Определение · № 10427/2024 · дело 9287/2024

По дело 9287 / 2024 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10427 София , 04.10.2024 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: Председател : КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА Членове: МИРА РАЙЧЕВА МАРИЯ РАДЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА по административно дело № 9287/2024 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от "Т. Б.-2010" ЕООД, със седалище гр. Плевен, представлявано от управителя Т. Г. Б., приподписана от процесуалния му представител адвокат Д. Дафинов, срещу определение № 2767/09.08.2024 г. постановено по адм. дело № 678/2024 г. на Административен съд-Плевен, с което съдът е отхвърлил искането на частния жалбоподател за спиране на допуснатото по силата на чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, предварително изпълнение на заповед № РД-11-106/18.07.2024 г. на кмета на Община Плевен, с която е наредено изземването на недвижим имот - общинска собственост. С частната жалба се твърди, че определението на Административен съд-Плевен е неправилно, поради което се претендира отмяната му. Ответникът - кметът на Община Плевен, не изразява становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Плевен е образувано по жалбата на "Т. Б.-2010" ЕООД, със седалище гр. Плевен, представлявано от управителя Т. Г. Б., срещу заповед № РД-11-106/18.07.2024 г. на кмета на Община Плевен, с която на основание чл. 65 ЗОбС е наредено освобождаването от оспорващия на заемания от него без правно основание, общински имот - публична общинска собственост, представляващ терен за поставяне на преместваемо съоръжение, от павилион № 3. С жалбата е предявено искане за спиране на изпълнението на атакуваната заповед, във връзка с което е постановено обжалваното съдебно определение за отхвърлянето му по съображения, че видно от приложените с административната преписка доказателства не са налице условията за спиране по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Съдът е приел за недоказани твърденията на оспорващото дружество, че би понесло неблагоприятни последници от предварителното изпълнение на атакуваната заповед, а оттам и че искането за спиране на предварителното изпълнение е неоснователно, изрично отбелязвайки, че дори и вреди да са налице, обезщетяването им ще се дължи само при установена незаконосъобразност на обжалвания акт. Обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4, във вр. ал. 2 АПК при произнасянето на съда по искане за спиране на допуснато по силата на отделен закон предварително изпълнение, следва да бъде установено, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В тежест на оспорващия е да докаже конкретните вреди, което, както правилно е приел административният съд, в случая не е сторено. В искането за спиране, с което е сезиран съдът не са посочени фактически обстоятелства, обосноваващи произтичащи от предварителното изпълнение вреди, нито са представени доказателства за вида и размера им, което препятства преценката относно евентуалната им значителност или непоправимост. Посочените в частната жалба доводи също не налагат извод, че е възможно на "Т. Б.-2010" ЕООД да бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди, още по-малко - такива, които по своята същност, степен и резултат да са противопоставими на презумирания от законодателя държавен и обществен интерес от изземването. С оглед изложеното, настоящият състав приема за обосновани направените от първоинстанционния съд изводи за неоснователност на искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на оспорената пред него заповед. След като не е установена опасност оспорващата страна да претърпи значителни или трудно поправими вреди от изземването на процесния имот, то не са налице и материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 4 АПК за спиране на предварителното изпълнение. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2767/09.08.2024 г. постановено по адм. дело № 678/2024 г. на Административен съд-Плевен. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА секретар: Членове: /п/ МИРА РАЙЧЕВА /п/ МАРИЯ РАДЕВА