Решение · № 3548/2024 · дело 7682/2023

22 март 2024 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
3548
Година на номера
2024
Дело №
7682/2023

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 7682 / 2023 РЕШЕНИЕ № 3548 София , 22.03.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател : АННА ДИМИТРОВА Членове: ИЛИАНА СЛАВОВСКА НЕЛИ ДОНЧЕВА при секретар Мадлен Дукова и с участието на прокурора Илиана Стойкова изслуша докладваното от съдията Нели Дончева по административно дело № 7682/2023 г. Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ – Варна, чрез процесуалния представител гл. юрк. Георгиев, против Решение № 55 от 30.06.2023 г. по адм. дело № 76/2023 г. по описа на Административен съд - Габрово /АС-Габрово/, с което е отменено негово Разпореждане за забрана № 01613 от 14.03.2023 г., с което на „Уко България“ ЕООД, със седалище [населено място], обл.Габрово, с [ЕИК] е наложена забрана за транспортиране и търговия на 404 броя бидони от ПВЦ х 50 л./кг./ - 20200 л./кг./ отработена мазнина, намиращи се в помещение, стопанисвано от „Уко България“ ЕООД на адрес: гр.Варна, [улица], сграда [номер]. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяната по чл.209, т.3 от АПК. Излага съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на оспореното Разпореждане за забрана № 01613 от 14.03.2023 г. са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и че не е бил спазен материалния закон. Посочва, че съдът неоснователно е неглижирал доводите във връзка с дадените определения в относимите регламенти и не е отчел, че по смисъла на Регламент /ЕО/ № 1069/2009 г. всички кухненски отпадъци, в които съгласно приетия във връзка с прилагането му Регламент /ЕС/ № 142/2011 г. попада и използваното олио за готвене, се класифицират като странични животински продукти и по отношение на тях намира приложение разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/. Иска решението да бъде отменено и се постанови ново, с което да се прогласи като правилно издадено Разпореждане за забрана № 01613 от 14.03.2023 г. на Главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ - Варна. Ответникът по касационната жалба – „Уко България“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.И.Иванов, с писмени бележки оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на оспореното решение. Иска решението да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Разпореждане за забрана № 01613 от 14.03.2023 г., издадено от гл.инспектор към ОДБХ-Варна на основание чл.24, ал.1 от Закона за управление на агрохранителната верига и чл.138, §.2, б.“г“ от Регламент (ЕС) 2017/625, с което на „Уко България“ ЕООД, със седалище [населено място], обл.Габрово, е забранено транспортиране и търговия на 404 броя бидони от ПВЦ х 50 л./кг./ - 20200 л./кг./ отработена мазнина, намиращи се в помещение, стопанисвано от „Уко България“ ЕООД на адрес: гр.Варна, [улица], сграда [номер]. В разпореждането като причини за издаването му е посочено: не е представено удостоверение за регистрация на помещението по чл. 229, ал.1 от ЗВМД и не се представиха документи за произход на наличните в помещението отработени мазнини, а като нарушени разпоредби са посочени: чл. 229, ал. 1 от ЗВМД и параграф 7 от ПДР на Наредбата за разделно събиране и съхранение на биоразградими отпадъци. По делото е установено, че на „Уко България“ ЕООД, от Регионална инспекция по околната среда и водите, е издаден Регистрационен документ № 03-РД-00000835-00 от 22.03.2019 г., съгласно който дружеството може да извършва дейности по третиране на отпадъци на площадка с местонахождение: гр.Варна, [улица], сграда [номер], код и вид на отпадъка - 200125, хранителни масла и мазнини, дейности, кодове – R13 - Съхраняване на отпадъци до извършване на която и да е от операциите R1 - R12, освен временното съхраняване до събирането им на мястото на образуване, количество – 60 тона/година. След анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните АС-Габрово е приел, че оспореното разпореждане, като индивидуален административен акт, е издадено от компетентен орган, но при допуснати процесуални нарушения и в несъответствие с материалния закон. Посочил е, че дружеството не е участвало в процеса на издаване на акта, че проверяващите органи не са установили количеството и съдържанието на намерените в помещението бидони, от кой обект са били доставени мазнините и че не е доказано жалбоподателя да е имал задължение да регистрира обекта по чл. 229, ал. 1 от ЗВМД и че в обекта е извършвана дейност по производство, търговия и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход. По изложените съображения първоинстанционният съд постановил оспореното решение. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че дружеството не е участвало в процеса на издаване на акта и че не е било установено количеството и съдържанието на намерените в помещението бидони. При извършената на 14.03.2023 г. проверка на процесния обект за временно съхранение на отработени мазнини, е установено разтоварването на 8 броя бидони, съдържащи растителна мазнина, видно от придружаващите ги 9 броя приемно-предавателни протоколи, транспортирани с бус с габровска регистрация и посочен д. к. № и надпис "Събиране и изкупуване на растителни и животински масла" и наименованието на търговеца – жалбоподател и негов телефон, както и наличие в обекта на 396 броя бидони, без документи за произход, каквито не са представени и впоследствие след поискване. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № 022384 от същата дата, в който със забележка е отразено, че със съдържанието на протокола е запозната по телефона управителката на дружеството-жалбоподател. Независимо, че оспореното Разпореждане за забрана е издадено на 14.03.2023 г., същото е връчено на 16.03.2023 г. на управителката на дружеството, когато са връчени и други документи, сред които и КП от 14.03.2023 г., с който същата е била запозната по телефона. При последващите проверки на 16.03.2023 г. и 24.03.2023 г. не е оспорено обстоятелството, че бидоните съдържат отработени мазнини, като не са представени и изисканите от проверяващите документи за произход, с цел пълна проследимост и изясняване на произхода на описаните в КП от 14.03.2023 г. бидони с отработена мазнина. От доказателствата по делото безспорно се установява, че дружеството жалбоподател е изкупувало от различни заведения и магазини отработени мазнини, видно от приемно-предавателните протоколи и установените договорни отношения между страните и фактури, както и че процесния склад е използван за съхранение на бидоните с отработените мазнини. Спорният по делото въпрос е следвало ли е дружеството да има регистрация по чл. 229, ал. 1 от ЗВМД за процесния стопанисван обект, в който е съхранявало отработена растителна, а не животинска мазнина. Съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗВМД, обектите, в които се извършва производство, търговия и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора, и на продукти, получени от странични животински продукти, подлежат на регистрация от съответната областна дирекция по безопасност на храните. По смисъла § 1, т. 90 от ДР на ЗВМД, „производството“ представлява добив, обработка, преработка, съхранение, опаковане, пакетиране и препакетиране или отделни етапи от тези процеси. В случая "Уко България" ЕООД е съхранявало отработени растителни мазнини /използвано олио за готвене/ в процесния склад, обект на проверката, като използваното олио за готвене е „кухненски отпадък“, видно от разпоредбата на т. 22 на Приложение І от Регламент /ЕС/ №142/2011 г., съгласно която „кухненски отпадъци“ са цялата отпадъчна храна, включително използвано олио за готвене, от ресторанти, обекти за обществено хранене и кухни, включително централи кухни и кухни в домакинства. По смисъла на чл. 10, б. "п" от Регламент /ЕО/ № 1069/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1774/2002 г., всички кухненски отпадъци, различни от посочените в чл. 8, б. "е" /това са кухненски отпадъци от превозни средства, работещи по международни линии/, се категоризират като странични животински продукти – материал от категория 3. Предвид изложеното се налага извода, че по смисъла на Регламент /ЕО/ № 1069/2009 г. всички кухненски отпадъци, в които съгласно приетия във връзка с прилагането му Регламент /ЕС/ № 142/2011 г. попада и използваното олио за готвене /растителни мазнини/, се квалифицират като странични животински продукти. След като дружеството е съхранявало в обекта растителна мазнина, която по смисъла на горните разпоредби представлява продукт, получен от странични животински продукти, то проверения обект също е подлежал на регистрация в ОДБХ - Варна на основание чл. 229, ал. 1 от ЗВМД. Нарушението на това изискване е достатъчно основание за налагане на предвидената в чл.138, §2, б. “г“ от Регламент /ЕС/ 2017/625 на Европейския парламент и на съвета от 15 март 2017 година, принудителна административна мярка – забрана за транспортиране и търговия на откритите 404 бидона, общо 20 200 кг. отработени мазнини, без партида, в нерегистрирания в ОДБХ - Варна обект, стопанисван от „Уко България“ ЕООД. Фактът, че обектът е регистриран по реда на Закона за управление на отпадъците, не освобождава дружеството от задължението да регистрира обекта и по реда на чл. 229, ал.1 от ЗВМД. Предвид изложеното, обжалваното решение като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него се постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесния административен акт като неоснователна. Касаторът не е претендирал направените по делото разноски, поради което такива не се следват. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 55 от 30.06.2023 г., постановено по адм. дело № 76/2023 г. по описа на Административен съд – Габрово, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Уко България“ ЕООД, със седалище [населено място], обл.Габрово, с [ЕИК] срещу Разпореждане за забрана № 01613 от 14.03.2023 г. на Главен инспектор към Областна дирекция по безопасност на храните - Варна. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ АННА ДИМИТРОВА секретар: Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026