Разпореждане · № 6048/2024 · дело 3394/2024

По дело 3394 / 2024 РАЗПОРЕЖДАНЕ № 6048 София , 16.05.2024 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание в състав: Съдия : ВАНЯ АНЧЕВА сложи за разглеждане административно дело № 3394 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 213 ал. 9 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на "Драс Транс" ООД, със седалище в гр. Пловдив, [улица], [номер], представлявано от управителя С. С., чрез адв. Й. Лалова от АК - Хасково, за изменение на Разпореждане № 4131 от 04.04.2024 г., постановено по адм. дело № 3394/2024 г. по по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение, в частта за разноските. Молителят счита, че му се дължи присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като обсъди доводите на молителя и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Молбата е постъла в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледано по същество е неоснователна. С процесното разпореждане е оставена без разглеждане частната жалба на АПИ срещу срещу протоколно определение от 10.11.2023 г., постановено по адм. дело № 392/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., като е прекратено производството по делото. В мотивите на съдебния акт са изложени изрични аргументи защо на търговското дружество не следва да се присъдят претендираните в хода на производството съдебни разноски. Посочено е, че правото на ответника по частната жалба на разноски за производството по чл. 229 АПК следва да бъде разрешен в зависимост от изхода на делото при постановяване на крайния акт по съществото на спора. Цитирани са разпоредбите на чл. 143 АПК и чл. 78 и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съгласно които разноските, направени от страните в рамките на частно производство пред по-горна инстанция, следва да се разпределят съобразно крайния изход на правния спор по делото – с крайния съдебен акт на инстанцията, която разрешава спора по същество. Посочено е, че след като определението не слага край на делото, няма основание при постановяването му да се присъждат разноски на страните. Доколкото обаче искането за разноски е акцесорен елемент от предмета на делото, изричен диспозитив не е формиран. Независимо от това, "Драс Транс" ООД е депозирал молба за изменение на разпореждането в частта за разноските. Отговорността за разноски, уредена в нормата на чл. 143 АПК, изисква да бъдат заплатени деловодните разходи на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, т.е. дължимостта на разноските е обусловена от постановения при оспорването правен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът се произнася по искането за разноски при приключване на производството в съответната инстанция (Арг.: чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК). Следователно, отговорността за разноските се определя едва с крайния акт, с който се решава материалноправния спор или евентуално се туря край на съдебното производство и зависи именно от резултата по тях според правилата на чл. 143 АПК и субсидиарно приложимия чл. 78 ГПК. Разпоредбите предпоставят възмездяването на разноски от разрешаването на спора по същество, защото само в този случай би бил налице съобразим при разпределяне на отговорността правен резултат. Съгласно правилото на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. За да се реализира отговорността за разноски следва самият акт да слага край на делото и с него да приключва съдебният спор. Разпоредбата не намира приложение, когато съответното производство приключва с акт, след който спорът продължава да бъде висящ (както в настоящия случай). При него разноските на страната, включително и за адвокатско възнаграждение ще бъдат възложени при приключване на съдебния процес с оглед изхода на материалноправния спор. Следователно, недопустимо е присъждането на разноски преди разрешаването на делото по същество от съответната инстанция, т.к. такива се дължат с акта, разрешаващ материалноправния спор, съгласно чл. 81 вр. с чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК. В случая по отговорността за разноски в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд, при разрешаването на спора по същество, респ. произнасянето му подлежи на последващ контрол, съобразно упражнения инстанционен контрол върху съдебния акт по същество, от всяка следваща инстанция. С оглед изхода на делото, безспорно не са налице основанията за възлагане на разноски за адвокатско възнаграждение в тежест на АПИ, поради което искането за допълване на разпореждането от 04.04.2024 г. е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Отделно от това, и за яснота на процесуалния представител на дружеството следва да се посочи, че в конкретния казус може да се претендира единствено допълване на разпореждането с част за разноски, но не и изменението му, след като такива въобще не са били присъдени - Арг.: мотивите към т. 8 и т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 9 АПК, председателят на Седмо отделение на Върховния административен съд, Седмо отделение Р А З П О Р Е Д И : ОТХВЪРЛЯ искането на "Драс Транс" ООД, със седалище в гр. Пловдив, [улица], [номер], представлявано от управителя С. С., чрез адв. Й. Лалова от АК - Хасково, за допълване на Разпореждане № 4131 от 04.04.2024 г., постановено по адм. дело № 3394/2024 г. по по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение, с част за разноски. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия :