Решение · № 12762/2024 · дело 7349/2024

По дело 7349 / 2024 Следващ акт Следващ акт Решение: 12718 / 10.12.2025 РЕШЕНИЕ № 12762 София , 25.11.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател : ГЕОРГИ КОЛЕВ Членове: СТЕФКА КЕМАЛОВА РАДОСТИН РАДКОВ при секретар Антоанета Стоилова и с участието на прокурора Камелия Николова изслуша докладваното от съдията Стефка Кемалова по административно дело № 7349/2024 г. Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на „Транстурист“ ООД и „Казино Бийч Ризорт Груп“ ООД, подадена чрез адвокат Д. Стойков, против Решение № 3349/29.04.2024 г., постановено по административно дело № 539/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 1153/29.12.2004 г. на Кмета на Община Несебър. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови друго, с което да се прогласи нищожността на процесната заповед. „Транстурист“ ООД и „Казино Бийч Ризорт Груп“ ООД се представляват от законните им представители и от упълнощени такива – адвокат Д. Стойков и адвокат Е. Димитрова, които поддържат касационната жалба и молят да бъде уважена. Ответните страни - Кмет на Община Несебър и „Слънчев бряг“ АД, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд по реда на чл. 149, ал. 5 АПК с доводи за нищожност, е Заповед № 1153/29.12.2004 г. на Кмета на Община Несебър, с която е одобрено частично изменение на ПУП – план за регулация на УПИ I, кв. 23 по плана на к.к. „Слънчев бряг – изток“, касаещо разширяване на уличното пространство на север от о.т. 514, като се изравнява ширината на уличното платно и се заличава тупиковото влизане от югозападната страна, като площта на УПИ I и отреждането му се запазват. Съдът е отхвърлил жалбата, развивайки мотиви за отсъствие на пороци, обуславящи нищожност на оспорената заповед. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и са изслушани заключения по две съдебно-технически експертизи, след което съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил валидността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, като възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Основният спор е свързан с компетентността на органа, издал оспорената заповед. Съдът е приел, че заповедта е постановена от компетентен орган – Кмета на Община Несебър, изрично овластен за това с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ в приложимата й редакция. Този извод се споделя от касационния съд, тъй като процесното изменение попада единствено в обхвата на един имот и в границите на един квартал, не се обособява нова улица, а само се променя уличната регулация спрямо конкретния УПИ. Неоснователни са възраженията на оспорващите за некомпетентност на административния орган, които считат, че компетентността за това е принадлежала на общинския съвет на основание чл. 21, ал. 7 от Закона за общинската собственост. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗОС предвижда възможност за принудително отчуждаване на имоти - собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, на основание влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждане на обекти - публична общинска собственост или на ПУП, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение-публична общинска собственост, като в ал. 7 е посочено, че тези планове се одобряват от общинския съвет, независимо от техния обхват. Следователно разпоредбата на чл. 21, ал. 7 , във връзка с ал. 1 ЗОС визира изключение от компетентността на органа по чл. 129, ал. 2 ЗУТ , в изрично посочените случаи на принудително отчуждаване. Прилагането на изключението е свързано с конкретна цел - за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, като конкретния случай не е такъв. Оспореният план е процедиран по искане на собственик на процесния имот, целящо урегулирането му по такъв начин, че да се осигури по-свободен достъп до него чрез заличаване на тупиковото влизане от югозападната му страна. Касае се за задоволяване нужди от частен интерес, поради което не е налице условието на чл. 21, ал. 1 ЗОС за приложение на изключението по ал. 7. След като липсват елементи от фактическия състав на специалната разпоредба от Закона за общинската собственост, е приложима общата норма на чл. 129, ал. 2 ЗУТ и компетентен да одобри процесното изменение на планът за регулация е бил Кметът на Община Несебър. Оспорената заповед се явява валиден административен акт и на останалите основания по чл. 146 АПК. Спазена е законоустановената форма, като в заповедта и в предхождащите и подготвящи я документи са посочени правните и фактически основания за издаването й. Правилно съдът е установил, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, още повече такива водещи до нищожност на заповедта. Материалната незаконосъобразност на административния акт по принцип води до неговата унищожаемост, освен когато изцяло е лишен от правно основание, така, че такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден. В случая, безспорно не е налице толкова тежко нарушение, което да обуславя нищожност на заповедта поради нарушение на материалния закон. Предвид изложените мотиви, се налага изводът, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Не се установяват допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, проведени са редица открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение - релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени логически издържани правни изводи. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3349/29.04.2024 г., постановено по административно дело № 539/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ секретар: Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РАДОСТИН РАДКОВ