Определение · № 7876/2024 · дело 6390/2024

25 юни 2024 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
7876
Година на номера
2024
Дело №
6390/2024

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 6390 / 2024 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7876 София , 25.06.2024 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА Членове: СТАНИМИР ХРИСТОВ ПОЛИНА БОГДАНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТАНИМИР ХРИСТОВ по административно дело № 6390/2024 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт М. Милкова срещу Определение № 1351/23.04.2024 год., постановено по КАНД № 329/2024 год. по описа на Административен съд – Русе. Заявено е твърдение, че оспореното определение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушаване на процесуалния закон, в частност – при липса на законоустановено основание за спиране на производството. Развити са доводи, че основанията за спиране на производството са изчерпателно и ограничително изброени в чл. 229, ал. 1 от ГПК, като сред тях не фигурира висящо производство по преюдициално запитване, респ. до издаване на преюдициално заключение пред Съда на Европейския съюз извън изрично предвидената хипотеза на чл. 631, ал. 1 от ГПК, която е относима само към производството по което е направено запитването. По мнение на оспорващия, нито правото на ЕС, нито националното право, съгласно приложимите в касационното производство правни норми на основание чл. 63в от ЗАНН, на НПК и АПК уреждат въпроса със спиране на дело, когато по сходно дело има преюдициално запитване до СЕС. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на определението на Административен съд – Русе за спиране на производството по КАНД № 329/2024 год. Заявено е и искане да не бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, в случай, че такова е направено. В срока по чл. 232 от АПК, ответникът по частната жалба – ЕТ „НИКИ-Н. КОЛЕВ-С. КОЛЕВА“, чрез представител по пълномощие – адв. П. Христанова от Адвокатска колегия – Велико Търново не изразява становище по оспорването. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на оспорване съдебен акт от лице с правен интерес от оспорване, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Русе е образувано по повод депозирана от Агенция „Пътна инфраструктура“ касационна жалба против Решение № 95/14.02.2024 год., постановено по АНД № 2300/2023 год. по описа на Районен съд – Русе. С оспореният първоинстанционен съдебен акт, по жалба на ЕТ „НИКИ-Н. КОЛЕВ-С. КОЛЕВА“ е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата с № 8504287030, с който на ЕТ „НИКИ-Н. КОЛЕВ-С. КОЛЕВА“ за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лева. Със съдебният акт, в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“ са присъдени и разноски в размер на 550,00 лева. С Определение № 1351/23.04.2024 год., постановено по КАНД № 329/2024 год., състав на Административен съд – Русе е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 год., образувано по преюдициално запитване, отправено с Определение № 113/31.01.2023 год. по КАНД № 997/2022 год. на Административен съд – Хасково. За да постанови този правен резултат, касационният съдебен състав е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, отправено с Определение № 113/31.01.2023 год. по КАНД № 997/2022 год. по описа на Административен съд – Хасково, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред СЕС. Като правно основание за спиране на съдебното производство, съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 631, ал. 1 , вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК , вр. чл. 144 и чл. 228 от АПК , вр. чл. 63в от ЗАНН . Така постановеното определение е правилно. В разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН е указано, че решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс , и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс . От своя страна, разпоредбата на чл. 144 от АПК се намира в дял трети „Производства пред съда “ в глава девета „Общи разпоредби “, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство, като текста указва, че за неуредените в този дял въпроси, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс . Разпоредбата на чл. 633 от ГПК , субсидиарно приложима на основание чл. 144 от АПК , указва, че решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. В този смисъл, когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС, като правното основание за това се съдържа в разпоредбите на чл. 633 , във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК . С оглед на това, неоснователни се явяват аргументите на частния жалбоподател, относно неприложимостта на разпоредбите на ГПК , както и твърдението че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Анализът на фактическите обстоятелства установява, че поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС касае съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 год. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“. В този смисъл и доколкото поставения пред СЕС въпрос е относим и има значение за правилното решаване на спора по настоящото производство, са налице процесуалноправните предпоставки за спиране на производството до произнасянето на СЕС. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 , вр. чл. 236 от АПК , Върховният административен съд, седмо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1351/23.04.2024 год. по КАНД № 329/2024 год. по описа на Административен съд – Русе. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА секретар: Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026