Определение · № 2670/2025 · дело 10482/2024

По дело 10482 / 2024 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2670 София , 17.03.2025 г. Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: ЕЛКА АТАНАСОВА МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЕЛКА АТАНАСОВА по административно дело № 10482/2024 г. Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на “ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР“ АД, с ЕИК : 160128347, със седалище и адрес на управление: гр Пловдив, [адрес], представлявано от изпълнителните директори М. Ашкенази и Е. Гат, чрез адв. Д. Илиева, срещу Определение № 7586 от 29.08.2024 г. постановено по адм. дело № 1782/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което, на основание чл. 159, т. 5 от АПК, е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против мълчалив отказ на изпълнителния директор на Агенция по вписвания за възстановяване на държавна такса в размер на 1 500 лв. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че жалбата против мълчалив отказ на изпълнителния директор на Агенция по вписвания за възстановяване на държавна такса в размер на 1 500 лв., платена във връзка със заявление с вх. № 20210113170117 по описа на ТРРЮЛНЦ е просрочена и процесуално недопустима, поради погрешно възприемане на фактическата обстановка. Иска определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски, като прилага договор за правна помощ. Ответната страна - Изпълнителния директор на Агенция по вписвания не е взел становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че датата, отбелязваща началото на срока за произнасяне от страна на изпълнителния директор на Агенция по вписванията е 02.04.2024 г. - датата, на която на компетентния административен орган е връчен препис от влязлото в сила Решение № 268/09.02.2023 г., постановено по адм. дело № 3112 по описа за 2022 г. по описа на АС-Пловдив, при което 14 - дневния срок за произнасяне по заявлението е изтекъл на 16.04.2024г. При тези установявания е изведен извод, че от 17.04.2024 г. се е формирал мълчалив отказ по заявлението за възстановяване на сумата от 1 500 лв., а едномесечният срок по чл. 149, ал. 2 АПК за оспорване на мълчаливият отказ е изтекъл на 16.05.2024 г. Поради това - жалбата, с която е сезиран административния съд, подадена на 14.08.2024 г., е приета за просрочена и на основание на чл.159, т. 5 АПК първоинстанционният съд я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Съдът не е съобразил, че се касае за две различни производства, първото от които е приключило с влязло в сила решение по адм.д. № 3112/2022г. на Административен съд Пловдив за обявяване на нищожността на отказа на директор на дирекция „Длъжностни лица по регистрацията“ в Агенция по вписванията, да бъде върната сумата от 1500 лв. на дружеството, представляваща заплатена държавна такса по негово заявление и преписката е изпратена по компетентност на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията по компетентност, без съдът да е определил срок за произнасянето на административния орган по подаденото заявление от дружеството. Датата, на която на административния орган е изпратен препис от влязлото в сила решение на съда по адм.д. № 3112/2022г. по описа на Административен съд Пловдив, при липсата на определен срок за произнасяне на административния орган, респ. и липса на разпореждане на съда с указания за изпълнение, вкл. и при липсата на възможност за заявителя да я узнае, няма отношение към подаденото до изпълнителния директор на Агенция по вписванията на 04.07.2024г. заявление от “ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР“ АД за възстановяване на недължимо платена държавна такса в размер на 1 500 лв. Заявлението на дружеството от 04.07.2024 г. представлява ново искане за възстановяване на недължимо платена държавна такса и като такова поставя началото на ново административно производство. Неправилно АС-Пловдив е приел, че заявлението, подадено от дружеството с дата 04.07.2024 г. до изп. директор на Агенция по вписванията е искане за произнасяне по заявление с вх. № 66-00-1164/15.11.2022 г. Заявлението от 04.07.2024г. е подадено от дружеството във връзка с неизпълнението от страна на административния орган на задълженията му, произтичащи от влязлото в сила Решение № 268/09.02.2023 г. по адм. дело № 3112/2022 г. по описа на АС-Пловдив, потвърдено с Решение № 3528/21.03.2023 г. постановено по адм. дело №4510/2023 г. по описа на ВАС, като с него се отправя отново искане за възстановяване на недължимо платена от дружеството сума в размер на 1500 лв. по банковата сметка на заявителя. В разпоредбите на закона няма забрана или ограничение със срок за заявяване на повторно искане за възстановяване на недължимо платена сума до всеки административен орган, какъвто е Агенция по вписванията и всяко едно ново искане поставя началото на ново административно производство, от което следва и задължението на административния орган да се произнесе по искането. АС-Пловдив неправилно е смесил двете административни производства, при положение, че първото от тях е завършило с влязло в сила решение, с което е обявена нищожността на отказа на административния орган. При тези съображения е безспорно, че жалбата до Административен съд Пловдив е подадена в срок и не са налице предпоставките на чл. 159, т. 5 АПК, поради което определението следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на „Пловдив Ритейл Сентър“ АД срещу мълчалив отказ на директора на Агенция по вписванията за възстановяване на дружеството на недължимо платен депозит в размер на 1500 лв. по заявление с вх.№ 20210113170117 по описа на ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията. С оглед изхода на спора и на основание чл.226, ал.3 във връзка с чл.236 от АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение № 7586 от 29.08.2024 г. постановено по адм. дело № 1782/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на „Пловдив Ритейл Сентър“ АД срещу мълчалив отказ на директора на Агенция по вписванията да се произнесе по заявление от 04.07.2024г. от „Пловдив Ритейл Сентър“ АД за възстановяване на дружеството на недължимо платена държавна такса в размер на 1500 лв. по заявление с вх.№ 20210113170117/14.01.2021г. по описа на ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА секретар: Членове: /п/ ЕЛКА АТАНАСОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА