Решение · № 7072/2024 · дело 2854/2024

По дело 2854 / 2024 РЕШЕНИЕ № 7072 София , 10.06.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател : БИСЕР ЦВЕТКОВ Членове: РУМЯНА ЛИЛОВА КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Илиана Стойкова изслуша докладваното от председателя Бисер Цветков по административно дело № 2854/2024 г. Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на „Принт къмпани“ ООД срещу решение № 8126/22.12.2023 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 8587/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22221222003457-091-001/21.02.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са оплакванията му към познавателната дейност на съда по преценка на писмените доказателствени средства, на която е основано установяването му за неосъществяване на доставките, за които с РА е отречено данъчното предимство. Сочи правнорелевантните и доказателствените факти, които в отлика от съда, приема за пълно доказани, като се позовава на информационните източници за установяването им. Оспорва правните изводи на съда за значението на факта на кадровата, материална и техническа обезпеченост на доставчика, както и на произхода на стоката за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит без твърдение за сделката като част от данъчна измама и за знание у него за това обстоятелство. Иска отмяна на обжалваното решение и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, чрез повереник отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на „Принт къмпани“ ООД задължения за ДДС в размер 63 022.16 лева с лихви за забава в размер 9 320.59 лева. Източник на задължението за ДДС е извършена от органите по приходите корекция на декларирания от ревизираното лице /РЛ/ резултат по ЗДДС в д.п.м. 08.2021 г. Основание за корекцията е отказът им да признаят правото на приспадане на данъчен кредит на данъчнозадълженото лице /ДЗЛ/, упражнено в този период. Отреченото данъчно предимство е в размер 63 022.16 лева по 8 бр. фактури, издадени от „Алегро 2000“ ООД с предмет на доставките стоки – компютърна техника. Според органите по приходите доставките не са осъществени, поради което ДДС е начислен неправомерно и при действието на чл. 70, ал. 5 ЗДДС не възниква право на данъчен кредит. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА. Първостепенния съд е описал общо представените от РЛ в хода на ревизионното производство писмени доказателствени средства, като към процесуалните тежести на жалбоподателя е отнесено доказването на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Приел е, че договорите, заявки-фактури, приемо-предавателни протоколи и стокови разписки: “…установяват наличието на сделки от правна страна, но не и от фактически”. Констатирал е, че представените от доставчика документи са “…без печат или обозначение “Вярно с оригинала.””. Там където подпис бил поставен извършените от административния орган проверки сочели на основание за съмнения за истинност. В приемо-предавателните протоколи, стоковите разписки и пътните листове се установявали редица несъответствия, включително пороците при подписването. В дневника за покупки на жалбоподателя не били отразени фактури, издадени от собственик на МПС /очевидно превозните средства по пътните листове/. За да отрече убедителността на доказването на доставките, съдът е приел, че липсва кадрова обезпеченост на доставчика за превозването на стоките, тъй като лицата извършили транспорта, били в трудово правоотношение с работодател различен от доставчика. Изключена е възможността жалбоподателят да ползва недвижимият имот, в който според обясненията му от извънсъдебната фаза на производството, са получени и съхранявани стоките, тъй като собственикът отдал под наем имота на друго лице, а той самият не е включил фактури за ток, вода и др. свързани с имота. Плащането по фактурите не доказвало извършването на доставките. Оспореният съдебен акт е неправилен. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ от получателя – чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката /“…действителното извършване на облагаемата сделка…“ според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на собственост, на друго вещно право или правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. При действието на чл. 68, ал. 2 ЗДДС възникването на правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано с изискуемостта на подлежащия на приспадане данък. Изискуемостта на данъкът за облагаемите доставки настъпва на датата на възникване на данъчното събитие /вж. чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС/, която в общата хипотеза на доставка на стока или услуга /чл. 25, ал. 2 ЗДДС/ е датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. Затова и релевантен за възникването на данъчното събитие е не сделката, като източник на правната връзка между страните по доставката, а изпълнението на задължението на доставчика. Договорът на „Принт къмпани“ ООД с „Алегро 2000“ ЕООД от 03.08.2021 г. създава основание за имуществено разместване. Престацията на доставчика е за прехвърляне на правото на фактическо разпореждане с материалните вещи – компютърна техника, а насрещната престация на получателя е парична. Действителността на договора не е била спорна и е юридически nonsense съждението на първостепенния съд, че е установено наличието на сделка „от правна страна“, но не и „фактически“. Договорът е юридически факт, т.е факт от действителността, с чието настъпване позитивното право обвързва настъпването на определени правни последици. Или сделката съществува „фактически“. Противоречаща на процесуалния закон и на логическите правила е познавателната дейност на съда по преценка на писмените доказателствени средства, представени от жалбоподателя за установяване на осъществяването на доставките, което представлява изпълнение на задължението на доставчика по договора. Обсегът на доказване е концентриран до установяване на единствения спорен факт – този на извършване на доставките по фактурите, за които с РА е отказано претендираното от жалбоподателя данъчно право. В предмета на доказване са включени множество доказателствени факти с оглед твърденията на администрацията в мотивите на утежняващия административен акт /вж. чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК и чл. 8, ал. 2 и чл. 154, ал. 1 ГПК/. Правно-логическата дейност на съда не е съобразен с правилата на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК. Подценено е убеждаващото въздействие на формиращите информационно единство за установяване на доставките доказателствени средства. Съществува източникът на задължението на доставчика – договорът му с получателя от 03.08.2021 г. За изпълнението са съставени свидетелстващи документи, като участвалите в съставянето им физически лица са посочени в обясненията на РЛ от извънсъдебната фаза на производството. Ответникът в първоинстанционното производство /ответник и в касационното/ не е оспорил автентичността на стоковите разписки, удостоверяващи предаването на вещите по договора. Наблюдението на страната върху подписите на доставчика не е способ за събиране и проверка на доказателства и не дисквалифицира формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК на частния свидетелстващ документ. Дори документите да не са подписани от посочените като доставчици лица, основание да се откаже правото на приспадане е това да сочи на наличие на измама и въз основа на обективни данни да се установи, че ДЗЛ е знаело или е следвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане е част от тази измама (така т. 1 от диспозитива на решението на Съда по дело С-18/13). По хипотеза стоковата разписка е съставена от доставчика. Разминаванията в номерацията не е по причини у получателя и не засяга доказателствената стойност на документа. Неточното изпълнение от доставчика на задължението му по чл. 37, ал. 5 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 7 ДОПК да представи заверени копия от изисканите документи не е основание да се изключи убеждаващото въздействие на представените от РЛ заверени копия на същите документи. При задължението на доставчика /вж. чл. 113, ал. 2 ДОПК/ за издаване на фактурата най-малко в 2 екземпляра и доколкото подписът на страните по доставката не е реквизит на данъчния документ /вж. чл. 114, ал. 1 ЗДДС/, то съществуването на подписан и на неподписан екземпляр е без правен ефект върху данъчното предимство по такава фактура. Не се основава на позитивното право очакването на съда превозът на стоките за сметка на доставчика да се установява с пътен лист. Съставянето му е недължимо. Пътният лист е документ за контрол и отчитане на работата на водачите и автомобилите /така приложение № 11 към чл. 66, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България/. По хипотеза съдържанието му не включва данни за товара и товародателя. С арг. от чл. 18 от Наредба № Н-18/27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка превозът на товари за собствена сметка не се документира с пътен лист. Непосочените недостатъци на пътните листове /а и съмненията в собствеността и основанията за ползване на превозните средства или личността на извършилите превоза/ не засягат доказателствената стойност на преките първични доказателствени средства за предаване на вещите с оглед предмета на доставките – стоки, а не транспортна услуга. Администрацията не е отрекла съществуването на трудово правоотношение между посочените в пътните листове водачи на превозните средства и доставчика, а е въвела твърдение за съществуване и на друг работодател, т.е външно съвместителство /вж. чл. 111 КТ/. Не засяга действителността на договора за наем на имота, в който се твърди да се получени и съхраняване стоките, отдаването му под наем и на друго лице. В случая имотът не е нает от собственика „А. принт“ ЕООД, а е пренает от наемателя „АСА 2000 груп“ ЕООД, което е допустимо /вж. 234, ал. 1 ЗЗД/. Включването на фактури по договора в отчетните регистри по ЗДДС е обусловено от издаването на такива. По мотивите на РА органите по приходите изразяват съмнение в осъществяването на последващите доставки от РЛ към клиента му „Ролмакс груп“ ООД. Изследвали са плащанията по веригата от доставки и са установили, че плащанията на „Принт къмпани“ ООД към доставчика му следват непосредствено получаването на плащанията от „Ролмакс груп“ ООД. Установеното плащане всъщност е индиция за осъществяване на престациите заради генетичната и функционалната връзка между насрещните задължения по двустранните договори. В тази конструкция липсват ползи у РЛ от злоупотреба с данъчни права, тъй като и начисляването нему и от него начисляването на данъка би било неправомерно. Начисляването на данъка от „Принт къмпани“ ООД неутрализира ефекта от ползваното данъчно предимство по фактурите на „Алегро 2000“ ООД. Не съществуват установените с РА публична задължения в привръзка с отреченото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на „Алегро 2000“ ООД. Отхвърлянето на оспорването срещу РА е в противоречие с материалния закон. Дължима е отмяна на решението и на РА. При този изход делото на касатора се дължат разноски в общ размер 8 369 лева, от които за първоинстанционното съдебно производство 7 790 лева и за касационното производство в размер 579 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 8126/22.12.2023 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 8587/2023 г. и вместо него постановява: ОТМЕНЯ ревизионен акт /РА/ № Р-22221222003457-091-001/21.02.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Принт къмпани“ ООД деловодни разноски в размер 8 369 лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА