Определение · № 9007/2024 · дело 7129/2024

22 юли 2024 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
9007
Година на номера
2024
Дело №
7129/2024

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на ден, без регистрация.

Текст на акта

По дело 7129 / 2024 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9007 София , 22.07.2024 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА ГАЛИНА СТОЙЧЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ГАЛИНА СТОЙЧЕВА по административно дело № 7129/2024 г. Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) . Образувано е по частна жалба, подадена от "Ринекс-М" ЕООД, ЕИК 204235880, чрез пълномощника адв. Д. Петров, срещу определение № 667 от 20.06.2024 г. , постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-484/2024 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на времена мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет "Основен ремонт и благоустрояване на обществено пространство в УПИ VІІІ-521.1456 Кино от кв. 296 нов (296 стар) по плана на ЦГЧ на гр. Пловдив“, открита с решение № F523617 от 14.05.2024 г. на зам. кмет „Култура, археология и туризъм“ при община Пловдив. Сочи се нарушение на материалния закон и необоснованост на оспореното определение. Жалбоподателят счита, че постановеното определение на КЗК не съдържа конкретни мотиви, относими към процедурата за възлагане на обществената поръчка, а изложените са бланкетни, формални и неотносими към изискванията на ЗОП и конкретната фактическа обстановка; че според разпоредбите на чл. 203 и чл. 204 ЗОП не се изисква жалбоподателят да доказва искането си за налагане на временна мярка "спиране на процедурата“, а органът е длъжен да извърши преценка на всички основания по чл.204, ал.2 ЗОП, която в случая е неправилна. Поддържа се, че спирането на процедурата няма да има неблагоприятни последици и няма да причини забавяне на изпълнението с оглед предвидените в условията срокове, нито ще увреди интересите на възложителя и обществения интерес. Твърди се, че продължаването на процедурата при одобрените дискриминационни условия, ще ограничи кръга на участниците, което би имало негативно въздействие върху обществения интерес и принципите, въведени със ЗОП , гарантиращи правилното разходване на обществени средства. Предявено е искане за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да бъде наложена временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Претендират се разноски. Ответникът – зам. кметът „Култура, археология и туризъм“ при община Пловдив, не представя отговор по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорването от страна на "Ринекс-М" ЕООД на решение № F523617 от 14.05.2024 г. на зам. кмет „Култура, археология и туризъм“ при община Пловдив за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет "Основен ремонт и благоустрояване на обществено пространство в УПИ VІІІ-521.1456 Кино от кв. 296 нов (296 стар) по плана на ЦГЧ на гр. Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.521.1456 по КК на гр. Пловдив (Кино „Космос“)“, със системен № 00267-2024-0041 в ЦАИС ЕОП. В жалбата е обективирано искане за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" на основание чл. 203, ал. 2 от ЗОП . Искането е обосновано с необходимостта от законосъобразно провеждане на процедурата, което е в интерес, както на възложителя, така и на обществото, с оглед ефективно разходване на публични средства. С обжалваното определение, КЗК е оставила без уважение искането за налагане на временната мярка. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че жалбоподателят не е обосновал и не е доказал наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата и не е изложил мотиви, от които да се прецени, че интересите на страните и неговите интереси, ще бъдат увредени по необратим начин. Посочено е, че липсват конкретни доводи, обосноваващи налагането на исканата временна мярка, а жалбоподателят е изложил само твърдения, че провеждането на процедурата би накърнило интереса и възпрепятствало участието на други потенциални участници, поради заложените дискриминационни условия. При преценката на възможните последици от налагането на временната мярка, КЗК е приела, че предвид специфичния предмет на обществената поръчка, спирането на процедурата би оказало негативно въздействие, както върху възложителя, така и върху обществения интерес, доколкото забавянето ще доведе до отлагане на изпълнението във времето, а в обществен интерес е своевременното осъществяване на предвидените строителните дейности, които изискват благоприятни атмосферни условия. КЗК е обсъдила факта, че "спирането на процедурата" ще накърни в по-голяма степен обществения интерес, отколкото предполагаемото опорочаване на процедурата. Формиран е извод, че случаят попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП , тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишават евентуалната ползата от нейното налагане. В оспорения акт КЗК се е позовала и на чл. 112, ал. 8 от ЗОП , съгласно който възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата и следователно, дори и процедурата да не бъде спряна и да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени до решаването на спора по същество. В заключение е съобразен и чл. 204, ал. 4 от ЗОП , че произнасянето по искането за налагане на временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. По горните фактически и правни съображения, КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" е неоснователно и го е оставила без уважение. Оспореното определение е правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото по силата на чл. 204, ал. 2 ЗОП , Комисията се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временната мярка спрямо всички интереси, които могат да се увредят, включително обществения интерес, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните, а съгласно ал. 3 на чл.204 ЗОП , К3К може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. Горните изисквания в случая са спазени. Неоснователни са оплакванията, развити в частната жалба, че в посочените разпоредби липсва задължение за мотивиране на искането. Като принцип законодателят е извел, че в тази хипотеза общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение – по искане на жалбоподателя, съдържащо твърденията му за възможните негативни последици от провеждането й / арг. чл.204, ал.2 ЗОП/. Както в жалбата пред КЗК, така и в настоящата частна жалба, са развити идентични доводи, че с налагането на временна мярка "спиране на процедурата" ще се обезпечи законосъобразното провеждане на обществената поръчка, включително законосъобразното разходване на публичните средства в съответствие с принципите на ЗОП . Изложените аргументи на жалбоподателя са в противоречие с целта на уредената в закона възможност за налагане на временната мярка, съответно на тълкуването и прилагането на чл. 204, ал. 2 и 3 от ЗОП . Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател за бланкетни, формални и неотносими към изискванията на ЗОП , мотиви на КЗК за отхвърляне на искането. Неотносими са изложените от дружеството съображения, с които обосновава искането си за налагане на временната мярка. Видно е, че същите са свързани с твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразни условия на процедурата, по които КЗК законосъобразно е приела, че не дължи произнасяне на този етап от производството, тъй като това ще предопредели изхода на основния спор. По възражения, свързани с пороци на обжалвания акт на възложителя, КЗК се произнася с решението си по същество и е недопустимо, преценката на възможните последици от налагането на временната мярка да е обусловена от преценката за законосъобразност на процедурата. Ако се възприеме тезата на жалбоподателя, тогава би следвало да се спре всяка процедура за възлагане на обществена поръчка, защото по отношение на всички процедури е налице нормативно изискване да бъдат законосъобразно открити и проведени. При постановяване на определението, КЗК е отчела спецификата на конкретната обществена поръчка и нейния предмет, приемайки, че спирането на процедурата би накърнило както интересите на възложителя, така и на обществото. Допускането на значително забавяне на осъществяването на заложените по обществената поръчка дейности, независимо от предвидените срокове за изпълнение, би довело до отлагане във времето на благоустрояването на имота, който е разположен в централната градска част на гр. Пловдив, което не е в интерес на гражданите. При постановяване на обжалвания акт, Комисията правилно е съобразила и правнорелевантното обстоятелство, че правата на жалбоподателя и на останалите потенциални участници във възлагателната процедура са гарантирани от законовата забрана възложителят да сключи договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, т.е. дори и процедурата да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени в максимална степен до решаването на спора по същество. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че определението е обосновано, постановено при спазване на материалния закон и приложимите процесуални правила, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 216а, ал. 3 във вр. 236 във вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК , Върховният административен съд, четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 667 от 20.06.2024 г. , постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-484/2024 г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА секретар: Членове: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026