Определение · № 9962/2024 · дело 8833/2024

По дело 8833 / 2024 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9962 София , 25.09.2024 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА Членове: СТАНИМИР ХРИСТОВ ПОЛИНА БОГДАНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТАНИМИР ХРИСТОВ по административно дело № 8833/2024 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт Д. И. срещу Определение № 1651/22.05.2024 год., постановено по КАНД № 419/2024 год. по описа на Административен съд - Русе. Заявено е твърдение, че оспореното определение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушаване на процесуалния закон, в частност – при липса на законоустановено основание за спиране на производството. Развити са доводи, че основанията за спиране на производството са изчерпателно и ограничително изброени в чл. 229, ал. 1 от ГПК, като сред тях не фигурира висящо производство по преюдициално запитване, респ. до издаване на преюдициално заключение пред Съда на Европейския съюз извън изрично предвидената хипотеза на чл. 631, ал. 1 от ГПК, която е относима само към производството по което е направено запитването. Според оспорващия, в ЗАНН, който регламентира правилата за обжалване на Електронен фиш не е предвидена процедура за спиране на съдебното производство. Твърди се, че в глава дванадесета от АПК също не се съдържат никакви разпоредби относно спиране на касационното производство. С оглед на това и поради липсата на особени правила в ЗАНН и изричните разпоредби на АПК е приложим чл. 84 от ЗАНН, съгласно който за производството по касационни жалби пред административен съд приложение намират разпоредбите на НПК. В тази връзка е формиран извод, че разпоредбата на чл. 144 от АПК, допускащ субсидиарното прилагане на ГПК е неотносим към настоящото производство. Тълкувайки разпоредбите на чл. 25 и чл. 488 от НПК, оспорващия е обобщил, че производството по делото се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, т.е. единствено съдът, който е направил преюдициално запитване е компетентен да спре делото. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на Определение № 1651/22.05.2024 год., постановено от Административен съд – Русе за спиране на производството по КАНД № 419/2024 год. по описа на съда и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Заявено е и искане да не бъдат присъждани разноски на ответната страна (в случай на заявени такива), доколкото не е налице окончателен акт за приключване на спора по същество, като в подкрепа на това искане е направено позоваване на съдебната практика на ВАС, обективирана в множество изрично посочени съдебни актове. В срока по чл. 232 от АПК, ответникът по частната жалба – „ДЕПОСИТО“ ЕООД с ЕИК 201722819 със седалище в гр. София представлявано от управителя Н. П. Е. не изразява становище по оспорването. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на оспорване съдебен акт от лице с правен интерес от оспорване, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Русе е образувано по повод депозирана от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт Д. И. касационна жалба против Решение № 59/31.01.2024 год., постановено по АНД № 1103/2023 год. по описа на Районен съд – Русе. С оспореният първоинстанционен съдебен акт е отменен Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504547808, с който на „Депосито“ ЕООД за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева. С Определение № 1651/22.05.2024 год., касационният състав на Административен съд – Русе, на основание чл. 631, ал. 1, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 144 и чл. 228 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН е постановил спиране на производството по КАНД № 419/2024 год. по описа на съда, до приключване на дело С-61/2023 год. на Съда на Европейския съюз. При постановяване на този правен резултат, касационният съдебен състав се е позовал на служебно известното му преюдициално запитване, отправено от Административен съд – Хасково по адм. дело № 997/2022 год., по което е образувано дело № С-61/2023 год. пред Съда на Европейския съюз. Развити са мотиви, съгласно които, отправеният преюдициален въпрос е относим и към предмета на настоящия правен спор и решението на СЕС би имало значение за правилното решаване на делото. Така постановеното определение е правилно. В разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН е указано, че решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс , и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс . От своя страна, разпоредбата на чл. 144 от АПК се намира в дял трети „Производства пред съда “ в глава девета „Общи разпоредби “, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство, като текста указва, че за неуредените в този дял въпроси, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс . Разпоредбата на чл. 633 от ГПК , субсидиарно приложима на основание чл. 144 от АПК , указва, че решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. В този смисъл, когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС, като правното основание за това се съдържа в разпоредбите на чл. 633 , във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК . С оглед на това, неоснователни се явяват аргументите на частния жалбоподател, относно неприложимостта на разпоредбите на ГПК , както и твърдението че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Анализът на фактическите обстоятелства установява, че поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС касае съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 год. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“. В този смисъл и доколкото поставения пред СЕС въпрос е относим и има значение за правилното решаване на спора по настоящото производство, са налице процесуалноправните предпоставки за спиране на производството до произнасянето на СЕС. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 , вр. чл. 236 от АПК , Върховният административен съд, седмо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1651/22.05.2024 год., постановено по КАНД № 419/2024 год. по описа на Административен съд - Русе. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА секретар: Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА