Решение · № 12339/2024 · дело 4902/2024

По дело 4902 / 2024 РЕШЕНИЕ № 12339 София , 14.11.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател : СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: МАДЛЕН ПЕТРОВА ВЕСЕЛА ПАВЛОВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Симона Попова изслуша докладваното от съдията Весела Павлова по административно дело № 4902/2024 г. Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител юрк. М. Василева срещу решение № 1977 от 26.03.2024 г. по адм. дело № 7545/2023 г. по описа на Административен съд София -град (АССГ). С обжалваното решение по жалба на „Каза Киара“ ЕООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221022005898-091-001/29.03.2023 г., потвърден с решение № 904/30.06.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. София относно установените задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периодите от м.07.2020 г. до м.09.2020 г. и от м.10.2021 г. до м.12.2021 г., в размер на 15 087,39 лв. и лихва за забава в размер на 2 024,16 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът оспорва извода на съда за незаконосъобразност на РА относно наличие на сумите в размер на 32 000 лв. и 11 357,31 лв. в патримониума на дружеството, като поддържа, че не са представени данни и доказателства, че сумите са разходвани за дейността на дружеството. Не било налице закриване на сметка 422 „Подотчетни лица“, както и нямало никакви счетоводни записвания за връщане на сумите. Изразява мнение, че ако управителят е извършил разход в размер на 24 860 лв. в полза на дружеството как щяло да се квалифицира остатъкът до 32 000 лв. Не било ясно какво е приел съдът за изтеглените през 2021 г. суми в размер на 11 674,58 лв. На второ място, счита, че имотът не е закупен с инвестиционна цел, предвид липсата на отчетени приходи от дружеството. Неотносимо било, че имотът е закупен от трето лице. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира разноски. Ответната страна – „Каза Киара“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Н. Илчев оспорва касационната жалба в писмен отговор и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е законосъобразността на РА № Р-22221022005898-091-001/29.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 904/30.06.2023 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София, с който на „Каза Киара“ ЕООД са установени публични задължения за внасяне, съставляващи задължение за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове юридически лица по ЗДДФЛ за периодите от м.07.2020 г. до м.09.2020 г. и от м.10.2021 г. до м.12.2021 г. в размер на 15 087,39 лв. и лихва за забава в размер на 2 024,16 лв. В хода на ревизията е установено, че през 2020 г. от разплащателната сметка на дружеството са превеждани парични средства в размер на 72 000 лв. по лична сметка на управляващия дружеството. Сумите, изтеглени на 14.05.2020 г. и на 30.05.2020 г. /общо 40 000 лв./ са осчетоводени по сметка 422 „Подотчетни лица“, която за 2020 г. е с дебитен и кредитен оборот 40 000 лв. За сумите, изтеглени на 28.07.2020 г. и на 01.09.2020 г. /общо 32 000 лв./ били осчетоводени по дебита на сметка 501 „Каса в лева“ на основание „Захранване каса“. Ревизиращите органи са приели, че РЛ не е представило данни и доказателства, от които да се установи, че сумите, получени от управителя и осчетоводени по сметка 501 са свързани с осъществяваната от дружеството дейност и са разходвани за дружеството. През 2021 г. от разплащателната сметка на дружеството също са превеждани парични средства в размер на 11 674,58 лв. по личната сметка на управителя на дружеството. Сумата е осчетоводена по дебита на сметка 422 „Подотчетни лица“. Отбелязано е , че не са представени данни и доказателства от РЛ, от които да следва, че сумата е разходвана за дейността за дружеството. При тези факти приходните органи са приели, че сумите от 32 000 лв., платени през 2020 г. и 11 357,31 лв., платени през 2021 г. са получени от личния собственик на капитала и представляват скрито разпределение на печалбата под формата на дивидент. Ревизиращите са констатирали, че дружеството е закупило идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Планинарска песен“ № 4 с учредено право на ползване в полза на управителя на дружеството. В счетоводството на дружеството имотът е заприходен като актив на стойност 267 792,46 лв. по счетоводна сметка 244 „Инвестиционни имоти“. Отбелязано е, че „Каза Киара“ ЕООД не декларирало възмездни доставки от имота, не начислявало и отчитало амортизации за неговото ползване в икономическата дейност на дружеството. При тези обстоятелства е направен извод, че е налице скрито разпределение на печалбата под формата на дивидент на физическото лице, което ползва имота за жилищни нужди, тъй като очевидно не е в интерес на дейността на данъчно задълженото лице, а обслужва изцяло частен интерес на неговия собственик. В хода на съдебното производство е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Вещото лице дало становище, че имотът е неизползваем и не може да се отдава под наем, тъй като няма граници, няма път към него и теренът е обрасъл с растителност. Приета е и съдебно - счетоводна експертиза (ССчЕ), оспорена от ответната страна. Вещото лице дало заключение, че през 2020 г. сумите не са разходвани от „Каза Киара“ ЕООД, а към 31.12.2021 г. сумите са налични в касата на дружеството, съгласно счетоводните документи – аналитичен регистър на сметка 501 „Каса в лева“, оборотна ведомост, счетоводен баланс, част от ГФО за 2021. За да отмени процесния РА, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон. Първостепенният съд се обосновал със заключението на ССчЕ и приел, че сумите (32 000 лв. и 11 357,31 лв. ) са налични в касата на дружеството. Акцентирал, че приходните органи не са извършвали проверка за установяване фактическата наличност на паричните средства в размер в касата на дружеството. Посочил, че сумите не представляват скрито разпределение на печалбата под формата на дивидент съгласно §1, т.5, буква „а“ от ДР на ЗКПО, подлежащ на облагане съгласно чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ. По отношение на сумата, платена за покупка на идеални части от недвижим имот (258 390,41 лв.) съдът съобразил, че поземленият имот (без постройка) е закупен от трето несвързано лице. Аргументирал се със СТЕ, а именно, че имотът не може да се отдава под наем, без реализиране на застрояване. Формирал извод, че същият е закупен с инвестиционна цел. В тази връзка незаконосъобразно според съда с оспорения РА са определени задължения за данък върху доходи от дивиденти на основание чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ, ведно с дължащите се лихви за забава. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на обжалвания съдебен акт от страна на административния съд е извършена задълбочена преценка на събраните както в хода на ревизията, така и в рамките на съдебното производство доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е разгледал всички доводи в жалбата срещу РА, направените възражения от оспорващия, изложил е мотиви относно заключенията по ССчЕ и СТЕ като е достигнал до правилния извод за материална незаконосъобразност на РА. Спорен по делото е въпросът за това представляват ли скрито разпределение на печалба, изтеглените суми (32 000 лв. и 11 357,31 лв.) и сумата (258 390,41 лв.) , платена за закупуване на недвижим имот. Съгласно § 1, т. 5, буква "а" от ДР на ЗКПО „Скрито разпределение на печалба" са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". Правилен и обоснован на събраните доказателства е изводът на административния съд, че от представените счетоводни записвания - аналитичен регистър на сметка 501 „Каса в лева“, оборотна ведомост, счетоводен баланс, част от ГФО за 2021 сумата от 32 000 лв. (преводите на сумите от сметката на дружеството по личната сметка на управителя с основание „теглене от управителя“ в размер на 20 000 лв. и 12 000 лв.) не е разходвана от дружеството през 2020 г. и е била налична в касата на „Каза Киара“ ЕООД, което се потвърждава и от приетата като компетентно дадена ССчЕ. Вещото лице е установило, че към 31.12.2021 г. няма счетоводно отразяване за разходване на сумата от 32 000 лв., следователно не са налични доказателства, че сумата не е била в патримониума на „Каза Киара“ ЕООД и същата е част от активите на дружеството по сметка 501 „Каса лева“. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че няма данни за извършване проверка на касовата наличност или инвентаризация на активите от страна на приходните органи. След като сумата от 32 000 лв. е осчетоводена по сметка 501 „Каса в лева“ в счетоводството на дружеството няма намаление на имуществото на дружеството, което да е следствие от тегленето на суми от банковите му сметки. Към момента на ревизията сумите са били налични. Констатациите на ССчЕ за сумата в размер на 24 860 лв. са, че същата е разходвана от дружеството след момента на издаване на РА и с предназначение дейността на дружеството, като е констатирано също, че тази сума е част от процесната /32 000 лв./ - тъй като след 31.12.2021 г. дружеството е нямало приходи - респективно извършило е разходите от „касата на дружеството“ - представляваща съхраняваните от управителя суми. Именно затова не е разгледано от съда и обстоятелството какво се случва с разликата между 32 000 лв. и 24 860 лв. Няма доказателства, че сумата от 32 000 лв. е доход от акции, доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества или от други права, третирани като доходи от акции, суми, несвързани с осъществяваната от данъчно-задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционери, съдружници