Решение · № 13407/2024 · дело 7610/2024

По дело 7610 / 2024 РЕШЕНИЕ № 13407 София , 10.12.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател : ДИАНА ГЪРБАТОВА Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА при секретар Радиана Андреева и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от председателя Диана Гърбатова по административно дело № 7610/2024 г. Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Братя Тихолови" ООД, приподписана от упълномощен адвокат А. Черпоков, против решение № 557 от 20.04.2024 г., постановено от Административен съд - Смолян, по адм. д. № 309/2023 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Твърди се, че при определяне на размера на финансовата корекция административният орган изцяло се е позовал на мотивите на решение № 7330 от 04.07.2023 г. по адм. дело № 2530/2023 г. по описа на Върховния административен съд и на решение № 4 от 06.01.2023 г. по адм. дело №111/2022 г. по описа на Административен съд - Смолян, както и на съдебно-икономическата експертиза кредитирана в тези производства, в които обаче не са били определяни стойности на частични финансови корекции. Счита, че определеният размер на финансова корекция в оспорения акт се явява недоказан, тъй като процесуалният представител на органа не е поискал от решаващия съд да назначи съдебно-икономическа експертиза, която да го потвърди, а съдът е иззел функциите на вещо лице, като е правил изчисления на средно аритметични стойности на изпълнение на заложените в бизнес плана показатели. Касационният жалбоподател поддържа, че е изтекъл четиригодишният давностен срок въведен в чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, тъй като нередностите, които органът твърди, са извършени през 2016 г., 2017 г. и 2018 г., следователно началото на срока за налагане на мярка по чл. 4 от регламента е 01.01.2019 г. Поради това поддържа, че четиригодишният срок по чл. 3, § 1 от Регламент № 2988/95 е изтекъл на 01.01.2023 г., а административното производство, приключило с отмяна на решението за налагане на финансова корекция от 22.03.2022 г., не може да има за последица прекъсване на приложимата давност. Според жалбоподателя органът неправилно тълкува постановеното от ВАС решение № 7330/04.07.2023 г. по адм. дело № 2530/2023 г., в което е прието, че процентът на изпълнение на бизнес плана за брой заети лица за периода 2016 г. - 2018г. по трудови и граждански правоотношения е изчислен общо на 84,80 %, което означава липса на нарушение при изпълнение на параметрите за устойчива заетост. От своя страна първостепенният съд в настоящото производство бил възпроизвел в мотивите си неправилната интерпретация на административния орган относно твърдяното неизпълнение на заложените в бизнес плана параметри за заетост. На последно място се акцентира на обстоятелството, че заявената инвестиция е изпълнена, къщата за гости е напълно функционираща и през целия период от изграждането й има реализирани нощувки, което не е било съобразено от административния орган. Жалбоподателят счита, че в обжалваното решение от една страна не са съобразени правнорелевантни обстоятелства изключващи ангажираната отговорност, а от друга - не е отчетена липсата на умисъл в действията му при реализирането на твърдените нарушения. Касаторът претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго решение по същество, с което да бъде отменено като незаконосъобразно издаденото решение за налагане на финансова корекция. Прави искане за присъждане на разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, с писмено становище от 11.11.2024 г., депозирано чрез упълномощения юрисконсулт З. Захариева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, а при условията на евентуалност и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото административният орган се е произнесъл след отмяната на предходно решение за налагане на финансова корекция, при спазване указанията на ВАС, след като е бил изследван в пълнота доказателствения материал. Според участващия по делото прокурор изводите на органа за установеното изпълнение са потвърдени от приложената по делото съдебно-икономическа експертиза, като непостигането на заложените прогнозни стойности в инвестиционното намерение представлява неизпълнение на одобрените индикатори. Поддържа, че административният орган е определил финансовата корекция законосъобразно, а първоинстанционният съд правилно приел, че изтичането на мониторинговия период преклудира единствено