Решение · № 11432/2024 · дело 1696/2024
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 11432
- Година на номера
- 2024
- Дело №
- 1696/2024
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 1696 / 2024 РЕШЕНИЕ № 11432 София , 24.10.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател : СИБИЛА СИМЕОНОВА Членове: ЮЛИЯ ТОДОРОВА РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА при секретар Мирела Добриянова и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от съдията Росица Чиркалева по административно дело № 1696/2024 г. Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО. Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна Здравноосигурителна каса- гр. Благоевград, подадена чрез процесуален представител – гл. юриск. Р. Ханджийска против Решение № 2406/08.12.2023г. по адм.д. № 684/2023г., постановено от Административен съд Благоевград. В жалбата се излагат доводи за постановяване на оспорения съдебен акт при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т.3 АПК. Претендира се, че Административен съд Благоевград неправилно е възприел нарушения във формата на административния акт, а именно липса на мотиви и наличие на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, изразяващи се в разглеждане на подаденото от лечебното заведение възражение от незаконен състав на aрбитражната комисия. Претендира се, че вмененото неизвършване на медико-диагностично изследване, направено до 24 час от приема в лечебното заведение представлява формално нарушение, установено чрез събрани в производството писмени доказателства, предвид което липсва необходимост участващите в арбитражната комисия лекари да притежават специалност, която да има отношение към описаните факти и направените констатации, в случая пневмолог /пулмолог/ и/или фтизиатър. Сочи се наличие на събрани по делото доказателства относно осъществяването на описаните в оспорения акт нарушения, като се излагат съображения, че с оглед вида на същите, за всяко от тях е дадена правилна правна квалификация и е наложена съобразена със закона санкция, предвид което се иска съдът да отмени обжалваното съдебно решение и да отхвърли изцяло първоинстанционната жалба. Претендират се съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизизтични заболявания - Благоевград“ ЕООД, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. След като извърши проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, настоящият касационен състав намира процесната касационна жалба за неоснователна, а проверяваното решение за валидно, допустимо и правилно. С обжалваното решение Административен съд – Благоевград е отменил Заповед № РД - 25 - 403 от 26.06.2023 год. на Директора на РЗОК - Благоевград, с която на „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания“ ЕООД, ЕИК 101533917, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, [улица], представлявано от управителя П. Й. Г. са наложени „финансови неустойки“ общо в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Посочените санкции са били наложени на лечебното заведение поради твърдени от административния орган нарушения на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ, определени в НРД за медицинските дейности за 2020-2022 год. при хоспитализацията на пет здравноосигурени лица, като не е спазен диагностично-лечебния алгоритъм. По отношение на всяко едно от петте хоспитализирани лица се твърди, че не са извършени всички медико-диагностичните изследвания в рамките на 24 часа от приемането, задължителни и изрично посочени в КП № 39 „Диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18- годишна възраст“, съдържаща се в Приложение № 17 към НРД за МД 2020- 2022. Проверяващият екип е достигнал до извода, че е нарушен чл.30, т.1 и т.2, чл.280, чл. 283, ал.1, чл.288 и чл. 292, т.6, буква „б“ от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 год. За да отмени оспорения административен акт съдът е приел, че същият е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО - директора на РЗОК – Благоевград, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които изводи изяло се споделят и от касационната инстанция. Първоинстанционния съд е посочил, че са спазени изискванията на чл. 400, ал. 3 от НРД 2020-2022 за медицинските дейности по отношение на образователно-квалификационната степен на длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, оправомощени за извършване на проверка по чл. 73, ал. 1, т. 7 от ЗЗО, но не са спазени изискванията на чл. 75, ал. 3 от ЗЗО и на чл. 425, ал. 5 от НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022г, относно състава на арбитражната комисия. Съдът е приел, че сформираният със Заповед № РД-18-38/15.05.2023 год. на директора на РЗОК - Благоевград поименен състав на Арбитражна комисия, която да разгледа подаденото от „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания“ ЕООД, ЕИК 101533917, гр. Благоевград писмено становище по повод резултатите от процесната проверка, е незаконен. Компетентността на членовете на Арбитражната комисия, не отговаря на законовите изисквания на чл. 75, ал. 3 от 330 и чл. 425, ал. 5 от НРД 2020 - 2022 за медициските дейности. На следващо място първоинстанционният съд е изложил доводи, че е нарушено правото на участие в арбитражното производство на оспорващото лечебно заведение, тъй като в чл.428, ал.2 от НРД за медицински дейности 2020 – 2022г. е регламентирано правото на всяка от страните в спора да поиска отвод на член на арбитражната комисия, което предполага заповедта на директора на РЗОК за назначаването й да бъде връчена на ЛЗ. Ревизираната съдебна инстанция е обосновала извод и за липса на мотиви в оспорения административен акт, позовавайки се на това, че след като арбитражната комисия не е стигнала до единодушно решение, директорът на РЗОК, следва да изложи собствени мотиви защо приема едно от изложените становища, включително и да обсъди направените в хода на административното производство възражения, в който смисъл са разпоредбите на чл.34, ал.3 и чл.35 от АПК, което в случая не било сторено. В отговор на наведените пред първоинстанционния съд доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът е изложил и аргументи за материална незаконосъобразност на същия, като се е позовал в своите изводи на приетото по делото заключение на съдебно – медицинска експертиза. При извършената от касационната инстанция проверка и при съобразяване с приложимите правни норми, настоящият съд намира така постановеното решение за правилно. Административен съд Благоевград е изложил обстойни аргументи в подкрепа издаването на оспорения пред него акт при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които касационната инстанция изцяло споделя, като на основние чл. 221, ал.2 от АПК препраща към същите. Проверяваното съдебно решение не страда от сочените касационни пороци. Същото е надлежно аргументирано и обосновано, въз основа на релевантните за правния спор факти и обстоятелства при правилно тъклуване и приложение на относимите материалноправни норми. Настоящият състав на Върховен административен съд намира, че в действителност е налице допуснато нарушение на нормата на чл. 75, ал.2 от ЗЗО при сформиране състава на арбитражна комисия, която да разгледа подаденото от лечебното заведение възражение. Цитираната разпоредба изрично регламентира в състава на арбитражната комисия, да се включват за всеки конкретен случай, представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 и по чл. 74, ал. 3. Съгласно чл.425, ал.5 от НРД 2020-2022 г. в комисията следва да се включат лекари от квотата на РК на БЛС със специалности, които имат отношение към описаните факти и направените констатации. В конкретния случай, видно от заповедта за определяне на арбитражната комисия, определените трима представители от квотата на БЛС са лекари, които не притежават специалности, имащи отношение към описаните факти и направените констатации, а именно - пневмология /пулмология/ и / или фтизиатрия“. От квотота на БЛС, в Арбитражната комисия са включени следните лекари, които са участвали в заседанието на същата проведено на 22.05.2023г. на комисията: председател: д-р А. Т. - специалност „Спешна медицина. Вътрешни болести. Кардиология.“, зам. председател: д-р Е. Ц. - „Обща медицина“ и член на комисията: д-р Б. Т. - специалност „Акушерство и гинекология“. В състава на комисията разгледал процесното писмено становище /възражение/ е участвала и д-р С. Я., посочена в Заповед № 18-38/ 15.05.2023 год. на директора на РЗОК- Благоевград, като член на комисията от квотата на РЗОК - Благоевград е със специалност-обща медицина. Разпоредбата на чл. 75, ал.3 от ЗЗО е императивна и неспазването на същата съставлява нарушение на производсвтвените правила от категорята на съществените. В този смисъл е формираната практика на Върховен административен съд по АД 2183/23г., АД 4441/2021г., АД 7292/2020г.,АД 3824/2020г., АД 5449/2019г. и др. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че Директорът на РЗОК - Благоевград не е изпълнил задължението си да организира създаването на арбитражна комисия, която да отговаря на изискванията на чл. 75, ал. 3 от ЗЗО и на чл. 425, ал.5 от НРД 2020-2022 г., въпреки обективната възможност да стори това, което от своя страна води до извод за наличие на ненадлежен състав на Арбитражната комисия. В случаите по чл. 76, ал. 1 от ЗЗО за прилагане на санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ, наличието на валидно взето решение от арбитражната комисия е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед. Решението, с което са потвърдени констатациите на длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, следва да е взето от законен състав на арбитражната комисия, а при липса на такъв е налице съществено процесуално нарушение на административно производствените правила, до който правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Споделят се доводите за допуснато нарушение и при провеждане заседанието на арбитражната комисия при участието на нейните резервни членове, без да е налице нарочен акт, от който да е видно необходимостта довела до това обстоятелство. Правилно, първоинстанционния съд е възприел и допуснато от административния орган нарушение на разпоредбата на чл. 428, ал. 2 от НРД за медицински дейности за 2020-2022 г., съгласно която право на всяка от страните в спора е да поиска отвод на член на комисията, което от своя страна означава, че заповедта, с която е назначена арбитражна комисия, по всеки конкретен случай, следва да бъде връчена на съответното лечебното заведение. В случая не са представени доказателства за връчване на процесната заповед на лечебното заведение, предвид което се споделя направеният от първоинстанционния съд извод, че е ЛЗ е било лишено от възможността да упражни правото си на отвод на членовете на арбитражната комисия. В действителност не е налице законова разпоредба която изрично да вменява на органа задължение тази заповед да бъде връчена на лечебното заведение, но настоящият касационен състав намира, че същото задължение имплицитно се съдържа в изрично предоственото на ЛЗ право да оспори избора на състав на тази комисия, което право не би могло да бъде упражнено без информиране на ЛЗ за състава на същата. Липсата на такова информиране, безспорно води до накърняване правото на защита на проверяваното лечебно заведение и до невъзможността му да поиска отвод на член от арбитражната комисия. Охраняване правото на защита в административното производство и осигуряване възможност за участие в същото са основни принципи на административния процес, които неминуемо са били нарушени в конкретния случай. Ето защо пропускът на органа да съобщи състава на арбитражната комисия на наказаното лечебно заведение, правилно и законосъобразно е преценен от първоинстанционния съд, като водещ до нарушение на процесуалните правила, което следва да бъде определено като съществено. Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Не се констатират пороци, съставляващи касационни основания за отмяната на оспореното съдебно решение, което като правилно следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора правото на разноски принадлежи на ответната страна, но предвид липсата на заявена претенция в тази насока, съдът не дължи произнасяне по разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2406/08.12.2023г. по адм.д. № 684/2023г., постановено от Административен съд Благоевград. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026