или свързани с тях лица, съгласно §1, т.5, буква „а“ от ДР на ЗКПО. По отношение на преведената сума в размер на 11 357,31 лв. от сметка на дружеството по лична сметка на управителя с основание „средства от закриване на сделка“ е осчетоводена съгласно експертното заключение по дебита на сметка 422 и сумата от 317,27 лв. е осчетоводена по кредита на с/ка 422 (извършен разход във връзка с такса за вписване), същите са отразени от дружеството в оборотната ведомост за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. Правилно първостепенният съд е съобразил, че и за тази сума от страна на ревизиращите органи не е извършена проверка за установяване на фактическата наличност на паричните средства в касата на дружеството. Следователно приходните органи необосновано са приели, че сумата не е в патримониума на „Каза Киара“ ЕООД. Следва да се посочи, че констатациите на приходните органи не могат да почиват на предположения, а на конкретни факти и обстоятелства и въз основа на събрани доказателства в хода на съответното ревизионно производство. При прилагане на правилата за доказателствената тежест следва да се приемат за ненастъпили правните последици на юридическите факти, за които носещата тежестта страна не е провела пълно доказване. Липсват каквито и да е конкретни доказателства, преки или косвени, от които да се установява в условията на пълно доказване, посочените кумулативни предпоставки за облагането с данък по чл.38 ал.З от ЗДДФЛ, а и за квалифициране на случая като „скрито разпределение на печалбата“ по смисъла на § 1 т. 5 от ДР на ЗКПО. По отношение на сумата в размер на 258 390,41 лв., представляваща заплатена от дружеството цена за покупка на идеални части от недвижим имот. В счетоводството на дружеството имотът е заприходен като актив на стойност 267 792,46 лв. (11 357,31 лв. + 258 390,41 лв.) по счетоводна сметка 224 „Инвестиционни имоти“. Органите по приходите са начислили данък, тъй като имало учредено от продавача право на ползване в полза на управителя, който ползвал имота за лични нужди и не бил закупен с инвестиционна цел. В тази връзка са направили извод, че е налице скрито разпределение на печалбата. Правилно административният съд е съобразил, че имотът е закупен от РЛ от трето несвързано лице. В тази връзка, за да е налице скрито разпределение на печалбата по смисъла на §1, т.5, буква „а“ от ДР на ЗКПО, то сделката трябва да е извършена между свързани лица. Закупуването на недвижим имот може да е свързан или не с дейността на дружеството, но плащането за него не може да се третира като скрито разпределение на печалбата. Смисълът на подобен подход е да се обоснове, че в полза на съдружник/акционер е разпределено пряко или непряко сума, която представлява дивидент, но не е прикрита под друга правна форма. На следващо място, обстоятелството, че „Каза Киара“ ЕООД придобива процесния имот с тежест по отношение на управителя на дружеството не води до извод, че покупката не е с инвестиционна цел. Съгласно приетата СТЕ, в поземления имот може да се осъществи проект за реализация на малкоетажна жилищна сграда. Следователно дружеството е закупило процесния недвижим имот с инвестиционна цел – реализиране в последствие на определено строителство или последваща покупко-продажба на имота, която е и основна дейност на „Каза Киара“ ЕООД. От заключението на вещото лице по извършената съдебно - техническа експертиза се установява, че към момента на издаване на ревизионния акт и към настоящия момент имотът е напълно неизползваем - не може да бъде отдаван по наем, до същия няма достъп и не е налице възможност за експлоатация като незастроено дворно място. Ползвателят на УПИ не може да се облагодетелства от каквито и да било добиви от имота, тъй като той не носи, нито плодове, нито би могъл да се отдаде под наем, какъвто неправилен извод е формирал директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. София. В съответствие с наличните доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че ревизираното дружество не дължи данък съгласно чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от сочените от касационния жалбоподател пороци и като правилно предвид горните мотиви следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. Такива се дължат на ответника по касация за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2000 лв.Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1977 от 26.03.2024 г., постановено по адм. дело № 7545/2023 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Каза Киара“ ЕООД,ЕИК203226540 сумата в размер на 2000 лв. (две хиляди) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационното съдебно производство. Решението не подлежи на обжалване Вярно с оригинала, Председател : /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА