Решение · № 10391/2024 · дело 2143/2024
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 10391
- Година на номера
- 2024
- Дело №
- 2143/2024
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 2143 / 2024 РЕШЕНИЕ № 10391 София , 03.10.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател : ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА Членове: СЛАВИНА ВЛАДОВА СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ при секретар Михаела Тунова и с участието на прокурора Кирил Христов изслуша докладваното от председателя Илияна Дойчева по административно дело № 2143/2024 г. Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Сити Инвест Пропърти“ ЕООД против решение № 7293 от 27.11.2023 г., постановено по адм. д. № 5735/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му, като в касационната жалба е направено искане и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на „Сити Инвест Пропърти“ ЕООД против заповед № РА-30-884/10.11.2021 г. на главния архитект на Столична община (номерът на заповедта е изписан погрешно от първоинстанционния съд), с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж – „метална бариера, захранена с електроенергия и дистанционно управление, преграждаща улица тупик – от о.т. 116 до о.т. 116а", находяща се в терен – публична общинска собственост, кв. 582, м. „ГГЦ-14“, зона „Г-13-юг“ по плана на гр. София, парк „Ген. Владимир Заимов“. За да постанови този резултат, предвид отмяна на предходното решение постановено по делото, съдът констатира, че основният спорен въпрос е относно вида на процесният обект, а именно дали същият е строеж или преместваем обект. Позовава се на легалното определение на „строеж“ съобразно § 5, т. 38 ДР ЗУТ и на нормата на чл. 148, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии и прави извод, че след като процесният обект е поставен в началото на улица – тупик и ограничава достъпа до автомобили по нея, то същият представлява съоръжение на транспорта, поради което прави заключение, че е налице строеж, а не преместваем обект. По тези съображения съдът достига до заключението за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните е, че процесният обект е автоматична бариера с фотоклетка, захранена с електроенергия и дистанционно управление. Състои се от метална кутия с размери 0.2 м/0.3 м. в план, в която е монтиран контролен блок и височина 1.00 м. Рамото на бариерата е алуминиево с дължина 4.40 м. Кутията е захваната посредством 4 бр. гайки към метална планка, която е захваната чрез анкерни болтове за бетонна основа. Липсва трайна връзка на конструкцията на бариерата със земята, като е налице възможност за демонтиране със запазване индивидуализацията на бариерата. При тези конструктивни и технически характеристики се налага извод, че процесният обект е преместваем по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗУТ вр. § 5, т. 80 ДР ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 57а ЗУТ, а не в процедура по чл.225а ЗУТ. Без значение за определянето на вида на обекта е съществуването на металната планка, захваната за бетонова основа, тъй като правно-релевантна е липсата на трайна връзка на конструкцията със земята. Планката осигурява закрепване към повърхността, без да е част от обекта и без да препятства възможността за демонтирането на бариерата при запазване на индивидуализацията й. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд – решение по адм.д. № 7295/2019 г., решение по адм.д. № 3679/2020 г. и др. Незаконосъобразен е изводът на съда, че процесната бариера е съоръжение на техническата инфраструктура. Същата не е елемент на последната, тъй като служи за преграда и възпрепятства достъпа до определен поземлен имот или част от него. Фактът, че е поставена на улица тупик, както и дали е налице разрешение за поставянето й е неотносим към настоящия правен спор. Следователно като прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Разноски на касатора не следва да се присъждат, тъй като не са приложени доказателства такива да са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 7293 от 27.11.2023 г., постановено по адм. д. № 5735/2023 г. по описа на Административен съд София – град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № РА-30-884/10.11.2021 г. на главния архитект на Столична община. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026