Решение · № 8548/2024 · дело 2724/2024
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 8548
- Година на номера
- 2024
- Дело №
- 2724/2024
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 2724 / 2024 РЕШЕНИЕ № 8548 София , 09.07.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател : СВИЛЕНА ПРОДАНОВА Членове: РОСИЦА ДРАГАНОВА ТАНЯ КОМСАЛОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Симона Попова изслуша докладваното от председателя Свилена Проданова по административно дело № 2724/2024 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Ветхок“ ЕООД, ЕИК 822105912, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица][адрес], чрез адв. Н. Бангеев, против решение № 3819/09.06.2023 г., постановено по адм. дело № 5049/2022 г. по описа на Административен съд София – град, в частта, отхвърляща оспорването на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-22220320007828-091-001/15.10.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, в потвърдената част с решение № 1951/23.12.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП, по отношение на установените задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на 70 063 лв. и лихви за просрочие в размер на 21 142,49 лв. От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът навежда твърдение за пропуски в решението, изразяващи се в цитиране на ревизионен доклад (РД) от различна дата и неправилно определяне на предмета на правния спор. Оспорва съдебните изводи за законосъобразност на РА в съответната част, предвид съвкупната оценка на фактите и доказателствата по делото. Позовава се на практиката на ВАС и на Съда на Европейския съюз (СЕС) по конкретни дела и счита, че в случая са установени всички предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Отправя искане за постановяване на отменително решение по чл. 222 АПК, ведно с всички правни последици от това. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът - директор на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, не представя отговор по касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. Аргументи за неоснователността ѝ излага юрк. Михайлова в хода по същество. Отправя искане първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно приложен списък на разноските. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт в съответната част, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. С РА № Р-22220320007828-091-001/15.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, на „Ветхок“ ЕООД са определени задължения за довнасяне по ЗДДС в общ размер на 72 229,66 лв. и лихви за просрочие в размер на 21 898,30 лв. за данъчни периоди м. 04.2015 г., м. 04, от м. 06 до м. 09 и м. 11.2016 г., от м. 03 до м. 09 и м. 12.2017 г., м. 01, м. 02, м. 04, м. 05, м. 08 и м. 09.2018 г., м. 02, м. 03, м. 07, м. 08, м. 10, м. 11 и м. 12.2019 г., м. 01, м. 06, м. 07, м. 08, м. 10 и м. 11.2020 г., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури и доставчици, посочени в акта. Издаденият РА е изменен с решение № 1951/23.12.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП в частта на установения резултат по ЗДДС за данъчни периоди м. 02 и м. 03.2020 г., ведно със съответните лихви и е потвърден в оспорената част на установените задължения по ЗДДС за горните периоди, като на този етап жалбата на дружеството е оставена без разглеждане поради недопустимост и производството е прекратено в останалата си част. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София - град е бил РА в изменената и потвърдена част. Установяванията на първоинстанционния съд по фактите следват процесуалните действия и констатации на органите по приходите в хода на ревизионното производство, възложено със заповед за възлагане на ревизия № Р-22220320007828-020-001/14.12.2020 г. Въз основа на извършените насрещни проверки и анализа на събраните доказателства, ревизиращият екип е предложил да бъдат наложени корекции на упражненото право на приспадане на данъчен кредит от жалбоподателя на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9 ЗДДС. Мотивите за това са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-22220320007828-092-001/17.05.2019 г. Ревизираното лице е подало възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК срещу РД, което е преценено като неоснователно при издаването на процесния РА. За изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е прието към доказателствения материал в с.з. на 10.05.2023 г. Според заключението на вещото лице, спорните данъчни фактури са налични по делото, с изключение на две от тях с издател „Корогруп“ ЕООД, за които не са намерени плащания и счетоводни записи при жалбоподателя. Всички останали плащания са осъществени по касов път. Счетоводството на „Ветхок“ ЕООД е съобразено с методологията на счетоводната отчетност и вътрешния сметкоплан. По отношение на въпросните операции експертът е дал отговор, че водената счетоводна отчетност не съдържа достатъчно данни за проследяване на процесните доставки на СМР от подизпълнителите и обвързването им с последващи към възложителите на дружеството. Всички доставчици са били регистрирани по ЗДДС лица към момента на издаване на фактурите, с изключение на „ДС Конструкшън“ ЕООД по две фактури от 20 и 23.12.2019 г. Информацията по поставените задачи е представена от вещото лице и в табличен вид в констативно-съобразителната част на експертизата. След като е приел жалбата за допустима, решаващият съд е извършил проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК приемайки, че ревизията е възложена и РА е издаден от компетентни органи по приходите, съгласно чл. 112, ал. 2, чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на законовите изисквания за писмена форма и съдържание. Приложените ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА по делото са съставени като електронни документи и подписани от издателите с валидни електронни подписи, съгласно разпоредбите на ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) № 910/2014 на ЕП и на Съвета. По приложението на материалния закон първоинстанционния съд е обосновал заключение за основателност на констатациите и изводите на органите по приходите предвид съвкупната оценка на събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка по делото. От правна страна в решението са изведени приложимите разпоредби на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според които преценката по спорния въпрос в случая зависи от реалността на доставката и правоотношенията между доставчик и получател. Извършените корекции по ЗДДС за ревизираните данъчни периоди са представени в мотивите на обжалваното решение по отделни доставчици. Последващите аргументи се отнасят до невъзможността да бъдат индивидуализирани предметът на доставките и изпълнението на поетите задължения. В клаузите на представените договори - чл. 12, е включено и задължение за осигуряване на материали и резервни части от доставчика, но отделно от това, РЛ е закупувало ежемесечно необходимите материали. Представените протоколи обр. 19 и водената счетоводна отчетност от жалбоподателя също не обосновават категоричен извод за изпълнение на фактурираните услуги и СМР от доставчиците. Освен данните за липса на кадрова обезпеченост и неокриването им на обявените адреси, в полза на крайния извод е отбелязано, че „Ветхок“ ЕООД е разполагало с общо 24 назначени работници за периода от 01.04.2015 г. до 30.11.2020 г. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Възражението на касатора за липса на конкретизация по предмета на делото е неоснователно. Според съображенията по пункт 1 от касационната жалба, изменението на РА с решение № 1951/23.12.2021 г. на ДД „ОДОП“ София за д. п. м. 02 и м. 03.2020 г. е довело съда до грешна представа относно предмета на правния спор. Твърди се, че липсва правен интерес по отношение на задълженията в размер на 1 326,66 лв. ДДС и съответните лихви. При проверка не се констатира подобно несъответствие в постановения от съда отхвърлителен диспозитив (а също така и в мотивите, стр. 8, абз. 1), касаещ установените задължения за ДДС по ЗДДС в общ размер на 70 063 лв., ведно с лихви в размер на 21 142,49 лв. Както бе уточнено, с РА са определени задължения за довнасяне по ЗДДС в общ размер на 72 229,66 лв. и 21 898,30 лв. – лихви. Първоинстанционният съд се е произнесъл в пределите на оспорването - потвърдената и изменена част на РА от ДД „ОДОП“ София, отчитайки отменените със съдебното решение 840 лв. за м. 04.2015 г. (72 229,66 лв. – 70 063 лв. – 840 лв.). Тези доводи на касатора нямат характер на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и не могат да бъдат предмет на последващо обсъждане. По същество, фактическите установявания на първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Административният съд е изследвал предпоставките за възникване и упражняване правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, последователно и поотделно за доставчиците по всички фактури (т.т. 1-25 от мотивите), и е обосновал надлежно крайното заключение, че с оспорения РА това право е отказано законосъобразно от органите по приходите. Оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния данъчен закон не се установяват при извършената проверка на доказателствения материал. Доказателствената тежест е разпределена правилно между страните. Заинтересовано да установи предпоставките, водещи до надлежно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, е ревизираното лице – по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. В същата насока е трайната практика на ВАС по приложението на чл.чл. 68-69 ЗДДС, според която реалното осъществяване на доставките е абсолютна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Правилно решаващият съд е приел, че дружеството-жалбоподател по делото не е успяло да проведе главно и пълно доказване на оспорените обстоятелства от органите по приходите – наличие на реални доставки по фактури с издатели „Ди Джи Ес - 2008“ ЕООД, „Профил Комерс“ ЕООД, „Корогруп“ ЕООД, „Сивиков“ ЕООД, „Велтур“ ЕООД, „Ивса“ ЕООД, „Инес Травел“/сега „Инго Траф“ ЕООД, „Цара“ ЕООД, „Б. 2018“ ЕООД, „БХБХ“ ЕООД, „Зепир“ ЕООД, „Вирамакс Лимитед - ВД“ ЕООД, „Аванти Трейд“ ЕООД, „Адакаунтс Европа“ ЕООД, „ДС Конструкшън“ ЕООД, „Радо Гранит Строй“ ЕООД, „Ембо Строй 2918“ ЕООД, „Арест Груп“ ЕООД, „Инокс 2000“ ЕООД, „Адванти“ ЕООД, „Евро-груп 7“ ЕООД, „ВАС 2019“ ЕООД, „Алфа Строй БГ“ ЕООД и „Добруджа 03“ ООД. Преценката в тази насока, според съдебната практика на СЕС, се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция съобразно националните правила за доказване. В същия смисъл са т. 37 и т. 43 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита-К, както и т. 31 и т. 32 от решението на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, Боник. Данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС – т. 44 от решение на СЕС от 21.11.2018 г. по дело C‑664/16, Lucreţiu Hadrian Vădan. Касационните аргументи по същество са общи и не се фокусират върху конкретни доказателства в подкрепа на защитната позиция. В случая всички представени договори, протоколи обр. 19 и фактури във връзка с твърдените доставки са оформени по сходен начин. Не само писмените документи, но и водената счетоводна отчетност от жалбоподателя не позволява да бъдат изяснени точните параметри и изпълнение на СМР – направа и монтаж на стоманени конструкции, въздуховоди с кръгови фланци от черна ламарина, изолация по тръби, монтаж на преходна стена с термопанели, направа скеле, демонтаж на стари конструкции и др. Заключението на вещото лице по ССЕ, прието без оспорване по делото, акцентира върху отсъствието на фактурите с издател „Корогруп“ ЕООД и счетоводни записи за тях при „Ветхок“ ЕООД, както и липсата на достатъчно данни за проследяване на съпоставимостта на изпълненото строителство при жалбоподателя. От друга страна, първоинстанционният съд не е допуснал обстоятелства като невъзможността да бъдат намерени доставчиците и/или непредставянето на документи от тяхна страна, използваната кадрова, техническа и материална обезпеченост за изпълнението на СМР, да имат решаващо значение за формиране на крайните изводи по делото. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА и е отхвърлил жалбата на „Ветхок“ ЕООД, Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна. С оглед на своевременната претенция от процесуалния представител на ответника и материалния интерес, на НАП се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер от 7 947 лв., изчислено по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водeн от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3819/09.06.2023 г., постановено по адм. дело № 5049/2022 г. по описа на Административен съд София – град в обжалваната част. ОСЪЖДА „Ветхок“ ЕООД, ЕИК 822105912, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица][адрес], да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 7 947 (седем хиляди деветстотин четиридесет и седем) лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА секретар: Членове: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА /п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026