Решение · № 4038/2024 · дело 988/2024

По дело 988 / 2024 РЕШЕНИЕ № 4038 София , 03.04.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател : ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: СЛАВИНА ВЛАДОВА СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ при секретар Антоанета Стоилова и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от съдията Славина Владова по административно дело № 988/2024 г. Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл. 53а от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на „ИМС 2020“ ЕООД със седалище гр. София, чрез процесуалния представител адв. Чернев, срещу решение № 98 от 23.11.2023г. , постановено по адм. д. № 13/2023г. по описа на Административен съд – гр. Силистра, с което е отменено по жалба на ЕТ „Далия – МГ – М. Георгиева“ изменение в кадастралния регистър (КР) на [населено място], общ. Дулово, обл. Силистра, състоящо се в промяна на данните за собственост на основание чл. 53а от ЗКИР в кадастралния регистър за имоти идентификатори № 81150.721.171.3 /цех за сирене/, № 81150.721.171.4 /котелно/ и № 81150.721.171.7 /гараж/, намиращи се в имот идентификатор № 81150.721.171, а именно заличаване на ЕТ „Далия – МГ – М. Георгиева“ като собственик и вписването за такъв на „ИМС 2020“ ЕООД въз основа на влезнало в сила съдебно решение № 4 от 11.01.2023г. на Районен съд – гр. Дулово. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства – отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че в хипотезата на чл. 53а ЗКИР в КР се записват всички собственици, които се легитимират като носители на собственост върху даден имот, която хипотеза обаче твърди, че в случая не е налице. Посочва, че жалбоподателят пред първата инстанция не се легитимира като собственик на имотите, които са били предмет на изменението, тъй като не е представил титул за собственост за тях. Поради това посочва, че съдът в противоречие с процесуалните правила не е изследвал произходът на правото на собственост на жалбоподателя в първата инстанция и съответно основанието за отразяването му като собственик в КР. Твърди, че такова основание не съществува и отразяването на едноличния търговец като собственик е резултат от допусната грешка. Твърди, че са били налице основанията по чл. 53а т. 1 ЗКИР за вписването му като лице, легитимиращо се за собственик, именно въз основа на влезнало в сила съдебно решение. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на ЕТ „Далия – МГ – М. Георгиева“, а алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при установяване на предпоставките по чл. 222 ал. 2 т. 1и/или т. 2 АПК. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на ответника по касация ЕТ „Далия – МГ – М. Георгиева“ адвокатско възнаграждение. Ответникът Началник на СГКК – гр. Силистра не изразява становище по касационната жалба. Ответникът ЕТ „Далия – МГ – М. Георгиева“, чрез процесуалния си представител адв. Тодорова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК , от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Силистра е приел, че оспореният акт е издаден в процедурата по чл. 53а ал. 1 т. 1 ЗКИР, без издаване на изрична заповед за изменение, като на основание чл. 21 АПК представлява индивидуален административен акт. Посочил е, че чл. 53а ЗКИР в редакцията ДВ бр. 49/2014г. допуска изменение чрез действие на КР при наличието на съответните предпоставки. Достигнал е до извод за материална незаконосъобразно на извършеното изменение, с което жалбоподателя в първата инстанция ЕТ „Далия – МГ – М. Георгиева“ е заличен като собственик на три обекта на кадастъра, а за такъв е вписано дружеството „ИМС 2020“ ЕООД въз основа на съдебно решение № 136 от 23.12.2022г. по гр.д. № 532/2021г. на РС – гр. Дулово по проведен иск собственост на „ИМС 2020“ ЕООД срещу „Жоси“ ЕООД, поради липса на предпоставките по чл. 53а ал. 1 т. 1 ЗКИР. Приел е, че това е така, тъй като с посоченото съдебно решение на РС – гр. Дулово е установено само по отношение на „Жоси“ ЕООД, че „ИМС 2020“ ЕООД е собственик на трите обекта на кадастъра, предмет на оспореното изменение, но това решение няма сила на присъдено нещо по отношение на ЕТ „Далия – МГ – М. Георгиева“, тъй като тя не е била страна по делото. Посочил е и че жалбоподателят в първата инстанция – едноличният търговец се легитимира с надлежен документ за собственост на обектите, предмет на изменението, поради което и предвид това, че решението на РС – гр. Дулово не е решение по смисъла на чл. 54 ал. 2 ЗКИР, с което е разрешен спор за собственост между ЕТ и „ИМС 2020“ ЕООД, за да се приеме наличието на основанието по чл. 53а ал. 1 т. 1 ЗКИР. Посочил е, че в случая при наличие на данни за конкуриращи се права спрямо един и същи имот е следвало съгласно чл. 53 ал. 2 ЗКИР да впише всички собственици, представящи титули за собственост, а не да заличи някои от тях, както е сторено в случая. Поради това е приел, че оспореното изменение на КР е незаконосъобразно и го е отменил. Решението е правилно. При изпълнение на влязло в сила съдебно решение измененията в КККР се извършват без издаване на заповед - чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР . В настоящия случай спорното изменение на КР е извършено чрез действие, волеизявление на органа, при което не е налице акт с номер и дата. В рамките на компетентността на началника на СГКК за съответния район е изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър, поради което е правилен извода на съда, че оспореното действие е акт по смисъла на закона и е извършено от компетентния за това орган. Правилно е и решението досежно извода на съда за материална незаконосъобразност на оспореното изменение чрез действие на КР. Критерият за законосъобразността на обективираното чрез действие волеизявление на органа по кадастъра в тази хипотеза, а именно по чл. 53а ал. 1 т. 1 от ЗКИР, е дали изменението съответства на отразяването според решението на гражданския съд. Това предполага наличие на решение, обвързващо и двете страни по спора, т.е. такова, което установява както собственост и разрешен за това спор, който да е постановен и да има сила на присъдено нещо по отношение както на вписвания, така и на заличавания собственик. За да е приложима в тази хипотеза разпоредбата на чл. 53а ал. 1 т. 1 от ЗКИР, т.е. за да възникне право на началника на СГКК с действие да извърши вписване в КР, е необходимо да е налице съдебно решение с обвързваща изпълнителна сила спрямо страните в случая както спрямо „ИМС 2020“ ЕООД, така и спрямо ЕТ „Далия – МГ – М. Георгиева“. Решението, на което се е позовал административният орган, за да извърши вписването, а именно решение № 136 от 23.12.2022г. по гр.д. № 532/2021г. на РС – гр. Дулово не е такова решение и както правилно е приел АС – гр. Силистра, то няма изпълнителна сила, както и няма сила на присъдено нещо по отношение на ЕТ „Далия – МГ – М. Георгиева“, тъй като ЕТ въобще не е било страна в производството по делото и то не разрешева спор за собственост между „ИМС 2020“ ЕООД и ЕТ. Това решение не е от категорията решения, визирани в чл. 53а ал. 1 т. 1 от ЗКИР, поради и което не са били налице материално правните предпоставки по посочената разпоредба за изменение на КР по заявлението на „ИМС 2020“ ЕООД с действие от страна на началника на СГКК – гр. Силистра. Липсата на решение, което да попада в приложното поле на чл. 53а ал.1 т. 1 от ЗКИР, което да води до наличието на материално правните предпоставки за изменение на КР, обективирано чрез действие на началника на СГКК, като представеното такова по адм.д. № 532/2021г. на Районен съд – гр. Дулово не е от категорията на визираните в чл. 53а от ЗКИР, води до правилност на извода на АС – гр. Силистра за незаконосъобразност на оспореното действие и съответно наличие на предпоставките за неговата отмяна. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че тъй като ЕТ „Далия – МГ – М. Георгиева“ не се легитимира в документ за собственост за сградите, предмет на оспореното изменение, то е неправилен извода на съда за незаконосъобразност на изменението. Напротив от представените по делото доказателства е видно, че ЕТ се легитимира с титул за собственост – нотариален акт от 1995г. – за обектите, предмет на оспорения акт. Неоснователно е и възражението за неправилност на решението, поради това, че е отменено изцяло извършеното изменение. Действително чл. 53 ал. 2 ЗКИР предвижда, че при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост за един и същ имот в кадастралния регистър се записват данните за всички лица и документи, но това става в отделно производство, различно от производството, предмет на настоящото дело, както правилно е приел и АС – гр. Силистра, като в случая в съответствие със закона се е произнесъл в рамките на основанията и съдържанието на оспорения акт. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация ЕТ „Далия – МГ – М. Георгиева“ като основателно и доказано следва да бъде уважено. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ЕТ „Далия – МГ – М. Георгиева“, тъй като същото е договорено и заплатено в размер на 1 728 лв., от които 1 440 лв. възнаграждение и 288 лв. ДДС, като договореното и платено възнаграждение е малко над минималния размер по чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който за представителство по дела по ЗУТ и ЗКИР, от която категория е настоящият спор, е определен на 1 250 лв. В случая предвид правната и фактическа сложност на спора и процесуалната активност на представителя на ответника по касация, определеният малко над минимума адвокатски хонорар не е прекомерен по размер. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 98 от 23.11.2023г. , постановено по адм. д. № 13/2023г. по описа на Административен съд – гр. Силистра. ОСЪЖДА „ИМС 2020“ ЕООД със седалище гр. София да заплати на ЕТ „Далия – МГ – М. Георгиева“ със седалище гр. София сума в размер на 1 728 (хиляда седемстотин двадесет и осем) лева, разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