Разпореждане · № 4131/2024 · дело 3394/2024

По дело 3394 / 2024 РАЗПОРЕЖДАНЕ № 4131 София , 04.04.2024 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание в състав: Съдия : ВАНЯ АНЧЕВА сложи за разглеждане административно дело № 3394 по описа за 2024 година Производство по чл. 213а (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г, изм., бр. 15 от 2021 г.) от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е частна жалба с вх. № 5185/29.03.2024 г. на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) и на Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура", чрез юрк. М. Ненкова-Атанасова, срещу протоколно определение от 10.11.2023 г., постановено по адм. дело № 392/2023 г. по описа на Административен съд (АС) – Благоевград. Частната жалба постъпва за трети път, като преди това с Разпореждане по вх. № 641/12.01.2024 г., постановено на 12.01.2024 г. от председателя на Седмо отделение на ВАС, е била изпратена АС – Благоевград за изпълнение на задълженията по чл. 213а, ал. 1 АПК, а именно да се укаже на жалбоподателя в 7-дневен срок от уведомяването му да посочи коректно от чие име е подадена. С Разпореждане от 18.01.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без движение частната жалба с указания в 7-дневен срок от съобщението да се уточни жалбата, съгласно разпореждане от 12.01.2024 г. на ВАС. Съобщението е връчено на частния жалбоподател на 29.01.2024 г. С молба от 02.02.2024 г. по описа АС – Благоевград е уточнено, че частната жалба е подадена едновременно от АПИ, представлявано от председателя на управителния съвет и от Национално тол управление към АПИ. При тази фактическа установеност, след повторното постъпване на частната жалба с вх. № 4016/11.03.2023 г. и извършена в съответствие с чл. 213а, ал. 6, вр. чл. 231 АПК проверка на редовност и допустимост е констатирано, че същата не отговаря на изискването за приложения, визирано в чл. 213, т. 3, във вр. чл. 231 АПК – не са представени доказателства, че е платена дължимата по силата на чл. 235а АПК държавна такса за образуване на производство по Глава тринадесета от АПК, която е в размер на 30.00 (тридесет) лева и е дължима за всеки един от двамата частни жалбоподатели. На основание чл. 213а, ал. 6, т. 1, предложение второ, вр. чл. 231 АПК с Разпореждане от 11.03.2024 г. делото е изпратено на АС – Благоевград за изпълнение на задълженията по чл. 213а, ал. 1 АПК и отстраняване на констатираната по-горе нередовност. С Разпореждане № 796 от 15.03.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без движение частната жалба с указания в 7-дневен срок от съобщението да внесе по сметка на ВАС държавна такса в размер на още 30.00 лв., като представи документ за извършеното плащане. Постановеното разпореждане е съобщено редовно на посочения от страната съдебен адрес, на датата 19.03.2024 г. (л. 32 от настоящото дело). На 20.03.2024 г. е постъпила молба с приложено копие на вече представеното платежно нареждане за извършен превод с посочен наредител Национално тол управление - л. 11 и л. 35 от делото. Точното изпълнение на дадените с разпореждането указания е условие за редовност на процесуалното действие по оспорване, чието неудовлетворяване се явява процесуална пречка за развитието на съдебното производство по заявения правен спор. Некоректното изпълнение на дадените от съда задължителни указания за привеждане на жалбата в съответствие с дължимото, законът санкционира с неблагоприятни за адресата процесуални последици, отричайки допустимостта на търсената съдебна защита. Отсъствието на редовно сезиране на съда по хипотеза изключва учредяването на валидно процесуално правоотношение по жалбата и разглеждането на спора по същество. Предвид неотстраняването на пропуските в частната жалба на АПИ, е налице ненадлежно упражнено право на оспорване пред по-горната инстанция, обуславящо недопустимост на съдебното производство. За тези неблагоприятни последици жалбоподателят е изрично предупреден в полученото разпореждане. Независимо от изхода на спора пред настоящата инстанция, разноски на ответника по реда на чл. 213а, ал. 9 АПК, не се дължат и не следва да бъдат присъждани. Отговорността за разноски, уредена в нормата на чл. 143 АПК, изисква да бъдат заплатени деловодните разходи на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, т.е. дължимостта на разноските е обусловена от постановения при оспорването правен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът се произнася по искането за разноски при приключване на производството в съответната инстанция (Арг.: чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК). Следователно, отговорността за разноските се определя едва с крайния акт, с който се решава материалноправния спор или евентуално се туря край на съдебното производство и зависи именно от резултата по тях според правилата на чл. 143 АПК и субсидиарно приложимия чл. 78 ГПК. Разпоредбите предпоставят възмездяването на разноски от разрешаването на спора по същество, защото само в този случай би бил налице съобразим при разпределяне на отговорността правен резултат. Съгласно правилото на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. За да се реализира отговорността за разноски следва самият акт да слага край на делото и с него да приключва съдебния спор. Разпоредбата не намира приложение, когато съответното производство приключва с акт, след който спорът продължава да бъде висящ (както в настоящия случай). При него разноските на страната, включително и за адвокатско възнаграждение ще бъдат възложени при приключване на съдебния процес с оглед изхода на материалноправния спор. Следователно, недопустимо е присъждането на разноски преди разрешаването на делото по същество от съответната инстанция, т.к. такива се дължат с акта, разрешаващ материалноправния спор, съгласно чл. 81 вр. с чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК. В случая по отговорността за разноски в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд, при разрешаването на спора по същество, респ. произнасянето му подлежи на последващ контрол, съобразно упражнения инстанционен контрол върху съдебния акт по същество, от всяка следваща инстанция. С оглед изложеното, не са налице основания за възлагане на разноски за адвокатско възнаграждение в тежест на жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 8, вр. ал. 1, вр. чл. 231 АПК, председателят на Седмо отделение на Върховния административен съд на Република България Р А З П О Р Е Д И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 5185/29.03.2024 г. на Агенция "Пътна инфраструктура", чрез юрк. М. Ненкова-Атанасова, срещу протоколно определение от 10.11.2023 г., постановено по адм. дело № 392/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му. След влизането му в сила - делото да се докладва за образуване на производство по частната жалба на Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура". Съдия :