Решение · № 6818/2024 · дело 3497/2024
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 6818
- Година на номера
- 2024
- Дело №
- 3497/2024
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 3497 / 2024 РЕШЕНИЕ № 6818 София , 04.06.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател : ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар Илияна Иванова и с участието на прокурора Генади Георгиев изслуша докладваното от председателя Галина Солакова по административно дело № 3497/2024 г. Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на „Маг“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Попов и адв. Генков, срещу решение №254 от 28.12.2023 г., постановено по адм. дело №219/2023 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, като се излагат предимно доводи по същество и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът, началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Кюстендил не ангажира становище по жалбата. Ответникът "Еко анализ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Андонова, излага становище за обоснованост, правилност и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и правилно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок и от надлежна страна, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на „Маг“ ООД срещу заповед №18-6909/19.06.2023г., издадена от началника на СГКК - Кюстендил, с която на основание чл.54, ал.4 във връзка с ал.1, чл.51, ал.1, т.2 и чл.29, ал.1, т.3 от ЗКИР и чл.29, ал.4 от Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, е одобрено изменение на действащата КККР на гр.Бобов дол /одобрена със заповед №РД-18-10-27/08.04.2013г./, състоящо се в нанасяне на нови обекти, а именно: 1. сграда с идентификатор 04501.101.1.80 с площ 18кв.м.,промишлена сграда; 2. сграда с идентификатор 04501.101.1.81 с площ 36кв.м., промишлена сграда и 2. сграда с идентификатор 04501.101.1.82 с площ 15кв.м., промишлена сграда. Прието е, че производството е инициирано от надлежна страна, която установява права върху заявените за нанасяне в КК три сгради , а именно: от "Еко анализ" ЕООД със заявление вх.№01-280730/18.05.2023г. с приложено Постановление за възлагане на недвижим имот №0456/2003/ 004328/17.08.2009г. на публичен изпълнител при РД – София на Агенцията за държавни вземания, АДС №22/28.06.1999г. и Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР от 24.04.2023г. Обсъдена е приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която установява, че процесните сгради попадат под естакадата, обозначена с номер 53 от приетия по делото чертеж на промишлена площадка на надземния рудничен комплекс - попада в границите на Обогатителната фабрика за въглища. Сградите са съществували към момента на одобряване на първоначалната КККР през 2013г., но не са нанесени в КККР. Прието е от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по чл.54, ал.4 от ЗКИР, на съответно правно основание /чл.54, ал.1 и ал.4 във връзка с чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР и §1, т.16 от ДР ЗКИР/, и при спазена процедура. Обсъдени са разпоредбите на чл.2, ал.1 и чл.23 от ЗКИР и е прието, че с оспорената заповед е извършено законосъобразно изменение на КК на гр.Бобов дол чрез отстраняване на непълнота , изразяваща се в нанасяне на три нови обекти на кадастъра – сгради в собствения на оспорващото дружество имот с идентификатор 04501.101.1 , построени през 1967г. и съществуващи към момента на одобряване на КККР на гр.Бобов дол през 2013г. Доводите за наличие на индиция за спор на собственост между заявителя на изменението на КК "Еко анализ" ЕООД и подалия възражение собственик на имота, в който се намират сградите „Маг“ ООД, са възприети като неоснователни, с мотив, че „Маг“ ООД не представя противопоставими документи за собственост върху сградите, а позоваването на чл.92 от ЗС не е достатъчно за легитимацията на дружеството като собственик на сградите. Освен това с оспорената заповед не са вписани нови данни за собственост в КР. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Процесната заповед е издадена в процедурата по изменение на кадастралната карта, при действието на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /след изм. ДВ, бр. 57 от 2016 г/, съгласно която норма основание за отказ за допускане на изменението е установено от органа "застъпване" на права, сочещо на спор за собственост, което в случая не е налице. В тази връзка от административният орган е изпълнено задължението за уведомяване на заинтересованите страни, „Маг“ ООД е подало възражение, но във връзка с него не е установено застъпване на собственически права, т. е. не е налице основание за постановяване на отказ за изменение на КК по смисъла на ал. 2, чл. 54 ЗКИР . Въпреки, че сградите са нанесени в собствения на „Маг“ ООД имот, то не е установено засягане на площта му, тъй като новите обекти са нанесени по съществуващ външен контур – сградите са фактически съществуващи от 1967г. От приетата по делото експертиза е видно, че новонанесените три сгради с идентификатори 04501.101.1.80, 04501.101.1.81 и 04501.101.1.82 отговарят на фактическите очертания на място. Освен това изменението в описания вид е в унисон с изискванията на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКИР за основните кадастрални данни - "идентификатор; граница и/или очертание на сградата и съоръжението; застроена площ, определена с геодезическите координати на определящите точки". Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, че е налице "непълнота и грешка" по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР , тъй като новонанесените сгради , макар и съществуващи на място към момента на одобряване на първоначалната КК не са отразени в нея, т.е. налице е непълнота на КК. Освен това е безспорно обстоятелството, че тези обекти на кадастъра съществуват на място, поради което няма основание да не бъдат отразени в кадастъра. Възражения за нанасянето на сградите не по съществуващи на място граници /очертания/ в процеса не се навеждат, както и такива за промяната им след изработване и одобряване на първоначалната КККР. С оглед на това се явяват правилни мотивите в съдебното решение за наличие на правното основание на оспорената заповед и липсата на "индиция за спор за собственост". Отделно от това, следва да се има предвид, че КК няма конститутивно действие, а само констативно такова – отразява съществуващото фактическо състояние. Именно поради това се явява неоснователно позоваването от касатора на настъпилия след издаване на заповедта факт на завеждане на исково производство за собственост. Неоснователно е възражението по касационната жалба, че заявлението за процедираното изменение на КК е подадено от нелегитимно лице - следвало да бъде подадено от собственика на поземления имот. ЗКИР прави разграничение между „поземлен имот“ и „недвижим имот“, тъй като съгласно чл.23 от ЗКИР недвижимите имоти - обекти на кадастъра са: поземлен имот; сграда, включително изградена в груб строеж, както и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект; самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура. Основна единица на кадастъра е поземленият имот, който съгласно дефиницията на чл.24, ал.2 ЗКИР съставлява „част от земната повърхност, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост“. Сградите съставляват отделни обекти на кадастъра , съгласно дадената дефиниция в §1, т.1б от ДР на ЗКИР във връзка с Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото се явява основателна претенцията на ответника "Еко анализ" ЕООД за присъждане на разноските за настоящата инстанция, които възлизат на сумата 5000лв – договорено и реално заплатено адв.възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 15.04.2024г. Възражение за прекомерност не е заявено от касатора. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение №254 от 28.12.2023 г. по адм. дело №219/2023 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. ОСЪЖДА „Маг“ ООД, с ЕИК 109569744 да заплати на "Еко анализ" ЕООД с ЕИК 126739106 сумата 5000лв /пет хиляди лева/, разноски. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026