Решение · № 10983/2024 · дело 4959/2024

15 октомври 2024 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
10983
Година на номера
2024
Дело №
4959/2024

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 4959 / 2024 РЕШЕНИЕ № 10983 София , 15.10.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател : ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар Илияна Иванова и с участието на прокурора Момчил Таралански изслуша докладваното от председателя Галина Солакова по административно дело № 4959/2024 г. Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Андроник 1" ЕООД, представлявано от управителя С. Пейчев, против решение №1547/11.03.2024 г., постановено по адм. дело №7891/2023 г. по описа на Административен съд – София град. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на решението - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК, и се претендира неговата отмяна, със законните последици. Ответникът главен архитект на Столична община, чрез юрк. Василева, ангажира становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да издаде удостоверение за търпимост за строеж „Пристройка-закрит навес за обществено ползване – пМО към трафопост с идентификатор 68134.1381.2160.1.2, с административен адрес гр.София, [жк], [жк], [улица]. Прието е за установено по делото, че оспорващото дружество се легитимира като собственик на заявената за признаване на търпимост постройка с нотариален акт №24, том І, рег.№1062, нот.дело №19/2017г. , като по действащия ЗРП обектът попада в УПИ ІІ –„ За ТП и общест.обслуж“ с обозначение „пмО“, но не е отразен в кадастралната карта и не е предвиден за запазване. Прието е също, че не се установява от представената по делото комбинирана скица , обектъта да е бил предвидена по някой от предходните ПУП-ве , макар да е придобит като обособена част от общинско предприятие с договор от 13.05.2001г. Кредитирайки представените по делото декларации, административният съд е приел,че процесната пристройка-закрит навес към трафопост от 65кв.м. е изградена преди 2000г., поради което не съставлява търпим строеж, тъй като не попада в обхвата на §127,ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, а са приложими хипотезите на § 16, ал. 3, съответно ал.2 ПР ЗУТ, които изискват в условията на комулативност и да е деклариран незаконния строеж , което условие не е налице. Изложени са и допълнителни мотиви, касаещи пречки за издаване на удостоверение за търпимост, касаещи несамостоятелния характер на застройката, липсата на отразяване в КККР и несъответствие с действащия застроителен план, тъй като не е предвиден за запазване обекта. Обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените, което е довело и до неизяснена фактическа обстановка по делото. В производството по издаване, респ. отказ за издаване на удостоверение за търпимост, с преюдициално значение е изясняването на периода, в който е изградена процесната пристройка, за което са допустими всички доказателствени средства, вкл. експертиза и гласни доказателства. Такива доказателства не са събрани в първоинстанционното производство, което е довело до хипотетично прилагане на две от хипотезите за търпимост – по ал.2 и ал.3 на § 16 от ПР ЗУТ. Същевременно не е съобразено обстоятелството, че обектът е бил общинска собственост към момента на изграждането му, видно от приложение Акт за общинска собственост №609 от 14.09.1998г. В тази връзка за изясняване периода на изграждане на процесния строеж е следвало административният съд да изиска предходния Акт за общинска собственост №11244 от 05.05.1987г на Коларовски РНС,вписан като по-рано съставен акт, за да се извърши съпоставка в параметрите на трафопоста и евентуалната година на изграждане на пристройката – закрит навес. Едва след установяване на периода на изграждане на процесние закрит навес е възможна преценката на приложимия режим на търпимост, тъй като в действащата правна уредба са налице успоредно приложими четири хипотези на търпимост, както правилно е приел административният съд. Следва да се установи и от съдебно-техническа експертиза, действалия по време на извършване на строежа план, тъй като от приложената Комбинирата скица по делото се установява ,че процесния навес е нанесен в плана. От съществено значение е и обстоятелството дали той съществува в първоначалният си вид или има последващи преустройства. Отразяването на процесния навес в КК, обратно на приетото в обжалваното решение, не е относимо обстоятелство,още повече, че по делото е представено Уведомление от СГКК /лист 175/, че процесния навес не съставлява обект на кадастъра. Предвид изложеното и тъй като оспорването на процесния мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да издаде удостоверение за търпимост за строеж „Пристройка-закрит навес за обществено ползване – пМО към трафопост е отхвърлено на формално основание, обжалваното решение се явява постановено освен при неизяснена фактическа обстановка и при съществено процесуално нарушение по чл.172а, ал.2 АПК, което е основание за отмяната му по реда на чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК и връщане за делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Разноските подлежат на присъждане по реда на чл.226, ал.3 АПК. Воден от горното ,Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №1547/11.03.2024 г., постановено по адм. дело №7891/2023 г. по описа на Административен съд – София град и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е окончателно . Вярно с оригинала, Председател : /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026