Решение · № 5109/2024 · дело 1461/2024

По дело 1461 / 2024 РЕШЕНИЕ № 5109 София , 24.04.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател : МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: ХРИСТО КОЙЧЕВ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ при секретар Снежана Тодорова и с участието на прокурора Симона Попова изслуша докладваното от съдията Александър Митрев по административно дело № 1461/2024 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Елторо Ойл БГ 2014" ЕООД, гр. София срещу решение № 7557/04.12.2023г., постановено по адм.д.№ 8604/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт (РА) № Р-22221721005533-091-001 от 04.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1168 от 26.07.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София, с който на основание чл. 177, ал. 6 във вр. ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС са установени задължения с общ размер 51 248,93 лева, от които ДДС в размер на 40 700 лева и лихви за забава в размер на 10 548,93 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП" – София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Административен съд – София-град е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно, като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано — пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие със събраните доказателства, кредитирайки тези от тях, които потвърждават изводите на органа по приходите. Спорът от правна страна е концентриран по отношение на това, налице ли са условия за ангажиране на отговорността на ревизираното дружество по чл. 177, ал. 1 във вр. с ал. 6 от ЗДДС за дължим ДДС по доставката. Противно на приетото от съда, не са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС - ползван данъчен кредит, пряко или косвено свързан с дължимия и невнесен данък от доставчика. Неправилни са изводите на органите по приходите, че доставчикът и жалбоподателят поради обстоятелството, че са с един и същ счетоводител, са свързани лица и е налице знание. За обосноваване на наличие на „знание" по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС, е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношение между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношение между доставчик и получател на доставката. По делото липсват доказателства, че през ревизираните периоди задълженото лице се е намирало в положение на свързаност с другия субект по облагаемите сделки, с изключение на твърдението, направено от органите на приходната администрация, че дружеството -доставчик „Х-ТРЕЙД 2018" ЕООД са свързани лица - чрез един и същи адрес за кореспонденция и общ счетоводител - К. Костадинова, която е управител на „ЕЛТОРО ОЙЛ БГ 2014"' ЕООД. Изводът на приходната администрация, потвърден от съда е неправилен, поради противоречие със събраните по делото доказателства и съответно неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Съдържанието на тази отговорност е за плащане от регистрираното лице - получател по облагаема доставка за дължимия, но невнесен ДДС, когато е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен данък. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС е, че отговорността се носи от прекия получател по доставката с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките. Нормата на ал. 2 от същия чл. 177 определя, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. Органите по приходите обосноват отговорността в хипотезата на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС - общият счетоводител на двете дружества- К. Костадинова, която нямало как да не знае, че дължимия данък по фактурата не бил внесен от доставчика, тъй като счетоводителят знае, че „Х-ТРЕЙД 2018" ЕООД практически не разполага с парични средства, с които да внесе дължимия данък. Подобен извод не може да бъде споделен. Пространна е съдебната практика, в която се приема, че за обосноваване на наличие на „знание" по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношение между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношение между доставчик и получател на доставката. Липсата на пълно разплащане на данъчната основа и начисления ДДС по банковата сметка на дружеството, не могат да обосновават наличие на такъв обективен факт, който обосновава знанието у получателя на доставките, че дължимия данък няма да бъде внесен от доставчика. Неправилно е заключението за свързаност между двете дружества - доставчик и получател, възприемащо изцяло становището на органите по приходите, че е налице свързаност, но не по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, а защото „органите по приходите били установили по безспорен начин", че двете дружества са регистрирани на един и същ адрес, имали общ счетоводител. Както се посочи вече, въз основа на горните обстоятелства не може да бъде направен извод, че е изпълнена законовата предпоставка, получателят да е знаел и е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател. Същите се установиха в размер на 4 960 лева за двете инстанции и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 7557/04.12.2023г., постановено по адм.д.№ 8604/2022 г. по описа на Административен съд – София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22221721005533-091-001 от 04.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1168 от 26.07.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София. ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "Елторо Ойл БГ 2014" ЕООД, гр. София сумата от 4 960 лв., деловодни разноски. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ /п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