Определение · № 4270/2024 · дело 3221/2024

По дело 3221 / 2024 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4270 София , 09.04.2024 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в закрито заседание на пети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател : СИБИЛА СИМЕОНОВА Членове: ЮЛИЯ ТОДОРОВА РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА по административно дело № 3221/2024 г. Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „АС -СТОУНС“ ООД, гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Митев, срещу Писмо изх. № Е- 17-00-27/23.02.2024г. на Министъра на енергетиката, адресирано до г-н Й. Коцианос- главен изпълнителен директор на „Алианц Банк“ АД, относно усвояване на банкова гаранция Анекс № 5 към банкова гаранция реф. № 10-13015/03.04.2018г., издадена от „Алианц Банк България“ АД, гр. София в размер на 31 527, 36 лв., за обезпечаване паричните задължения на „АС СТОУНС“ ООД, във връзка с изпълнението на концесионен договор от 18.04.2018г. за добив на подземни богатства- строителни материали- варовици и долом от находище „Кереч Търла“, участък „Кереч Търла- запад“ и участък „Кереч Търла- изток“, разположено в землището на с . Едрево, община Николаево и в землищата на с. Братя Кунчеви и с. Оряховица, община Стара Загора. В жалбата се излагат твърдения, че оспореното писмо представлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол, като се излагат аргументи за незаконосъобразността на същия. Сочи се липса на неизпълнение на основните задължения, поетите със сключения, на основание чл. 29 и чл. 66 от Закона за подземните богатства, между Министерски съвет на Република България и „АС- СТОУН“ ООД гр. Пловдив, договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал.1, т.5 от ЗПБ, предвид което се претендира неоснователност на искането за усвояване на посочената банкова гаранция. След като взе предвид изложеното в жалбата и приложените по административната преписа доказателства, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че оспорването е подсъдно на Административен съд – София-град, по правилата на родовата и местната подсъдност по следните съображения: Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2, предложение първо от АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С решение № 8 /23.04.2018 г. по конституционно дело № 13/2017 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г. е дадено тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България. В мотивите на посоченото решение е прието, че чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховният административен съд да се произнася като първа инстанция по споровете за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и от министрите при упражняването на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В решението е изложено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, като тези актове могат да засягат, както публичния интерес, така и права, свободи и законни интереси на отделните граждани и организации. Следователно на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър – председателя, заместник министър – председателите и министрите, и това са тези актове по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Производството по настоящото дело е във връзка волеизявление на Министъра на енергетиката, свързано с изпълнение на поети от жалбоподателя задължения по концесионен договор за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т. 5 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/. Видно от нормата на чл. 50б от ЗПБ (нов - ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 08.09.2020 г.) актовете, с които се издават разрешения или се предоставят концесии, както и актовете за прекратяване на конкурс или търг може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В разпоредбата не е предвидено изрично акт от вида на процесния да се обжалва пред Върховния административен съд. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира, че в конкретната хипотеза не се касае за акт, чрез който министърът на енергетиката да упражнява свое конституционно право по ръководство и осъществяване на държавно управление. Волеизявлението на министъра на енергетиката свързано с изпълнението или неизпълнението по договорните клаузи на сключения между Министерски съвет на Република България и „АС- СТОУН“ ООД гр. Пловдив, договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал.1, т.5 от ЗПБ, не представлява осъществяване на държавно ръководство и държавно управление. Такова не представлява и процесното волеизявление, насочено към трето, неучастващо по този договор лице, поело задължение неотменяемо и безусловно да заплати, при писмено поискване направено до 28.02.2024г., ведно с декларация за неизпълнение на поетите от „АС- СТОУН“ ООД гр. Пловдив, задължения по договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал.1, т.5 от ЗПБ, сума ненадвишаваща 31 527, 36 лв. Предвид изложеното, спорът не е подсъден на Върховния административен съд като първа инстанция и същият не е компетентен да се произнесе по оспорването и направеното с жалбата искане за спиране изпълнението на оспорения акт. Съгласно правилата на местната подсъдност по чл. 133, ал. 2, изречение второ от АПК, спорът е подсъден на Административен съд – София-град, тъй като жалбоподателят не е единствен адресат на оспорения акт, адресатите са със седалища в различни съдебни райони, а седалището на органа, попада в съдебния район на Административен съд София - град. С оглед горното, делото пред Върховния административен съд следва да бъде прекратено, а преписката да се изпрати по подсъдност на Административен съд – София-град. Водим от изложеното и на основание чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3221/2024г. по описа на Върховния административен съд. ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд – София-град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА