Решение · № 6003/2024 · дело 11685/2023

По дело 11685 / 2023 РЕШЕНИЕ № 6003 София , 16.05.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател : МИЛЕНА ЗЛАТКОВА Членове: БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Ася Петрова изслуша докладваното от председателя Милена Златкова по административно дело № 11685/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал.7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „ЕКОИНВЕСТ ИМПОРТ ЕКСПОРТ” ООД с ЕИК 202638587, със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ул. „Бунар Хисар” №6 (съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски” № 31), подадена чрез пълномощника му адв. Костадинов, против Решение №267/02.11.2023 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. д. №548/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) №Р-04000421006735-091-001/15.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в оспорената и потвърдена част с Решение №68/11.07.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Велико Търново, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 501.08 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението на административния съд поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част. Алтернативно е заявено искане за прогласяването на акта за нищожен. Иска се присъждане на разноски и се възразява против размера на юрисконсултското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция ОДОП – Велико Търново – оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Лазаров по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение, както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 501.08 лв. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Велико Търново е РА №Р-04000421006735-091-001/15.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в оспорената и потвърдена част с Решение №68/11.07.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП – Велико Търново. С него е установен допълнително дължим от ревизираното дружество „ЕКОИНВЕСТ ИМПОРТ ЕКСПОРТ”ООД корпоративен данък за 2019 г. в размер на 19 342.22 лв. и лихва за забава към датата на акта – 4 003.09 лв. в резултат на установени от приходните органи неотчетени приходи от продажби в размер на 174 253.94 лв. След подробен анализ на установените факти Административният съд е обосновал изводи за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите. Позовавайки се на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице Стойчев, неоспорена от страните, съдът е приел, че електронните документи – ЗВР, РД и РА - са подписани с квалифицирани електронни подписи от техните издатели при спазване изискванията на Регламент (ЕС) №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Макар да заявява искане за прогласяване на РА за нищожен, касаторът не излага в касационната си жалба конкретни доводи за неправилност на съдебното решение в тази част. Такива са изложени допълнително в молбата от 12.04.2024 г. Същите са неоснователни. Към датите на подписване на ЗВР, РД и РА подписалите ги лица притежават валидни квалифицирани удостоверения за електронни подписи, противно на твърденията на жалбоподателя. Вещото лице е изследвало всички изисквания на посочения регламент към квалифицираните електронни подписи и е дало заключение, че те са изпълнени. Обстоятелството, че към м. декември 2022 г. (датата на проверките, извършени от експерта), а не към датите на издаване на електронните документи, някои от удостоверенията са с изтекъл срок не променя тези изводи. Удостоверено е и времето на подписването на електронните документи и вещото лице заключава категорично, че след това съдържанието им не е променяно. Доводите си за необоснованост на РА и материалната му незаконосъобразност касационният жалбоподател е изложил и в първонистанционното производство. Същите се свеждат до: 1. недоказаност на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи и 2. липсата на документи, доказващи реалност на доставките, във връзка с които приходните органи са приели, че не са отчетени приходи. Тези доводи са обсъдени от съда и правилно са преценени от него като неоснователни. Неотчетените приходи от продажби са установени с РА след анализ на отчетените продажби от дружеството за периода 12.06.2019 г. – 22.10.2019 г. по клен от регистрираното ФУ с номер DT825840 в негов обект - склад, находящ се в гр. София, в ж. к. „Надежда“ на ул. „Петър Панайотов“ № 22. Част от неотчетените приходи по ФУ са по издадени от ревизираното дружество фактури за продажби, невключени от него в дневниците му за продажбите, но включени в дневниците за покупките на получателите, другата част са без издадени фактури и третата – по издадени три фактури, към които няма приложени ФБ. Според основното заключение на съдебно – счетоводната експертиза за 2019 г. по дебита на сметка „Стоки“ са отчетени като получени стоки на стойност 4 758 013.95 лв. от внос. Към края на годината изписаните стоки като продадени са на същата стойност, т. е. колкото са заприходени, толкова са изписани, и сметката към края на 2019 г. е с нулево салдо. Както правилно е посочил съдът, реализираните касови и безкасови приходи от продажбите следва да намерят отражение при формирането на данъчната печалба на ревизираното лице за 2019 г. В случая обаче това не е сторено по отношение на част от касовите приходи, в което именно намира проявление обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Независимо от провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 и следв. ДОПК, данъчната основа за облагане с корпоративен данък не е определена с РА по реда на ал. 2 на чл. 122 ДОПК, а въз основа на данните от отчетените от самото лице приходи от продажби чрез ФУ и издадените от него фактури, което е достатъчно, за да се приеме, че доказването на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от страна на приходните органи не е предпоставка за законосъобразното определяне на данъчните задължения. Правилно с оглед изложеното са преценени от съда като неоснователни и доводите на жалбоподателя, че приходните органи не са доказали реално осъществени от него доставки на стоки чрез двустранно подписани от доставчика и получателя приемо – предавателни протоколи или разписки и товарителници. Данните за неотчетените приходи от продажби не са установени от приходните органи въз основа само на включени в дневниците за покупките на получателите фактури, издадени от „ЕКОИНВЕСТ ИМПОРТ ЕКСПОРТ” ООД, а въз основа на данните от счетоводството на ревизираното лице за продадени стоки и регистрирани чрез ФУ приходи от продажби. В потвърждение на това са и дадените от самото ревизирано лице обяснения за изгубени фактури и допълнително осчетоводени от него през м. октомври 2019 г. с протокол фактури, издадени през м. август 2019 г. на стойност 385 000 лв., както и писмените обяснения на л. 162 от том 1, с които се признават допълнителни неотчетени приходи от продажби в размер на 84 213 лв., включени в общия размер от 174 253.94 лв. Правилни са и изводите на съда във връзка с размера на пренесената данъчна загуба. Същите са подробно аргументирани и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Доводи за не правилност на решението в тази част касационната жалба не съдържа. С оглед така изложените съображения решението на Административен съд – Велико Търново следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размера на минималното адвокатско възнаграждение. Не са налице основания за намаляването му под този размер. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на пъ рво отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение №267/02.11.2023 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. д. №548/2022 г. ОСЪЖДА „ЕКОИНВЕСТ ИМПОРТ ЕКСПОРТ” ООД с ЕИК 202638587, със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ул. „Бунар Хисар” №6 да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 501.08 лв. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА секретар: Членове: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА /п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА