Решение · № 10731/2024 · дело 3982/2024

По дело 3982 / 2024 РЕШЕНИЕ № 10731 София , 10.10.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател : ГЕОРГИ КОЛЕВ Членове: СТЕФКА КЕМАЛОВА ГАЛИНА СТОЙЧЕВА при секретар Антоанета Стоилова и с участието на прокурора Десислава Пиронева изслуша докладваното от съдията Стефка Кемалова по административно дело № 3982/2024 г. Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК , във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на „Голдън стар“ ЕООД, подадена чрез адвокат М. Богдев, против Решение № 1154/10.02.2024 г., постановено по административно дело № 681/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 444/29.03.2023 г. на заместник – кмета на Община Несебър. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Ответната страна, заместник – кмет на Община Несебър, не взема становище по спора. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като предлага съдебното решение да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол е заповед, с която е наредено на „Голдън стар“ ЕООД да премахне незаконен строеж, представляващ масивна ограда, изграден по северната и източната имотна граница на поземлен имот с идентификатор 11538.13.951 по КККР на гр. Свети Влас, община Несебър и навлизащ в съседните поземлени имоти с идентификатори 11538.13.23 и 11538.13.24. Съдът е приел заповедта за законосъобразна, развивайки мотиви, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма и спрямо строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Основният спор в случая касае преценка за търпимост на оградата, във връзка с твърдението на оспорващото дружество, че е същата е изградена и съществува още с построяването на основното застрояване в имота рибарска хижа, въз основа на Разрешение за строеж № 44/24.12.1986 г., издадено от Началник ОНС – Несебър. Съдът е отхвърлил търпимост на строежа, развивайки вътрешно противоречиви, неправилни и необосновани изводи. За правилната преценка на спорното обстоятелство, съдебният състав е следвало да събере писмени и гласни доказателства, след анализ на които да даде категоричен отговор на въпроса кога е била построена оградата. Това е от съществено значение за решаване на правния спор, тъй като необходимостта от преценка за търпимост на строежа по смисъла на закона, зависи от това в кой от периодите по § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 ПРЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ, е бил реализиран, тъй като условията посочени в закона са различни в отделните хипотези. В съдебното решение се съдържат два вътрешно противоречиви извода относно периода на реализиране на строежа. Първият извод е, че строежът е изграден след 1999 г., позовавайки се на заключението на вещото лице според което подпорната стена, описана при определяне на парцела, за който е съставен акт за държавна собственост, не съответства на оградата и подпорната стена, определени с геодезическо заснемане, възложено от трето лице. Този извод е неправилен и необоснован – експертът е обяснил в съдебно заседание, че го е извел от идеята, че при съставянето на актовете за държавна собственост се е определял размерът на необходимата земя за сградите, собственост на държавата или държавни предприятия. Освен, че такъв решаващ извод не може да се извежда по предположения и идеи, актът за държавна собственост за който се споменава, не се съдържа в кориците на делото, но дори и в същия да не фигурира процесната ограда, това не означава, че не е съществувала към момента на издаването му. Същевременно и в противоречие на посоченото по-горе заключение, съдът е приел, че по делото не може да се установи точния момент на извършване на строителството. За пълнота на изложението е изключил търпимост на всички основания по § 16 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ, с основния мотив, че имотът е земеделски и по отношение на него не е одобряван подробен устройствен план. Този извод е неправилен, тъй като в конкретния случай отсъствието на устройствен план не следва да е пречка за установяване на търпимост, доколкото предмет на такъв план са предимно сградите на основното застрояване, но не и допълващото застрояване, сред което попадат и оградите. Освен това, обстоятелството, че имотът е бил земеделски не означава, че в него е недопустимо застрояване, в това число и на ограда, в който смисъл са разпоредбите на чл. 246 ППЗТСУ, съответно на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 12, ал. 3 ЗУТ. Съдът е следвало безсъмнено и безпротиворечиво да установи периода на реализиране на строежа, след което да се занимае с въпроса дали отговоря на строителните правила и норми, действали към момента на извършването му или според сега действащите такива. Под строителни правила и норми се има предвид правилата за вид, местоположение, конструкция, височина на строежа, тоест тук не попада изискването за съгласие на собственик, съсобственик или съсед за извършване на строежа - в частност без значение за преценката за търпимост е, че в определени участъци оградата понастоящем попада в съседни имоти, особено като се отчете факта, че процесният имот е бил с различни граници и площ през годините и по отношение на него е налице спор за материално право. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което не може да бъде преодоляно от настоящата съдебна инстанция предвид разпоредбите на чл. 219 и чл. 220 АПК, същото ще следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 1154/10.02.2024 г., постановено по административно дело № 681/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ секретар: Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА