Определение · № 9959/2024 · дело 8795/2024

25 септември 2024 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
9959
Година на номера
2024
Дело №
8795/2024

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 8795 / 2024 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9959 София , 25.09.2024 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА Членове: СТАНИМИР ХРИСТОВ ПОЛИНА БОГДАНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТАНИМИР ХРИСТОВ по административно дело № 8795/2024 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт С. Георгиева срещу Протоколно определение от 15.05.2024 год., постановено по КАНД № 482/2024 год. по описа на Административен съд – София-област. Заявено е твърдение, че оспореното определение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушаване на процесуалния закон, в частност – при липса на законоустановено основание за спиране на производството. Развити са доводи, че в приложимия Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), който регламентира правилата за обжалване на електронните фишове и наказателните постановления не е предвидена процедура за спиране на производството. Твърди се, че в съответствие с разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН и чл. 84 от ЗАНН, в производството па касационните жалби пред административния съд, приложение намират разпоредбите на НПК. В тази връзка е формиран извод, че разпоредбата на чл. 144 от АПК, допускащ субсидиарното прилагане на ГПК е неотносим към настоящото производство. Тълкувайки разпоредбите на чл. 25 и чл. 488, ал. 1 от НПК, оспорващия е обобщил, че производството по делото се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, т.е. единствено съдът, който е направил преюдициално запитване е компетентен да спре делото. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на Протоколно определение от 15.05.2024 год., постановено от Административен съд – София-област за спиране на производството по КАНД № 482/2024 год. по описа на съда и връщане на делото на същия съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. Заявено е и искане за присъждане на разноски във връзка с производството по частната жалба, включително държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размерите по Наредбата за заплащането на правната помощ. В срока по чл. 232 от АПК, ответникът по частната жалба – „ГРУП ПЛЮС“ ООД с ЕИК 130524668, представлявано от управителите Г. Атанасов и И. Стоянов., чрез представител по пълномощие – адв. А. Иванов от Софийска адвокатска колегия, представя писмен отговор, в който оспорва частната жалба като неоснователна. Развити са доводи за неоснователност на твърденията на частния жалбоподател за неприложимостта на ГПК и в частност на разпоредбите на чл. 628 и сл. от ГПК, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК. Развити са и обстоятелствени аргументи за обосноваността на оспореното съдебно определение, доколкото винаги, когато тълкуването на разпоредбите на правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, българският съд следва да отправи преюдициално запитване до СЕС, като с отправянето на такова, производството по делото се спира. В съответствие с горните доводи и аргументи е формулирано искане за оставяне в сила на Протоколно определение от 15.05.2024 год., постановено от Административен съд – София-област за спиране на производството по КАНД № 482/2024 год. по описа на съда. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на оспорване съдебен акт от лице с правен интерес от оспорване, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-област е образувано по повод депозирана от „ГРУП ПЛЮС“ ООД с ЕИК 130524668 касационна жалба против Решение № 73/26.01.2024 год., постановено по АНД № 438/2023 год. по описа на Районен съд - Ботевград. С оспореният първоинстанционен съдебен акт, състав на Районен съд – Ботевград е потвърдил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504595887, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу „ГРУП ПЛЮС“ ООД с ЕИК 130524668. Със съдебният акт, в тежест на „ГРУП ПЛЮС“ ООД са присъдени и разноски в размер на 80,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С Протоколно определение, обективирано в Протокол от открито съдебно заседание от 15.05.2024 год., касационният състав на Административен съд – София-област е спрял производството по КАНД № 482/2024 год. по описа на съда до произнасяне на СЕС по дело № С-61/2023 год. За да постанови този правен резултат, касационният съдебен състав е посочил служебно известното му преюдициално запитване, отправено от Административен съд – Хасково по адм. дело № 997/2022 год., по което е образувано дело № С-61/2023 год. пред Съда на Европейския съюз. Развити са мотиви, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, отправено по КАНД № 997/2022 год. по описа на Административен съд – Хасково, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред СЕС. Като правно основание за спиране на съдебното производство, съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 229, ал. 1 , т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. При така установените фактически обстоятелства, настоящият състав приема следното: В разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН е указано, че решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс , и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс . От своя страна, разпоредбата на чл. 144 от АПК се намира в дял трети „Производства пред съда “ в глава девета „Общи разпоредби “, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство, като текста указва, че за неуредените в този дял въпроси, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс . Разпоредбата на чл. 633 от ГПК , субсидиарно приложима на основание чл. 144 от АПК , указва, че решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. В този смисъл, когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС, като правното основание за това се съдържа в разпоредбите на чл. 633 , във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК . С оглед на това, неоснователни се явяват аргументите на частния жалбоподател, относно неприложимостта на разпоредбите на ГПК , както и твърдението че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Анализът на фактическите обстоятелства установява, че поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС касае съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 год. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“. В този смисъл и доколкото поставения пред СЕС въпрос е относим и има значение за правилното решаване на спора пред АССГ следва да се приеме, че са налице процесуалноправните предпоставки за спиране на производството до произнасянето на СЕС. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение на заявеното от частния жалбоподател искане за присъждане на разноски, в съответствие с разпоредбата на чл. 236, във вр. с чл. 226, ал. 3 от АПК, произнасяне по това искане следва да се постанови със съдебния акт по съществото на спора. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 , вр. чл. 236 от АПК , Върховният административен съд, седмо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Протоколно определение от 15.05.2024 год., постановено по КАНД № 482/2024 год. по описа на Административен съд – София-област. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА секретар: Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026