Решение · № 11431/2024 · дело 2269/2024

24 октомври 2024 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
11431
Година на номера
2024
Дело №
2269/2024

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 2269 / 2024 РЕШЕНИЕ № 11431 София , 24.10.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател : СИБИЛА СИМЕОНОВА Членове: ЮЛИЯ ТОДОРОВА РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА при секретар Мирела Добриянова и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от съдията Росица Чиркалева по административно дело № 2269/2024 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална здравноосигурителна каса Бургас /РЗОК/, действащ чрез пълномощника си – гл.юрисконсулт Р. Пeйкова, против Решение № 1179 от 24.11.2023г. на Административен съд – Бургас, постановено по административно дело № 1738/2023г., с което е отменена писмена покана с изх. № РД-25-8095/23.08.2023г., издадена от Директора на РЗОК-Бургас, в частта й по т. 1 и т.2 и са присъдени разноски. Жалбоподателят излага съображения, че решението на административния съд е постановено при неправилно тълкуване и приложение на относимите правни норми на чл. 76а ЗЗО, във връзка с чл. 357, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020-2022г. (НРД за МД 2020-2022 г.) – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли същото да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по съществото на спора, с който първоинстанционната жалба да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът – „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас”, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, постановено при липса на допуснати нарушения на съдопроизводсвтените правила и при правилно приложение на материалния закон. Иска се същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд Бургас е Писмена покана № РД-25-809-5/23.08.2023г. с изх.№ 29-02- 1131/23.08.2023г. издадена от директора на Регионална здравноосигурителна каса Бургас, в частта по т.1 и т.2, в която е разпоредено на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД с ЕИК: 102274111 да възстанови сумите от 795,71 лева по КП № 1 за ИЗ № 9420 и 1 512,00 лева по КП № 48 за ИЗ №9998. От данните по делото е видно, че лечебното заведение е сключило договор № 020607/18.02.2020г. с НЗОК за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, клинични процедури и амбулаторни процедури. Със заповед № РД-25-809/12.06.2023г. на директора на РЗОК Бургас е наредено, да бъде извършена проверка на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД, касаеща изпълнението на процесния индивидуален договор и разпоредбите на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020 – 2022г. Резултатите от проверката са били обективирани в Протокол № 790 от 30.06.2023г., връчен на лечебното заведение. В т.2.1 от протокола е описан случай на хоспитализирано по КП № 1, здравно осигурено лице с ИЗ № 4472 от 09.05.2023г. до 12.05.2023г. в МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД и с ИЗ № 9420 от 15.05.2023г. до 20.05.2023г. в Отделение по гинекология на „УМБАЛ - Бургас“ АД с окончателна диагноза „Hyperemesis gravidarum с метаболитни нарушения“. Отбелязано е, че е изпълнен алгоритъмът на КП № 1 и не са констатирани нарушения на изискванията на НРД. С оглед разпоредбата на чл.357 от НРД и на основание чл.76а, ал.2 от ЗЗО, чл.409, ал.1 и ал.2 от НРД е преценено, че сумата за ИЗ № 9420 по КП № 1 в размер на 795,71 лева следва да бъде възстановена, за което е съставен ПНПС № 800/30.06.2023г.; В т.3.1 от протокола е описана хоспитализиция на ЗОЛ по КП № 48 с ИЗ № 339 от 25.04.2023 г. до 30.04.2023 г. в МБАЛ „Средец“ ЕООД и с ИЗ № 9998 от 23.05.2023 г. до 28.05.2023 г. в Първо отделение по педиатрия на „УМБАЛ - Бургас“ АД. Отбелязано е, че е изпълнен алгоритъмът на КП № 48 и не са констатирани нарушения на изискванията на НРД. С оглед разпоредбата на чл.357 от НРД и на основание чл.76а, ал.2 от 330, чл.409, ал.1 и ал.2 от НРД е преценено, че сумата за ИЗ № 9998 по КП № 48 в размер на 1 512,00 лева следва да бъде възстановена, за което е съставен ПНПС № 800/30.06.2023г. По т.4.1 от протокола е отразен случай на хоспитализация на ЗОЛ по КП № 208 с ИЗ № 8540 от 02.05.2023г. до 05.05.2023г. с окончателна диагноза: множествени счупвания на костите на черепа и лицевите кости, закрито. Проведена е консултация с УНГ - СТ данни за фрактура на предна и латерални стени на ляв макс.синус, със заключение за остеосинтеза в планов порядък след изписване от отделение неврохирургия. Съгласно т.4.1.2 от протокола втората хоспитализация е с ИЗ № 8738 по КП № 136 от 05.05.2023г. до 09.05.2023г., с окончателна диагноза: счупване на костите на скулите и горната челюст, закрито. Проведена е оперативна интервенция на 06.05.2023 г. - друго възстановяване на лицева кост - оперативен протокол № 266/06.05.2023 г. По отношение на тази хоспитализация, в протокола е взета предвид разпоредбата на чл.356 от НРД, съгласно която при постъпване на пациент по терапевтична КП, по която са извършени диагностично-терапевтични процедури и доказана диагноза в хода на лечението по тази КП индикира оперативно лечение на изпълнителя на БМП се заплаща само хирургичната КП. На основание чл.76а, ал.2 от ЗЗО нарушението за ИЗ № 8540 по КП № 208 е отразено в ПНПС № 800/30.06.2023г. с размер на неоснователно получената сума, която следва да бъде възстановена 664,66лв. Съставен е Протокол за неоснователно получени суми № 800 от 30.06.2023г., в който е посочено, че неоснователно получената сума в размер на 2 972,37 лева следва да бъде възстановена. Срещу тези протоколи са подадени възражения до директора на РЗОК – Бургас, но същите са били отхвърлени. Впоследствие зам.