Решение · № 3229/2024 · дело 5571/2023

По дело 5571 / 2023 РЕШЕНИЕ № 3229 София , 18.03.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател : ТАНЯ РАДКОВА Членове: АНЕЛИЯ АНАНИЕВА МАРТИН АВРАМОВ при секретар Илияна Иванова и с участието на прокурора Малина Ачкаканова изслуша докладваното от председателя Таня Радкова по административно дело № 5571/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на „Геймшоп“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, против решение № 441 от 09.03.2023 г., постановено по адм. дело № 2377/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане. Ответната страна – кметът на район „Централен“ при община Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените касационни основания, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от „Геймшоп“ ЕООД срещу заповед № РДЦ-22-427/11.08.2022 г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Преустройство на златарски магазин с прилежащи избени (складови) помещения в магазин за промишлени стоки със склад към него и ремонт за възстановяване на стълба от магазина към избата (складовото помещение)“, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.176.1.4, като изграден при отменени строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу административния акт. За да постанови този резултат е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона писмена форма, при спазване на процедурата по чл. 225а, ал. 3 ЗУТ, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Касае се за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, от пета категория, за чието извършване са били налице одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, но същите в последствие са отменени по съдебен ред. Предвид това и при липса на издадено разрешение за строеж към момента на издаване на оспорения административен акт, строежът е незаконен и подлежи на премахване. Същият не е търпим като осъществен след 09.06.2005 г., поради което не намират приложение разпоредбите на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. По делото е установено, че съгласно разрешение за строеж № 174/09.06.2005 г. на главния архитект на район „Централен“ община Пловдив е извършеното преустройство на златарския магазин на първи приземен етаж на кота 0 м с избени складови помещения на кота -2,75 м, което не включва строително-монтажни работи засягащи конструкцията на сградата, а само промяна в предназначението и обзавеждането, както и възстановяване на стълбите, свързващи магазина със складовите помещения, направа в избените помещения на настилка от теракотни плочи, по стените и тавана – мазилка, шпакловка и латекс, както и вътрешна топлоизолация на склада. След оспорването на строителните книжа по административен и съдебен ред, с решение № 1608/08.02.2017 г. по адм. дело № 7567/2016 г. на Върховния административен съд са отменени като незаконосъобразни издадените разрешение за строеж № 174/09.06.2005 г. на главния архитект на район „Централен“ на община Пловдив и одобрения инвестиционен проект към него. Сградата с идентификатор 56784.519.176.1, в която се намира златарския магазин, преустроен в магазин за промишлени стоки, представлява единична недвижима културна ценност „доходно здание“ с номер по регистъра на НИНКН 120, регистриран с прот. № 13/1998 г. на НСОПК като архитектурно-строителен паметник на културата с категория „ансамблово значение“. В случая безспорно се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Издадените за него строителни книжа са отменени по съдебен ред, поради което към момента на проверката, при която е съставен констативен акт № 12 от 06.06.2022 г., такива липсват за извършеното преустройство. По делото не се спори, че строежът съществува на място с параметри и характеристики, които съответстват на тези в констативния акт и в заповедта, в каквато насока в касационната жалба се сочи използването му като магазин за „над 20 години“ (макар и сочените строителни книжа да сочат период от 18 години). Неоснователни са доводите в касационната жалба за липса на точно описание в разпоредителната част какво подлежи на премахване и в какъв вид следва да се приведе обектът, съответно и че органът е разпоредил привеждането му в негоден за ползване вид. Административният орган изчерпателно е изброил характера и вида на извършените строително-монтажни работи в констативния акт и заповедта, а в диспозитива на последната конкретно дава указания за възстановяване на обекта до отразеното в предпроектната част на инвестиционния проект (архитектурно и конструктивно заснемане), с указание и за изпълняване на възстановяването според конструктивно становище на строителен инженер-конструктор и след съгласуване с НИНКН. Липсата на строително разрешение и одобрени инвестиционни проекти, включително и в хипотезата на отменени такива по съдебен ред, е достатъчна да обоснове приложението на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че като изпълнено след 09.06.2005 г., съгласно издаденото за процесното преустройство и в последствие отменено разрешение за строеж № 174/09.06.2005 г. на главния архитект на район „Централен“ на община Пловдив, констатираното не попада в нито една от хипотезите на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което не е търпимо и подлежи на премахване. Предвид изложеното, не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и оспореното решение като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 441 от 09.03.2023 г., постановено по адм. дело № 2377/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ МАРТИН АВРАМОВ