от съдията Мария Николова по административно дело № 4421/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 215/23.03.2023 г. на Административен съд (АС) – Хасково постановено по адм. дело № 561/2022 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2017 г., изх. № 02-260-2600/3654 от 30.01.2021 г. (УП изх. № 02-260-2600/3654 от 30.01.2021 г.) на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която са извършени намаления, описани в графа „Намаления“ на Таблица 1 “Оторизирани суми“ (в лева) по следните схеми и мерки: Мярка 13.2/НР 2, Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Мярка 12/Натура 2000, Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за обвързано подпомагане на протеинови култури (СПК), Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (основна група) – СЗ (основна); Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (зеле, дини, пъпеши) – СЗ (други) и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП); преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на ЕТ „В.-М. Колева-Е. Колев“, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението и ДФЗ е осъден да заплати разноските по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради несъобразяването му с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че решението е постановено при неправилен анализ на доказателствения материал по делото, превратно тълкуване на същия, както и непълно и повърхностно изясняване на предмета на спора. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че извода на съда, че оспореният административен акт е немотивиран, е неправилен. Сочи, че становището, представено към административната преписка с изх. №02-260-2600/3654#2 от 07.07.2022 г., изхождащо от издателя на акта, съдържа мотивите за издаване на процесното уведомително писмо, тъй като в него са конкретизирани съответните основания, довели до направените с акта намаления и оторизираната сума. Счита, че по този начин административният акт е мотивиран и жалбоподателят е имал възможност да се запознае със становището, за да организира и упражни ефективно правото си на защита преди провеждане на първото по делото заседание. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и при условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Василева. Ответникът по касация – ЕТ „В.-М. Колева-Е. Колев“ не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: За да отмени обжалваното уведомително писмо съдът е приел, че то е издадено от компетентен орган, но административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на административния акт. Посочил е, че проверката на съдържанието на административния акт сочи на липса на фактически и правни основания за издаването му. Мотивите за издаване на акта се сочат едва в съдебна фаза на процеса – в писмено становище от ответника. Според съда неизясняването на всички факти и обстоятелства от значение на спора и наличието на неяснота относно волята на административния орган за извършените намаления по всяка една от схемите и мерките, по които е кандидатствал заявителя за 2017 година води не само до ограничаване на правото на защита на адресата на УП, но и до ограничаване на правомощието на съда да извърши проверка за съответствието на волята на органа с материалния закон. Недопустимо е мотивите да бъдат допълвани едва в хода на съдебното производство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. От фактическа страна е установил, че ЕТ „В.- М. Колева-Е. Колев“ е подал заявление за подпомагане за 2017 г., форма за ЕТ/Юридически лица с приложени в табличен вид използваните парцели през 2017 г. Заявлението е регистрирано с Уникален идентификационен номер (УИН) 26/290517/65837. Извършена е автоматична проверка на въведените данни в заявлението, както и проверка на място, за които са приложени доклад, констативен протокол и уведомително писмо. На 30.01.2021 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното Уведомително писмо изх. №02-02-260-2600/3654. Решаващият съд е обсъдил съдържанието на уведомителното писмо, вкл. дадените пояснения към таблица 1, колона от 1 до 6 на същото. В хода на съдебното производство е приета съдебно - агротехническа експертиза. Със заключението е направено разяснение относно състоянието на процесните парцели към момента на извършената от ДФЗ проверка на място. Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо изх. 02-260-2600/3654 от 30.01.2021 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е извършено намаление по съответните схеми и мерки за кампания 2017. Поясненията под таблица 1, конкретно за колона 3 „Намаления“ визират множество различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от визираните в поясненията хипотези органът е приел, че е налице. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо издавано от касатора, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Актът съдържа изключително оскъдни и бланкетни мотиви, които по никакъв начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи, при посочената като искана от заявителя ЕТ „В.- М. Колева-Е. Колев“ сума по схема/мярка: Мярка 13.2/НР 2, СЕПП, Мярка12/Натура 2000, СПП, СПК, СЗ (основна), СЗ (други) и ЗДП, защо и как е достигнато до извода, че на същите следва да бъдат направени посочените конкретни намаления. Причината за намаляването на исканата субсидия е посочена в хода на съдебното производство. Мотивите на съда, относно немотивираността на оспорваното уведомително писмо, са правилни и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че административният акт е мотивиран. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. е посочено, че Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното УП. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на РБ мотивите на акта могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения за извършените намаления не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Посоченото в уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. Представеният доклад за проверка на площи и други документи, във връзка с извършената проверка, не могат да се приемат за мотиви на акта. В УП изх. № 02-260/3654 от 30.01.2021 г. липсва препращане към доклада или друг документ, за да се приеме, че констатираните в него или в тях факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за отказа за подпомагане След насрочване на делото за разглеждане в откито съдебно заседание, ответникът е депозирал Становище изх. №02-260-2600/3654#2 от 07.07.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. Това е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, противно на изложените от касатора в обратен смисъл твърдения. В този смисъл е и съдебната практика. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции не следва да се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ в сила Решение № 215/23.03.2023 г. на Административен съд – Хасково постановено по адм. дело № 561/2022 г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА