Решение · № 4766/2024 · дело 11267/2023

По дело 11267 / 2023 РЕШЕНИЕ № 4766 София , 16.04.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател : ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ Членове: ПЕТЯ ЖЕЛЕВА ЛОЗАН ПАНОВ при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното от председателя Йордан Константинов по административно дело № 11267/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 6077 от 17.10.2023г., постановено по адм. д. № 5664/2023г. Административен съд – София-град, трето отделение, 15 - ти състав, е отменил по жалба на „СИГМА ГОЛД“ ЕООД, [ЕИК], гр.София, [жк],[улица], [адрес], представлявано от управителя Р. Данаилов, Ревизионен акт /РА/ № Р – 22221420000656 - 091 - 001/ 08.09.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 522 от 27.04.2023г. на директора на Д“ОДОП“-София, с който за данъчни периоди м.12 /2019г. – м.03/2020г. са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер общо на 9 289,71лв. С решението съдът е осъдил Д „ОДОП“ – София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1 278,97лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. Павлова в качеството й на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София чрез процесуален представител главен юрисконсулт Ж. Николова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество „СИГМА ГОЛД“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [жк],[улица], [адрес], представлявано от управителя Р. Данаилов, чрез своя процесуален представител юрисконсулт К. Иванова взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – София град е отменил по жалба на „СИГМА ГОЛД“ ЕООД, [ЕИК], гр.София, [жк],[улица], [адрес], представлявано от управителя Р. Данаилов, Ревизионен акт /РА/ № Р – 22221420000656 - 091 - 001/ 08.09.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 522 от 27.04.2023г. на директора на Д“ОДОП“-София, с който за данъчни периоди м.12 /2019г. – м.03/2020г. са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер общо на 9 289,71лв. Първоинстанционният съд е възпроизвел установената фактическа обстановка по издаване на оспорения ревизионен акт – издадените заповеди за възлагане на ревизия, издадените заповеди относно компетентност на органите, констатациите на органите по приходите, поради които са определени допълнително задължения за ДДС. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Прието е още, че между страните няма спор за факти, а спорът между тях е правен и е свързан с това, предоставянето на въпросните шел-карти от задълженото лице на негови подизпълнители транспортни дружества, съставлява ли извършена услуга по смисъла на чл.9 ЗДДС, за която дружеството е следвало да издаде фактури и начисли ДДС. Първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на така формулирания въпрос. Решаващите мотиви в тази насока са изложени на стр.4 - 5 от решението. Систематизирани за целите на настоящето изложение, те се свеждат до следното: 1. Прието е, че за да е налице извършена услуга, за предоставянето на въпросните карти следва да е уговорено възнаграждение, каквото в случая не е договорено между задълженото лице и неговите подизпълнители. 2. Анализът на сключените договори между задълженото лице и подизпълнителите обосновават извода, че предоставянето на картите не съставлява хипотеза по чл.130 ЗДДС – бартер. Цитирана е посочената разпоредба, като е отбелязано, че жалбоподателят не е поемал задължение за заплащане възнаграждението по договорите за превоз или част от него в стоки и по конкретно горива. 3. Прието е, че не е налице и доставка по смисъла на чл.6 ЗДДС от страна на задълженото лице към дружествата превозвачи, като в тази насока решаващият съд е споделил мотивите на решаващия орган, изложени в решението по административното оспорване. 4. На следващо място са изложени аргументи, че предоставянето на картите, с които се ползва отстъпки за гориво, не може да се разглежда като възмездна облагаема доставка на услуга от страна на „Сигма Голд“ ЕООД към превозвачите-подизпълнители. Отбелязано е, че тази услуга не е възмездна – няма уговорено възнаграждение, като е абсурдно да се приема, че стойността на отстъпката на горивото е възнаграждение за ползване на услугата от подизпълнителите. На основание изложеното първоинстанционният съд е приел, че не са налице годни фактически основание за допълнително определяне на задължения за ДДС и оспореният ревизионен акт като незаконосъобразен следва да бъде отменен. Направено е и позоваване на решение на ВАС по аналогичен спор между същите страни. Решение на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно като краен резултат. В касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се аргументи, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че ревизираното дружество не е продавало/доставяло гориво на своите контрагенти, изпълнители, но то е предоставяло на последните правото на ползват „Шел карти“ за отстъпки от горивото, както и е разплащало задълженията по тези карти и в този смисъл следва да се приеме, че е налице доставка на услуга – предоставяне на възможност за ползване на „Шел карти“, даващи отстъпки в цената на горивото. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Както бе вече посочено, между страните няма спор за факти и същите правилно са възпроизведени в първоинстанционното решение. Спорът между страните е правен и се свежда до това, дали предоставянето на въпросните „Шел карти“ от страна на задълженото лице на негови партньори – подизпълнители на транспортни услуги, съставлява услуга по смисъла на чл.9,ал.1 ЗДДС, за която дружеството е следвало да издаде фактури и да начисли ДДС. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на спорния въпрос. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод при условията на чл.221,ал.2 АПК и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В хода на ревизията е установено, че „Сигма Голд“ ЕООД има за основен предмет на дейност извършване на транспортни и спедиторски услуги. Установено е още, че през процесните данъчни периоди във връзка с извършваните транспортни услуги дружеството е ползвало услугите на двама подизпълнители – „“СТАР СПЕД“ ЕООД и „ТРАНС РАДИАЛ 2000“ ЕООД, като между тях е ревизираното лице са сключени рамкови договори за превоз на товари, по силата на които възложителят /ревизираното лице/ предоставя на превозвачите негови „Шел карти“, служещи за зареждане на гориво с отстъпка, както и за заплащане на пътни, винетни и други такси в Европа, осигурени му от „Шел България“ ЕАД. Установено е още, че зареденото гориво се фактурира от „Шел България“ ЕАД, във всяка фактура се съдържа информация за количество и стойност на зареденото гориво и номер на превозното средство, като ревизираното „СЕГМА ГОЛД“ ЕООД отчита заплатените горива, консумативи и такси, заплатени с „Щел карти“ на база получени фактури, като впоследствие закупеното гориво се прихваща от задълженията на ревизираното дружеството към превозвачите. В рамките на данъчния период дружеството е отразило 11 данъчни документа /9 бр.фактури и 2бр. кредитни известия/, издадени от „Шел България“ ЕАД с данъчна основа 46 448,53лв. и ДДС в общ размер на 9 289,71лв. С процесния ревизионен акт е прието, че посочения начин на разплащане на горивата между ревизираното дружеството и неговите подизпълнители съставлява бартер и ревизираното дружество е следвало да начисли ДДС на наетите от него превозвачи за предоставеното им гориво. В решението на директора на Д „ОДОП“ – София прието, че в случая не е налице доставка на гориво, а доставка на услуга, за която дружеството е следвало да начисли ДДС в размер на 9 289,71лв. По изложените по горе мотиви решаващият съд е приел, че не споделя тези констатации на органите по приходите и ги намира за необосновани и в противоречие със закона. Както бе вече посочено, настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод. Видно е от подписаните с превозвачите рамкови договори за превоз на товари, възложителят разплаща от свое име, но за сметка на превозвача ползваното гориво по предоставените за ползване Шел-карти, като превозвача се задължава да възстановява на възложителя изплатените суми своевременно съгласно посоченото в договора (чл.25, ал.2 от рамковия договор). В случай на забава от страна на превозвача за възстановяване на сумите, възложителят има право да ги приспадне от дължимите суми за възнаграждения на превозвача. Цитираните по-горе договори регламентиращи отношенията между ревизираното лице, превозвачите и „Шел България“ ЕАД, налагат извода, че в случая не е налице хипотезата на бартер по смисъла на чл.130 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, когато е налице доставка, по която възнаграждението /изцяло или частично/ е определено в стоки или услуги, се приема, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава /чл. 130, ал. 1 от ЗДДС/. В ал. 2 на чл. 130 от ЗДДС е уредено, че данъчното събитие за доставките по ал. 1 възниква по общите правила на закона. За да е налице задължение за ревизираното лице да начисли ДДС, следва възнаграждението по договора за превоз да е уговорено в стока или услуга, което в случая не е така. От събраните по делото доказателства не се установява да са изпълнени условията за осъществяване на бартер. Видно от клаузите на процесните договори, дружеството не е поемало задължение за заплащане възнаграждението по договорите за превоз в стоки и по-конкретно в гориво или за извършване на услуги – платени такси. Не е осъществена и доставка на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС от страна на ревизираното лице към дружествата – превозвачи, тъй като такава не е договорена и не извършена от касатора, който не притежава и лиценз за доставка или търговия с гориво. Не може да се приеме, че е налице и предоставяне на услуга от страна на "Сигма Голд" ЕООД към превозвачите във връзка с заплащане на пътни и други такси. Както се посочи по-горе, съгласно сключените рамкови договори, възложителят разплаща от свое име, но за сметка на превозвача ползваното гориво по предоставените „Шел-карти“, като превозвача се задължава да възстановява на възложителя изплатените суми, а при забава възложителят има право да ги приспадне от дължимите суми за възнаграждения. От представените в хода на ревизията доказателства е видно, че отношенията между страните се основават на сключен между тях договор, който не е бланкетен, а съдържа конкретни и подробни уговорки относно отношенията между тях, поради което няма причина да не бъде кредитиран и въз основа на него да бъде прието, че между "Сигма Голд" ЕООД и неговите съконтрагенти е възникнала облигационна връзка, която да бъде определена като бартер по смисъла на чл.130 от ЗДДС. В този смисъл в съдебната практика по аналогичен спор между същите страни са решение № 4243 от 20.04.2023г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм.д. № 9057/2022Г. и решение № 4940 от 25.05.2022г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм.д. № 1510/2022г. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отменил същия, Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което е включена Д „ОДОП“ – София, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 300лв. определено при условията на чл.78,ал.8 ГПК във вр. с чл.37 ЗЗПП. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2, АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 6077 от 17.10.2023г. на Административен съд – София град, трето отделение, 15-ти състав, постановено по адм. д. № 5664/2023г. ОСЪЖДА Национална агенция по приходите София да заплати на „СИГМА ГОЛД“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [жк],[улица], [адрес], представлявано от управителя Р. Данаилов, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 300 /триста/лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ секретар: Членове: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