директорът на РЗОК Бургас, на основание чл.76а, ал.1 от ЗЗО, е издал писмена покана № РД-25-809-5/23.08.2023г. с изх.№ 29-02-1131/23.08.2023г., с която е разпоредено на жалбоподателя да възстанови сумата в общ размер на 2 972,37 лева, неоснователно получена за ИЗ № 92407 по КП № 1 в размер на 795,71 лева по т. 1.2 от поканата, по ИЗ № 9998 по КП № 48 в размер на 1512,00 лева по т.2.2 от поканата и по ИЗ № 8540 по КП № 208 в размер на 664,66 лева по т.3.1 от поканата, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд. Административен съд Бургас е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато нарушение на чл.35 от АПК, водещо до незаконосъобразност на издадената писмена покана, в частта й по т. т.1 и т.2, в която е разпоредено на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД да възстанови сумите от 795,71 лева по КП № 1 за ИЗ № 9420 и 1 512,00 лева по КП № 48 за ИЗ №9998, тъй като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. В останалата му част по КП № 208 с ИЗ № 8540, оспореният акт е потвърден и съдебното решение в тази му част е влязло в сила, като неоспорено. В доводите си за отмяна на оспорения акт по т.1 и т.2, административен съд Бургас е посочил, че контролните органи са извършили проверка на всяко едно от лечебните заведения изпълнили медицинските дейности по една и съща клинична пътека в рамките на 30 дни по отношение на едно и също ЗОЛ, но не са изследвали обстоятелствата, дали при някоя от хоспитализациите не е допуснато нарушение във връзка с диагностично – лечебния алгоритъм и критериите за хоспитализация, респ. дехоспитализация по съответната клинична пътека и дали такова нарушение не е причината за настъпилата последваща хоспитализация. Направен е извод, че позоваването от контролните органи на чл. 357, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. не е обосновано, защото в нормата изрично е посочено, че НЗОК заплаща само един от случаите на хоспитализация след провеждането на проверка, т. е. след като установи изпълнени ли са били критериите за хоспитализация, дехоспитализация и за завършеност на клиничната пътека. Съдът е изложил обстойни аргументи относно липсата на посочени от административния орган критерии за определяне на кое от двете ЛЗ изпълнили една и съща КП по отношение на едно и също ЗОЛ в рамките на 30 дни следва да се заплати извършената медицинска дейност. Посочил е, че въпросът, кое от двете лечения проведени по една клинична пътека следва да се заплати, не е предоставен на преценката по целесъобразност на административния орган, като той не действа в условията на оперативна самостоятелност и не може да въведе еднолично критериите, въз основа на които да се извърши тази преценка, както е в случая, приемайки за единствен критерий поредността на хоспитализациите. Настоящият касационен състав напълно споделя изложените от административен съд Бургас доводи за отмяна на оспорения пред него административен акт, в частта му по т.1 и т.2 и не следва да преповтаря същите. Релевираните от касационния жалбоподател доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, в частта, в която е отменена писмената покана, са неоснователни. Касационната инстанция намира, че първоинстанционния съд е събрал всички относими към правния спор факти и обстоятелства, като е анализирал същите през призмата на релевантните за правния спор материално правни норми и е извел правилни и обосновани изводи относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт. С разпоредбата на чл. 357, ал. 1 от НРД 2020 – 2022 г. за медицинските дейности е предвидено, че когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след извършване на проверка, освен ако в клиничната пътека е предвидено друго. При установяване на последващи хоспитализации от вида на процесната, административният орган следва да извърши проверки и в двете лечебни заведения. При тази проверка трябва да се извърши преценка при коя от хоспитализациите са били налице индикациите за извършването й, спазени ли са били медицинските критерии за хоспитализация и дехоспитализация, довършен ли е от изпълнителите на медицинска помощ диагностично-лечебният алгоритъм на съответната клинична пътека, как са осъществени медицинските дейности и доколко извършването им е било необходимо, за да бъде заплатен само един от случаите на хоспитализация по клиничната пътека. В нарушение на чл. 35 АПК органът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Тълкуването на релевантните за спора нормативни разпоредби обосновават извода, че заплащането се извършва на едно от лечебните заведения, но не и по произволно избран от административния орган критерий. Административният орган няма законови правомощия за приложение на цитираната разпоредба в зависимост от създадени от този орган собствени критерии и презумпции. Няма нормативно основание да се приеме, че при повторна хоспитализация на пациент в рамките на 30-дневен срок от дехоспитализацията му, недължимо платени се явяват средствата на лечебното заведение за болнична помощ, в което е била втората хоспитализация. В тези случаи административният орган е длъжен да извърши проверка в съответствие със законоустановените му правомощия относно спазване на изискванията на съответната клинична пътека за извършване на медицинската дейност при всяка от хоспитализациите и в зависимост от резултата да изложи мотиви, в кой от случаите са допуснати нарушения и са заплатени суми без основание. С оглед на гореизложеното, касационната инстанция намира решението на административния съд Бургас за валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1179 от 24.11.2023г., по административно дело № 1738/2023г. по описа на Административен съд – Бургас. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026