възможността на ДФЗ да извършва проверки за изпълнение на сключения договор, но не и правомощието му да издаде решение за налагане на финансова корекция при наличие на предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕФСУ/. Като прецени правнорелевантните факти, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "Братя Тихолови" ООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 557 от 20.04.2024 г. е отхвърлена жалбата на "Братя Тихолови" ООД срещу решение № 31/3/3121417/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директора на ДФЗ с изх. № 01-2600/6506#29 от 26.09.2023 г.; "Братя Тихолови" ООД е осъдено да заплати на ДФЗ разноски от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Смолян е приел, че жалбоподателят е ползвател по сключен с ДФЗ договор № 31/3/3121417 от 17.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, сключен при условията Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегии за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 23 от 18.12.2009 г./. и при условията на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 29 от 11.08.2008 г./. Предмет на сключения договор е осъществяването на проект № ИД № 31/3/3121417 с обект на инвестицията „Къща за гости със семинарна зала и шест стаи за почивка“ в [населено място], община Чепеларе, като размерът на безвъзмездната финансова помощ според т. 2.1 на договора 249 464,58 лв., съгласно таблицата за одобрените инвестиционни разходи /Приложение 1 към договора), а срокът за извършване на инвестицията е договорен не по-късно от 30.05.2015 г. С Анекс I от 09.01.2015 г. срокът за изпълнение на инвестицията предмет на договор е удължен до 15.08.2015 г., с последващи Анекси II от 26.06.2015 г. и III от 12.08.2015 г. е било направено изменение на одобрените разходи, съобразно количествено-стойностна сметка без промяна в размера на одобрената субсидия. В мотивите на съдебното решение е отразено, че във връзка с последващото изпълнение на сключения договор на оспорващото дружество са били извършени две проверки след плащане. Първата е възложена по заповеди за извършване проверка на място № 374046 и № 374046 от 21.06.2019 г. на ДФЗ за периода от 24.06.2019 г. – 26.06.2019 г. Резултатите от проверката са документирани в приложените към преписката Доклад за проверка, заключителен контролен лист за контролна проверка от 27.06.2019 г и обобщени в Докладна записка изх.№ 05-2-092/58 от 28.06.2019 г. според която не са реализирани заложените в бизнес плана параметри. Втората проверка на място е възложена по заповеди с № 374427 и № 374427 от 08.07.2019 г. на ДФЗ за периода от 08.07.2019 г. – 24.07.2019 г., като резултатите от тази проверка на място на обекта са обобщени в Докладна записка и оформени в заключителен контролен лист за контролна проверка от 17.07.2019 г. С контролния лист е запознат управителя, след което на дружество е изпратено копие от него, ведно с Уведомително писмо от 24.07.2019 г. за констатирани несъответствия. Според установеното от първостепенния съд въз основа на извършена проверка на място в периода 09.07.2019 г. – 17.07.2019 г. и допълнителни административни проверки е установено неспазване на договорни клаузи и недопустими разход за финансиране, в резултат на което е бил издаден Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 31/3/3121417/301/04/01 с изх. № 01-2600/6506 от 08.07.2021 г. на заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, с който е определено окончателно подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 249 464,58 лева. По жалба на дружеството, с решение № 340 от 12.11.2021 г., постановено по адм.д. 220/2021 г. по описа на Административен съд – Смолян, издаденият АУПДВ е отменен по съображения, че при констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ /понастоящем ЗУСЕФСУ/, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. В изпълнение на посоченото съдебно решение с писмо изх. № 01-2600/6506#13/14.01.2022 г. на ДФЗ е било открито производство по налагане на финансова корекция, приключило с издаването на Решение за налагане на финансова корекция /РФК/ № 31/3/3121417/30/1/04/02 с изх. № 01-2600/6506#17 от 22.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което корекцията е определена в размер на 100% от отпусната субсидия от 249 464,58 лв. Това РФК е отменено с решение № 4 от 06.01.2023 г., постановено по адм.д. № 111/2022 г. по описа на Административен съд – Смолян, оставено в сила с решение № 7370 от 04.07.2023 г., постановено по адм.