Определение · № 3731/2024 · дело 2950/2024

По дело 2950 / 2024 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3731 София , 27.03.2024 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията МАРИЕТА МИЛЕВА по административно дело № 2950/2024 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Виктория трейд къмпани“ ЕООД, гр. Плевен против определение № 420 от 30.01.2024 г. по адм. дело № 1040/2023 г. на Административен съд – Плевен, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството против кмета на община Плевен и против началника отдел „Строителен контрол“, дирекция „Устройство на територията“ в община Плевен искова молба и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като е налице бездействие на административните органи по исканията на дружеството за установяване на незаконно строителство. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Претендира направените по делото разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – кметът на община Плевен оспорва частната жалба. Моли определението на административния съд да бъде оставено в сила, като на общината се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - началник отдел „Строителен контрол“, дирекция „Устройство на територията“ в община Плевен не изразява становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Плевен е образувано по искова молба, която по същността си представлява жалба, подадена от „Виктория трейд къмпани“ ЕООД, гр. Плевен, по реда на чл. 256 АПК (разпоредбата на чл. 257 АПК е отменена през 2019 г.) против бездействието на кмета на община Плевен и на началник отдел „Строителен контрол“, дирекция „Устройство на територията“ в община Плевен да извършат проверка по заявленията на дружеството за незаконно строителство в УПИ II-4421, кв. 73 по плана на гр. Плевен, като издадат заповеди за спиране на строежа, за забрана достъпа до него и захранването му с вода и ел. енергия, за ползването му и за премахването му. Съдебният състав приема, че разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК се неприложими, тъй като не е налице бездействие на административния орган и не се оспорва неизвършването на фактически действия, а на правни волеизявления. Излага съображения, че актовете за контрол на незаконното строителство се издават служебно, като подателят на сигнала за такова строителство не участва в административното производство и няма право да обжалва отказа за издаване на тези актове. По тези съображения с определението, предмет на оспорване съдът оставя без разглеждане исковата молба и прекратява производството по делото. При тези факти изводът на административния съд за недопустимост на производството е правилен. Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК регламентират оспорването на фактически действия и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на административните им правомощия и дейност, като предвижда две хипотези: оспорване на бездействия по задължения, произтичащи пряко от нормативен акт и оспорване на неизвършването на фактически действия, които органът е длъжен да предприеме по силата на закона. В случая административният съд правилно приема, че цитираните правни норми са неприложими, тъй като формулираният в жалбата петитум не се отнася за извършване на фактически действия, а за произнасяне на органа с волеизявление в конкретен смисъл, т.е. за издаване на административен акт с конкретно съдържание. (В случая се иска издаване на заповеди по чл. 223 и чл. 225а ЗУТ). Следователно отказът да се издаде такъв акт не представлява бездействие и неизвършване на фактическо действие по смисъла на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК, поради което търсената по този ред защита е недопустима. Останалите съображения на административния съд за недопустимост на производството също следва да бъдат споделени. Правилно е отбелязано, че по заявленията на дружеството за незаконен строеж са извършени проверки, т.е. не е налице бездействие от страна на органите за контрол на строителството, както и че по същността си подадените заявления представляват сигнали за незаконно строителство (чл. 119 – чл. 125 АПК), а решенията на органите, постановени в тези производства не подлежат на оспорване пред съда съгласно изричния текст на чл. 124, ал. 2 АПК. В този смисъл са мотивите на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Тези съображения обосноват недопустимост на подадената жалба (неправилно наименувана „искова молба“) и са основание за прекратяване на съдебното производство. Възражението на жалбоподателя, че с обжалваното определение съдът препятства реализирането на правната защита, е неоснователно. Действително, съгласно чл. 127, ал. 1 АПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона и в разумен срок всяко подадено пред тях искане, но това не изключва задължението на първата инстанция да извърши преценка относно допустимостта на оспорването. В случая подадената искова молба е с характер на жалба по реда на чл. 256 АПК, която по вече изложените по-горе съображения се явява недопустима. Поради изложеното Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че кметът на община Плевен се представлява в настоящото производство от юрисконсулт, който представя писмен отговор по частната жалба и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, настоящият съдебен състав приема, че частният жалбоподател „Виктория трейд къмпани“ ЕООД следва да заплати на община Плевен, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 420 от 30.01.2024 г. по адм. дело № 1040/2023 г. на Административен съд – Плевен. ОСЪЖДА „Виктория трейд къмпани“ ЕООД, [ЕИК] да заплати на община Плевен, гр. Плевен, пл. [адрес] сумата 50.00 (петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА