Определение · № 7309/2024 · дело 5411/2024

По дело 5411 / 2024 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7309 София , 13.06.2024 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в закрито заседание в състав: Председател : НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: ХАЙГУХИ БОДИКЯН СТЕЛА ДИНЧЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ по административно дело № 5411/2024 г. Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „АС-СТОУНС“ ООД, с ЕИК 160066098, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Радецки“ № 3, представлявано от управителите А. С. С. и С. Х. И., чрез пълномощника адв. Н. Митев, срещу Определение № 3833/11.04.2024 г., постановено по адм. дело № 3608/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно, като постановено в пълно противоречие с материалноправните разпоредби, поради което следвало да бъде отменено и жалбата му да бъде разгледана по същество. Обосновава теза, че атакуваното от него писмо на министъра на енергетиката до първоинстанционния съд е декларативен констативен индивидуален административен акт, който е част от сложен фактически и административен състав, свързан със сключения от дружеството концесионен договор за добив на подземни богатства. Моли определението да бъде отменено, като се отмени и цитирания по-горе министерски акт. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – министърът на енергетиката, в срока по чл. 232 от АПК не ангажира становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, е оставена без разглеждане жалбата на „АС-СТОУНС“ ООД срещу Писмо с изх. № Е-17-00-27/23.02.2024 г. на министъра на енергетиката, адресирано до главен изпълнителен директор на „Алианц Банк България“ АД и до управител на „АС СТОУНС“ АД, относно усвояване на банкова гаранция Анекс № 5 към банкова гаранция реф. № 10-13015/03.04.2018 г., издадена от „Алианц Банк България“ АД, гр. София в размер на 31 527,36 лв. за обезпечаване паричните задължения на „АС-СТОУНС“ ООД, във връзка с неизпълнението основни задължения по сключения концесионен договор от 18.04.2018 г. за добив на подземни богатства – строителни материали – варовици и долом от находище „Кереч Търла“, участък „Кереч Търла - запад“ и участък „Кереч Търла-изток“, разположено в землището на с. Едрево, община Николаево и в землищата на с. Братя Кунчеви и с. Оряховица, община Стара Загора. Със същото определение съдът е прекратил производството по делото. За да обоснове извода си за недопустимост на оспорването административният съд е приел, че оспореното писмо не съдържа характерните белези на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и няма характер на властническо разпореждане, произтичащо от правното положение на административен орган. Посочил е, че споровете, свързани с възникването, изменението, изпълнението и прекратяването на концесионен договор се разглеждат по общия исков ред от гражданските съдилища. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правомощията на концедент за държавните концесии се изпълняват от министър в съответствие с неговата отраслова компетентност. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, процедурата за определяне на концесионер представлява сложен фактически състав, крайният акт от осъществяването на който е решението на концедента за определяне на концесионер. Това решение притежава белезите на индивидуален административен акт. Сключеният въз основа на него обаче договор между концедент и концесионер представлява съглашение между две равнопоставени страни, което и поради липсата на белезите на административен договор, определя и неговият граждански характер. Поради това и всички въпроси, свързани с изпълнението и изменението на този договор, какъвто е и настоящият случай, следва да се разрешат по реда на гражданското и търговското право. Съгласно чл. 154, ал. 1 от Закона за концесиите, за неуредените въпроси по сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на концесионния договор се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите. Съгласно ал. 2 от същия член, споровете относно сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на концесионния договор се решават по реда на Гражданския процесуален кодекс. В чл. 71 от Закона за подземните богатства също е предвидено, че са неуредените случаи по сключването, изпълнението и прекратяването на договорите следва да се прилагат разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите. Поради това и процесното писмо на министъра на енергетиката, относно усвояване на банкова гаранция, издадена от „Алианц Банк България“ АД, във връзка с изпълнението на концесионен договор от 18.04.2018 г. за добив на подземни богатства, не представлява властническо волеизявление, а действие на страна по договора за концесия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд (ВАС), обективирана в: Определение № 13481/30.10.2020 г. по адм. дело № 10376/2020 г. по описа на ВАС, постановено от тричленен състав на четвърто отделение; Определение № 793/21.01.2021 г. по адм. дело № 269/2021 г. по описа на ВАС, постановено от тричленен състав на четвърто отделение; Определение № 10809/08.11.2023 г., по адм. дело № 8618/2023 г. по описа на ВАС, постановено от тричленен състав на четвърто отделение. Предвид изложеното правилно административният съд е приел, че обжалваното пред него писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Жалбоподателят, с оглед липсата на предпоставки за провеждане на съдебно–административно производство и при желание от негова страна, може да упражни и защити правата си по съответния гражданскоправен ред пред общите съдилища. По изложените съображения определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 3833/11.04.2024 г., постановено по адм. дело № 3608/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА