Решение · № 12871/2024 · дело 3669/2024

По дело 3669 / 2024 РЕШЕНИЕ № 12871 София , 27.11.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател : ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: ДЕСИСЛАВА СТОЕВА ЯВОР КОЛЕВ при секретар Светослава Огнянова и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от съдията Десислава Стоева по административно дело № 3669/2024 г. Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория – Рамус“ ООД, със седалище в гр. София, срещу Решение №706 от 30.01.2024 г., постановено по адм. дело № 9635/2023 г. на Административен съд София- град. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора. Претендира сторените разноски. Ответната страна – Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) - Специализиран състав по хирургически, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, чрез юрисконсулт К. Карамитрев, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответните страни – М. И. И., Многопрофилна болница за активно лечение „Княгиня Клементина София“ ЕАД, Агенция за хора с увреждания, Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - ЕТ „Д-р Р. Желев“, Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ София-град, „Диагностично-консултативен център XVII – София“ ЕООД, при редовно призоваване, не изразяват становища по жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София- град е Експертно решение (ЕР) № 00405 от зас. № 111 от 14.08.2023 г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ на НЕЛК, с което са потвърдени ЕР на ТЕЛК № 00322 от 08.06.2023 г. към МБАЛ „Княгиня Клементина София“ ЕАД и Болничен лист № Е20213200151 от 09.05.2022 г. От фактическа страна по делото е установено следното: Ответницата М. И. И. е работила в „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория (СМДЛ) – Рамус“ ООД, на длъжност „юрисконсулт“, съгласно Трудов договор № 1-1595 от 17.11.2021 г. На 09.05.2022 г., след 16.00 часа, й е била предявена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, която И. отказала да получи и е излязла от работното си помещение, като е заявила, че ще се консултира, но не се върнала. Установено е, че на 09.03.2022 г. на М. И. И. е бил издаден Болничен лист № Е20213200030 от ЕТ „АИППМП д-р Р. Желев“, според който е налице временна неработоспособност за периода от 09.03.2022 г. до 18.03.2022 г. Предписано е домашно лечение, поставената диагноза е „[заличен текст]“. Като причина за състоянието е посочено „общо заболяване“. На 09.05.2022 г., на М. И. И. е издаден Болничен лист № Е20213200151 от ЕТ „АИППМП д-р Р. Желев“, според който е налице временна неработоспособност за периода от 09.05.2022 г. до 15.05.2022 г. Предписано е домашно лечение по повод поставената диагноза „[заличен текст]“. Според описаното в документа от 09.05.2022 г., причината за неработоспособността е „нетрудова злополука“. Към процесния болничен лист е представен и Амбулаторен лист № 2532, издаден на 09.05.2022 г., в 18.44 часа, в който също е описана диагнозата на И., поставена от д-р Р. Желев, а именно „[заличен текст]“. В раздел „Анамнеза“ е посочено, че е „[заличен текст]. От тогава се оплаква от [заличен текст]. След проведени консултации с ортопед и ЯМР [заличен текст]. Насочена за артроскопско оперативно лечение“. При описване на „обективното състояние“ лекарят е вписал по отношение на крайниците, че има „[заличен текст]“. Представена е и епикриза, издадена от Клиника „Артроскопска травматология“- ВМА – София, постъпила в клиниката за периода от 15 до 17 май 2022 г. с оплаквания от болка и нестабилност в [заличен текст]. Сочи се извършена консултация с ортопед. МРТ данни за [заличен текст]. Постъпва за оперативно лечение. На 16.08.2022 г. на М. И. е издаден Болничен лист № Е20222259452, от „Диагностично-консултативен център XVII – София“ ЕООД, за временна неработоспособност от 16.08.2022 г. до 14.09.2022 г., домашно лечение по повод поставена диагноза „[заличен текст], причинено от „нетрудова злополука“. Касаторът е оспорил Болничен лист № Е20213200151 от 09.05.2022 г. първоначално пред ТЕЛК, а впоследствие и пред горестоящия административен орган НЕЛК, който, с решението, предмет на съдебен контрол, е потвърдил ЕР на ТЕЛК № 00322 от 08.06.2023 г. към МБАЛ „Княгиня Клементина София“ ЕАД и Болничен лист № Е20213200151 от 09.05.2022 г. Административният орган е приел, че в случая НЕЛК се произнася по документи, на основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, съобразено с действащата към момента на произнасянето Наредба за медицинската експертиза и след обсъждане на приложената медицинска документация. Посочено е, че оспореният болничен лист е правомерно издаден с оглед данните за извършена консултация с ортопед и ЯМР на колянна става, с данни за [заличен текст], насочена за артроскопско оперативно лечение, назначената терапия и извършената на 16.05.2022 г. оперативна интервенция – [заличен текст]. За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена служебно и съдебно-медицинска експертиза, която не е оспорена от страните. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличие на фактически и правни основания за издаването му и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. От представените по делото доказателства е видно, че М. И. е била на работа на 09.05.2022 г., като от същата дата е и началният момент на отпуска й за временна неработоспособност, когато е бил издаден оспореният болничен лист. Според чл. 9, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по- късна от датата на издаването му. Нормата сочи, че изключение се допуска само в случаите, когато временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове, или след изтичане на работното му време. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от следващия календарен ден, независимо, че той може да е неработен за лицето. От преценката на съвкупния доказателствен материал, включително и от заключението на вещото лице, става ясно, че на 09.05.2022 г. М. И. е имала оток, болка и затруднени движения в [заличен текст], при което същата е била в състояние да упражнява трудовите си функции като юрисконсулт на работното си място, но със затруднение, което е меродавният момент за установяване на временната неработоспособност. Това допълнително се подкрепя и от безспорните доказателства за проведеното впоследствие оперативно лечение именно по поставената диагноза в оспорения болничен лист. Правилни са изводите на съда и досежно заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. В същата е посочено, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 10.05.2022 г., а всички доказателства сочат, че към 09.05.2022 г. обективното състояние на М. И. е това отразено в болничния лист, а именно временната неработоспособност. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, касаторът следва да заплати на НЕЛК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение №706 от 30.01.2024 г., постановено по адм. дело № 9635/2023 г. на Административен съд София- град. ОСЪЖДА „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория – Рамус“ ООД, ЕИК 130586470, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ангиста“ № 2-4, да заплати на Националната експертна лекарска комисия юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