Решение · № 8256/2024 · дело 3175/2024

3 юли 2024 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
8256
Година на номера
2024
Дело №
3175/2024

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 3175 / 2024 РЕШЕНИЕ № 8256 София , 03.07.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател : ТАНЯ РАДКОВА Членове: АНЕЛИЯ АНАНИЕВА МАРТИН АВРАМОВ при секретар Михаела Тунова и с участието на прокурора Момчил Таралански изслуша докладваното от съдията Мартин Аврамов по административно дело № 3175/2024 г. Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община срещу Решение № 907/12.02.2024 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 9543/2023 г., с което е отменена негова Заповед № САГ23-РА-19-06/21.09.2023 г., нареждаща на основание чл. 224а, ал. 5 и 6 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ спирането на всички видове строително-монтажни работи и забрана на достъпа до строеж: „Сграда със смесено предназначение и подземен гараж“, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.305.525, УПИ I – 525 – „за сграда със смесено предназначение“, кв. 335Б, м. „Пробив бул. Пенчо Славейков“, гр. София, район „Възраждане“. Ответникът „ЕА-2004-Инвестмънт“ ЕООД е на становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неправилност на оспореното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. 1. а. Заповедта е мотивирана с твърденията, че тъй като жилищната площ на новопроектираната сграда била по-голяма от 60%, то в съответствие с нормата на § 5, т. 29 ДР ЗУТ е жилищна сграда и като такава не отговаряла на предвижданията на ПУП за УПИ I – 525 – „за сграда със смесено предназначение“ в нарушение на чл. 137, ал. 3 ЗУТ, както и на изискванията за разстоянието между нея и 11-етажната жилищна сграда през улица, посочени в чл. 32, ал. 1 и 3 ЗУТ. б. Фактическите изводи на първостепенния съд, с които е отречена правилността на констатациите в заповедта, почиват на заключението на съдебно-техническата експертиза, което е оценено обективно – чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК. Мотивите на съда за материалната незаконосъобразност на акта поради отсъствието на основанията за издаването му се споделят от касационната инстанция, препратката към тях е допустима от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, а повторното казуистично изследване на достоверността на установяванията на административния орган – ненужно. 2. Административният акт е отменяем като противоречащ на материалния закон и на друго самостоятелно, възприето и от първата инстанция, основание. Затова, независимо дали твърдените от органа нарушения действително са налице, отказът на съда да допусне поисканата нова СТЕ (дори и възражението в касационната жалба относно квалификацията на вещото лице да беше основателно) не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. а. За сградата са одобрени инвестиционни проекти и е издадено Разрешение за строеж № 3/25.01.2023 г. от гл. архитект на СО – район „Възраждане“, което е влязло в сила. РС е било предмет на служебна проверка по чл. 156 ЗУТ от органите на ДНСК и не е отменено в установения от закона срок. б. Съответствието на инвестиционните проекти и строителното разрешително с предвижданията на ПУП и правилата и нормативите за устройство на територията е изискване за тяхната законосъобразност – чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 ЗУТ. С влизането в сила на РС то следва да се приеме за окончателно установено и това разрешение произтича от засиления стабилитет на акта – чл. 156, ал. 8 ЗУТ, изключващ възможността за отмяната му. При това положение, на още по-голямо основание е изключен и инцидентният контрол за законосъобразност на РС. в. Със заповедта за спиране на СМР административният орган по същество е извършил инцидентна проверка, изразена чрез отказа да зачете действието на РС с квалификацията за незаконност на строежа поради противоречието му с ПУП. На този етап от развитието на правоотношението между инвеститора и администрацията подобен контрол е недопустим. г. Строеж, съобразен с РС, би бил незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, когато несъответствието на разрешителното с плана е дотолкова тежко, че последиците са правно нетърпими, т.е. когато РС е нищожно поради противоречие с материалния закон – вж. Решение № 12748 от 25.11.2008 г. по адм. дело № 6925/2008 г., ІІ отд. на ВАС. Описаните в заповедта нарушения, дори и да бяха осъществени, не пораждат нетърпими за правния ред последици и биха довели евентуално до унищожаемост на РС. Те са типична проявна форма на материалноправни пороци, които биха обусловили отмяната на строителното разрешително. д. Следователно, доколкото е надлежно разрешен, въпросният строеж не може да бъде определен като незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. При липсата на основанието по чл. 224а, ал. 5 ЗУТ заповедта, разпореждаща спиране на СМР, е материално незаконосъобразна – чл. 146, т. 4 АПК, а отменящото я съдебно решение е правилно. 3. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. б. Изходът на спора е условие за присъждане на платеното и заявено своевременно от ответника по касация адвокатско възнаграждение – чл. 143, ал. 1 АПК. Възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението от 2500 лв. е основателно. Съобразяването с действителната фактическа и правна сложност на делото (чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК) при инстанционния контрол налага редуцирането на хонорара до 1500 лв., т.е. до размер, приближаващ установения от чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 907/12.02.2024 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 9543/2023 г. ОСЪЖДА Столична община да заплати на „ЕА-2004-Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК 203875105, разноски за касационната инстанция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ МАРТИН АВРАМОВ

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026