Разпореждане · № 9466/2024 · дело 7721/2024

По дело 7721 / 2024 РАЗПОРЕЖДАНЕ № 9466 София , 14.08.2024 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание в състав: Съдия : ВАНЯ АНЧЕВА сложи за разглеждане административно дело № 7721 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 213, ал. 6, т. 2, вр. с чл. 215 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е частна жалба с вх. № 12321/12.08.2024 г. на Агенция "Пътна инфраструктура", чрез юрк. В. Петкова, срещу Определение № 4707/09.05.2024 г., постановено по КАНД № 977/2024 г. по описа на Административен съд (АС) – Варна. По преписката се установява, че с Разпореждане № 5435 от 28.05.2024 г. по вх. № 7465 от 27.05.2024 г. частната жалба е оставена без движение и на подателя е указано в седемдневен срок от получаване на съобщението да изправи нередовностите на жалбата, като представи доказателства за заплатена държавна такса по сметка на Върховния административен съд в размер на 30,00 (тридесет) лева. С разпореждането жалбоподателят е предупреден и за последиците от неизпълнението на указанията. Съобщение за разпореждането е редовно връчено на жалбоподателя на 05.06.2024 г. (л. 13 от делото). Срокът за изпълнение на указанията на съда е изтекъл на 12.06.2024 г. На 17.06.2024 г., процесуалният представител на частния жалбоподател е изпратил по мейл молба с копие на платежно нареждане за сумата от 30,00 лева. При така установените факти, нередовността на частната жалба, състояща се в липса на доказателства за извършено плащане на дължимата държавна такса, не е отстранена своевременно. На жалбоподателя е указано извършването на конкретно процесуално действие, срокът за това и последиците при неизпълнение. В определения преклузивен срок, който изчислен по правилата на чл. 60, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК е изтекъл на 12.06.2024 г. (сряда, присъствен ден), жалбоподателят не е изпълнил разпореждането на съда. Молбата с приложените към нея доказателства е изпратена по мейл на 17.06.2024 г., поради което е депозирана след изтичане на законоустановения и определен от съда срок. Изтичането на визирания в разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 АПК срок обуславя настъпване на процесуалната преклузия на възможността за отстраняване на нередовността на частната жалба. По силата на чл. 101 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът е длъжен да указва на страните в какво се състои нередовността на извършено от страната процесуално действие, като поправеното в срок действие се смята за редовно от момента на извършването му. Разпоредбата зачита редовността на извършените действия, ако е спазен определеният от съда срок за това. Съгласно нормативното изискване съдът е длъжен да следи служебно за нередовността на процесуалното действие и може да го счете неизвършено само в хипотезата на предварително определен срок за отстраняване на недостатъка му, ведно с надлежни указания за това и при условие, че в този срок то не е било поправено. Според предписанието на чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените от закона или определените от съда срокове, не се вземат предвид от съда, а биха представлявали основание за възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. След като указанията на съда са съобщени надлежно на страната и не са изпълнени в законоустановения срок, следва да се счита погасена самата възможност за извършване на процесуалното действие. Изпълнението на указанието за отстраняване на констатираните нередовности след изтичане на определения срок няма процесуалноправно значение. Преклудирано е потестативното процесуално право на жалбоподателя да отстрани нередовността на жалбата - абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за наличието съдът е длъжен да следи служебно. Цялостното изпълнение на дадените с разпореждането указания – "да се представят доказателства за заплатена държавна такса", което означава не само да се внесе дължимата за образуване на касационното производство държавна такса, но и да се представи документ за това в указания от съда срок, е условие за редовност на процесуалното действие по оспорване, чието неудовлетворяване се явява процесуална пречка за развитието на съдебното производство по заявения правен спор. Подобно процесуално поведение законът санкционира с неблагоприятни за адресата им процесуални последици, отричайки допустимостта на търсената съдебна защита. Съгласно новелата на чл. 235а, вр. с чл. 236 АПК, таксата се внася предварително и към частната жалба се представя документ за това (Арг. чл. 236, вр. с чл. 213, т. 3 АПК), което не е изпълнено и след дадената от съда възможност. Отсъствието на редовно сезиране на съда по хипотеза изключва учредяването на валидно процесуално правоотношение по жалбата и разглеждането на спора по същество. Пропускането да се поправят порочни процесуални действия в срока, определен от закона, дава обоснованото правно очакване на другата страна за прекратяване на производството, при спазване на принципа за законност по чл. 4 и равнопоставеност по чл. 8 АПК. Законът не предвижда хипотеза, в която бездействието на страната може да бъде санирано. Предвид несвоевременното отстраняване на пропуските в частната жалба е налице ненадлежно упражнено право на оспорване пред по-горната инстанция, обуславящо недопустимост на съдебното производство. С оглед изложеното, подадената частна жалба следва да се върне на подателя. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд - виж например: Определение № 280 от 11.04.2013 г. по ч. т. д. № 1111/2013 г., I т. о., ТК; Определение № 221 от 13.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 708/2019 г., I т. о., ТК; Определение № 132 от 17.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1767/2020 г., I г. о., ГК; Определение № 219 от 10.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1540/2019 г.; Определение № 44 от 25.01.2019 г. по ч. гр. д. № 118/2019 г.; Определение № 274 от 21.06.2016 г. по ч. т. д. № 1349/2016 г., Определение № 93 от 1.03.2016 г. по ч. гр. д. № 580/2016 г. В същия смисъл е и Определение № 5858/05.06.2023 г. по адм. дело № 4635/2023 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 8, вр. с ал. 6, т. 2, предл. 1-во АПК, председателят на Седмо отделение на Върховния административен съд Р А З П О Р Е Д И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 12321/12.08.2024 г. на Агенция "Пътна инфраструктура", чрез юрк. В. Петкова, срещу Определение № 4707/09.05.2024 г., постановено по КАНД № 977/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 7721/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение. Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му. Съдия :