д. № 2530/2023 г. на Върховния административен съд. Оспореното в настоящото производство решение за налагане на финансова корекция № 31/3/3121417/3/01/04/03 с изх. № 01-2600/6506#29 от 26.09.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е издадено в изпълнение на постановения от ВАС съдебен акт, като с него е определена окончателна финансова корекция в размер на 15% от предоставената финансова помощ, или 37 419,69 лева. След приспадане на събраната от НАП сума в размер на 2 717,82 лева е определен остатък за възстановяване 34 701,87 лева. При описание на нарушението по т. 1 административният орган се е позовал на решение № 7370/04.07.2023 г. по адм.д. № 2530/2023г. по описа на ВАС и констатациите на съдебно-икономическата експертиза по адм.дело №111/2022 г. на Административен съд – Смолян, според които вещото лице е установило реализирани приходи за 2016 г. - 11 764,84 лева, което представлява 27,16 % изпълнение на прогнозираните приходи; за 2017 г. - 6 907,98 лева, което е 13,22 % изпълнение и за 2018 г. - 21 613,26 лева, което представлява 29,15 % изпълнение. Общо за трите години са реализирани 40 286,08 лева приходи, което изпълнение на показателите на бизнес плана в процентно изражение е 23,74%, т.е. изпълнение над 20%. Реализираните по-високи приходи на дружеството за проверявания период са признати въз основа на мотивите в решение № 7370/04.07.2023 г. по адм.д. № 2530/2023г. на ВАС досежно включването на фактура № 38 от 16.08.2018 г. в изчисленията за реализираните приходи, както и съобразените от вещото лице приходи от недекларирани нощувки за 2016 г. и 2017 г., за които дружеството е получило покана за декларирането им по чл. 103 ДОПК. За това нарушение финансовата корекция е определена като попадаща в обхвата на т. 30, предложение първо от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. /Правилата/. Подлежащата на възстановяване сума е 15% от предоставената финансова помощ по договора или сума в размер на 37 419,69 лева. При описанието на второто констатирано нарушение, свързано с параметри по отношение на устойчива заетост е възприета констатацията на съдебно-икономическата експертиза /СИЕ/ по адм.дело №111/2022 г. на Административен съд – Смолян, при която са били зачетени заетите лица по граждански договори през 2017 г. и 2018 г. и изчисленото изпълнение както следва: за 2016 г. - 40.00%; за 2017 г.- 88.80%; за 2018 г.- 126.00%; среден процент изпълнение за трите години – 84.80%. Това заключение обаче е мотивирало органа да приеме, че е налице неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от 2 финансови години - за 2016 г. и 2017 г., за които е налице среден процент изпълнение 64,4 %, в нарушение на поетите договорни ангажименти по точки 4.17 и 4.25.3 от сключения договор № 31/3/3121417 от 17.10.2014 г. За това нарушение е приложена т.18, предложение първо от Приложение към раздел I "Общи положения" към Правилата, като размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 5 % от предоставената финансова помощ по договора, съответно определената с т.2 на РФК сума за възстановяване е 12 473.23 лева. Окончателният размер на наложената е финансова корекция е определен при спазване на чл. 3, ал.1 от Правилата и е 15 % от безвъзмездната финансова помощ или сума в размер на 37 419,69 лева. На основание събраните по делото писмени доказателства и приетата експертиза първостепенният съд е преценил, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, съответства на изискването за форма, подробно е мотивиран и съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, като е изведено заключение, че актът е постановен при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. По възраженията за нищожност на акта на основание чл. 177, ал. 2 АПК съдът е преценил, че със съдебното решение по адм.д. № 111/2022 г. по описа на АС-Смолян, оставено в сила с решението по адм.д. 2530/2023 г. по описа на ВАС, РФК № №31/3/3121417/30/1/04/02 е отменено поради неправилна интерпретация на фактическата установеност по делото, свързана с изчисленията на вещото лице размер по изпълнение на двата пункта на РФК. Според съда след като с оспореното в настоящото производство РФК е прието частично неизпълнение и съответния по-нисък размер на подлежаща на възстановяване финансова помощ, липсва идентичност с установеното при отмененото РФК, следователно не е налице твърдяната нищожност на оспорения акт на основание чл. 177, ал. 2 АПК. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че фактите по делото досежно възприетото нарушение по т. 1 от РФК не се оспорват и действително е налице изпълнение в размер на 23,74 % от приходите, заложени в бизнес плана за периода 2016-2018 г., в който смисъл са и изводите на ВАС в решение №7330/4.07.2023г. по адм.дело №2530/2023 г. по същия случай и за същия период. Съдът е възприел изцяло мотивите на оспорения административен акт относно нарушението по т. 2, тъй като органът е възприел констатациите на съда при отмяната на предходното РФК, съобразил е сключените граждански договори 2017 г. и за 2018 г., и е приел неизпълнение на задълженията по точки 4.17 и 4.25.3 от договора за финансиране, но за период от две години - 2016 г. и 2017 г., при средно изпълнение по този показател 64,4%. Съдът е изложил подробни съображения защо счита, че не е изтекла погасителната давност за налагане на финансовата корекция, при съобразяване на член 3, § 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на правнорелевантните факти и обстоятелства и на аргументите на страните, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Административният съд точно е констатирал, че касационният жалбоподател е ползвател по сключен с ДФЗ договор за подпомагане № 31/3/3121417 от 17.10.2014 г., по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г., с предмет на инвестицията "Изграждане на къща за гости със семинарна зала и шест стаи за почивка", [населено място], община Чепеларе, като за посочената мярка са приложими съответно Наредба № 23 от 18.12.2009 г. и Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Оспореното РФК е издадено при съобразяване на мотивите на влязлото в сила решение № 7370/04.07.2023 г. по адм.д. № 2530/2023 г. на ВАС, при което е безспорно установено нарушението по т. 1 - неизпълнение на финансовите нива на одобрения бизнес план, което представлява нарушение на поети основни задължения с договора, а именно на т. 4.25.3 вр. т. 9. 1, б. "г" от договора, както и на чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. вр. чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Съдът обосновано е кредитирал констатациите на административния орган досежно изпълнението в тази му част, които са основани на заключението на вещото лице по назначената в хода на производството по адм.д. № 111/2022 г. по описа на Административен съд – Смолян СИЕ и които са както следва: реализирани приходи за 2016 г. - 11 764,84 лева, което представлява 27,16 % изпълнение на прогнозираните приходи; за 2017 г. - 6 907,98 лева, което е 13,22 % изпълнение и за 2018 г. - 21 613,26 лева, което представлява 29,15 % изпълнение. Съобразявайки посочените стойности, приходите от дейността общо за трите години възлизат на 40 286,08 лева, което представлява 23,74% изпълнение на показателите на бизнес плана в процентно изражение е 23,74% /изпълнение над 20%/. Настоящият съдебен състав приема за законосъобразни изводите на решаващия съд и по отношение на нарушението по т. 2 от решението за налагане на финансова корекция, а именно неизпълнение на параметрите за устойчива заетост за две поредни финансови години. Не е спорно по делото, че в таблица 5 от бизнес плана е залегнало разкриване на 2, 5 работни места – един администратор и една камериерка и 1/2 работник по поддръжката. След извършена административна проверка в регистрите на НАП и НОИ е установено наличието на едно заето лице на трудов договор, а впоследствие, във връзка с изпълнението на този показател, са отчетени констатациите на двете съдебни инстанции за сключени гражданските договори, които свидетелстват за по-висока реална трудова заетост. Законосъобразността на определената финансова корекция в частта по т. 2 от оспорения акт основателно е преценявана с оглед заключението на приетата по адм. дело № 111/2022 г. по описа на по описа на Административен съд – Смолян СИЕ, според което изпълнението на параметрите по отношение на устойчива заетост за 2016 г. възлизат на 40,00 %, за 2017 г. - 88.80%, а за 2018 г .- 126.00%. Последната година не е била взета предвид при определяне на средния процент на изпълнение, който за двете последователни години /2016 г. и 2017 г./ възлиза на 64,4 % и представлява нарушение на поетите договорни ангажименти по точки 4.17 и 4.25.3 от сключения договор № 31/3/3121417 от 17.10.2014 г. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че определеният размер на финансова корекция се явява недоказан, тъй като процесуалният представител на органа не е поискал от решаващия съд да назначи съдебно-икономическа експертиза, която да го потвърди, а съдът е иззел функциите на вещо лице, като е правил изчисления на средно аритметични стойности на изпълнение на заложените в бизнес плана показатели. Административният орган не само има възможността да се ползва от изводите на вещото лице досежно конкретните стойности на изпълнението, но и има задължението да съобрази заключението на СИЕ по адм. дело №111/2022 г. на Административен съд - Смолян, след като не е била оспорена по предвидения за това ред и констатациите ѝ са били възприети от касационната инстанция при разглеждане на предходното РФК. Вярно е, че органът не е посочил изрично средният процент на изпълнение за двете последователни години 2016 г. и 2017 г., но е изложил относими мотиви защо допуснатото нарушение попада в хипотезата на т.18, предложение първо от Приложение към раздел I "Общи положения" към Правилата. Тази хипотеза предвижда санкция в размер на 5 %, когато ползвателят не е спазил параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчива заетост - не е разкрил нови и/или не е запазил броя съществуващите работни места и това неизпълнение е равно или по-малко от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и времетраенето на нарушението е до две финансови години. Изчисляването на средно аритметичния процент изпълнение действително е направено от първостепенния съд, но след като конкретните стойности за всяка от годините са подробно описани в РФК, изложеното не представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение. Настоящата касационна инстанция не дължи произнасяне по доводите на жалбоподателя за изтекъл четиригодишният давностен срок, предвиден в чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Това оплакване е било подробно разгледано и обсъдено в производството по обжалване на решение № 31/3/3121417/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/6506# 17 от 22.03.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В постановеното от ВАС окончателно решение № 7370/04.07.2023 г. по адм.д. № 2530/2023 г. е прието, че както проверката при която са установени нарушенията, така и самите нарушения са извършени в рамките на мониторинговия период от 5 години, който е изтекъл на 17.10.2019 г. Тричленният състав на ВАС изрично е отбелязал, че обстоятелството, че административното производство по ЗУСЕФСУ е образувано след изтичане на периода на мониторинг, е без значение, тъй като единствената предпоставка, относима към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ, е въведеният в чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, четиригодишен срок на давност, който в случaя не е изтекъл. Произнасянето на ВАС по въпросa за давността се ползва със силата на пресъдено нещо и не може да бъде пререшаван от настоящата касационна инстанция, само защото касаторът не е съгласен с изводите на съда в тази насока. Неоснователно касационният жалбоподател се позовава на съдебно решение на ВАС, с което обосновава дължима от органа преценка на правнорелевантни обстоятелства, изключващи ангажираната отговорност, както и липсата на умисъл в действията му при реализирането на твърдените нарушения. Цитираното решение е постановено в производство при различна фактическа обстановка, при съобразяване на изпълнението в друг случай, и за друг проект, а субективният елемент е обсъждан във връзка наличието на свързаност между лицата, участващи в сходни инвестиционни проекти и умишлената координация между тези лица. С оглед всичко изложено касационният съдебен състав намира, че с обжалваното съдебно решение безспорно е установено, че ползвателят на помощта е нарушил договорните и нормативните си задължения, поради което за административния орган е възникнало правото да поиска връщане на вече изплатените суми, ведно със законната лихва. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, което налага отхвърляне на касационното оспорване като неоснователно. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 557 от 20.04.2024 г., постановено от Административен съд - Смолян, по адм. д. № 309/2023 г. ОСЪЖДА "Братя Тихолови" ООД, ЕИК 120555302, със седалище и адрес на управление: [населено място], община Чепеларе, област Смолян, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" направените разноски в касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: Членове: /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА