Решение · № 13800/2024 · дело 9899/2024

По дело 9899 / 2024 РЕШЕНИЕ № 13800 София , 18.12.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател : ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар Илияна Иванова и с участието на прокурора Илиана Стойкова изслуша докладваното от съдията Бранимира Митушева по административно дело № 9899/2024 г. Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Столична община, подадена чрез пълномощника адв. Георгиева, срещу Решение № 12494 от 22.07.2024 г., постановено по адм. дело № 9612/2022 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена заповед № 18-8396 от 10.08.2022 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - София и е осъдена Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че за процесния имот не е налице действащ подробен устройствен план /ПУП/, тъй като действието на одобрения през 2002 г. регулационен план е спряно по отношение на имота и не е възобновено. Според касатора в противоречие с разпоредбите на ГПК и обвързващата сила на актовете по чл. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, съдът не е зачел доказателствената сила на представения акт за общинска собственост /АОС/. Излагат се доводи за наличие на спор за материално право, поради което законосъобразно е отказано исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбоподател прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника „Дамил“ ООД. Ответникът – началника на СГКК – София, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – „Дамил“ ООД, редовно призован, чрез пълномощника си адв. Даутева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция. Ответникът – Областен управител на Област София, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Дамил“ ООД срещу заповед № 18-8396 от 10.08.2022 г. на началника на СГКК - София, с която на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, във вр. с чл. 59, ал. 1 от АПК, е отказано изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София, одобрена със заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, заявено със заявление вх. № 01-607423/28.10.2021 г., подадено от „Дамил“ ООД, изразяващо се в промяна границите на поземлен имот с идентификатор 68134.803.1584 в съответствие с границите на УПИ III – 1584, кв. 9 по регулационен план на м. „Дианабад“, одобрен със заповед № РД-09-50-373/11.12.2002 г. на главния архитект на София. В мотивите на заповедта е посочено, че от представените по преписката документи и от постъпилите възражения, се установява, че при разглеждане на искането възниква спор за материално право между заявителя „Дамил“ ООД и Столична община, в качеството му на собственик на имоти с идентификатори 68134.803.1997 и 68134.803.2304, засегнати от процедираното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. За да отмени процесната заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган в законоустановената форма и при спазване на административно-производствените правила, същата е постановена в противоречие с приложимите материално-правни норми. Позовавайки се на приетите по делото писмените доказателства, в това число и заключенията на вещите лице по двете съдебно-технически експертизи, съдът приема за установено, че за първи път УПИ ІІІ - 1584, кв. 9, м. „Дианабад“, е урегулиран с подробен устройствен план /ПУП/ - изменение на плана за регулация и застрояване /ИПРЗ/, одобрен със заповед № РД-09-50-373/11.12.2002 г. на главния архитект на София, като през 2005 г. с извършената замяна на недвижими имоти между Столична община и праводателите на „Дамил“ ООД сметките по регулация са уредени, поради което и на основание § 22, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗР на ЗУТ планът се смята за приложен. За неоснователно съдът приема възражението на Столична община, че ПУП-ИПРЗ, одобрен със заповед № РД-09-50-373/11.12.2002 г. на главния архитект на София, не е приложен, поради висяща процедура по ИПРЗ от 2015 г., тъй като в случая планът за регулация по отношение на УПИ ІІІ-1584, кв. 9 е бил приложен още през 2005г. с уреждането на сметките по регулация между праводателите на „Дамил“ ООД и Столична община, а с изменението на плана за застрояване през 2015 г., чиято процедура е висяща, се спира приложението на плана по отношение на застрояването, предвидено с плана от 2002 г. по аргумент на § 22, ал. 1, т. 2 от ЗР на ЗУТ. Съдът приема за безспорно установено по делото, че при попълването на процесния имот в кадастралната карта и кадастралните регистри през 2015 г. същият с малки разминавания не е нанесен в съответствие с границите му по одобрения и приложен ПУП - ИПРЗ от 2002 г., като установеното несъответствие налага отстраняването и привеждането на кадастралната граница по регулационна линия по реда на чл. 54, вр. чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Прието е от административния съд, че в случая не е налице спор за материално право, доколкото сметките по регулация са уредени през 2015 г. чрез договора за замяна между Столична община и собствениците на имот с пл. № 1584 в съответствие с плана от 2002 г., следователно праводателите на „Дамил“ ООД стават собственици на УПИ ІІІ-1584, кв. 9, м. „Дианабад“, който обаче е нанесен в кадастралната карта през 2015 г. с малки разминавания между имотните и регулационните граници. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че е налице основанието за изменение на кадастралната карта по отношение на имот с идентификатор 68134.803.1584, тъй като с исканото изменение ще се отстрани констатираната „непълнота и грешка“, която е съществувала към момента на първоначалното одобряване на кадастралната карта през 2015 г. предвид несъответствието на имотните границите на поземления имот спрямо одобрените регулационни линии по приложения регулационен план, което и установява хипотезата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР. Решението е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл . 209, т. 3 от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – началника на СГКК – София. Правилно съдът приема също така, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и при спазване на административно-производствените правила. Неправилни обаче са изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри, съгласно чл. 70, ал. 4 във връзка с § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба № РД-02-20-5/2016 г./. В случая, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, обратно на приетото от първоинстанционния съд, правилно началника на СГКК – София приема, че между заявителя „Дамил“ ООД и заинтересованото лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР - Столична община, е налице спор за материално право, доколкото по делото безспорно се установява, че исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри предвижда промяна на границите на имот с идентификатор 68134.803.1584 и нанасянето им в съответствие с регулационните граници на УПИ III – 1584, кв. 9 по ПУП, одобрен със заповед № РД-09-50-373/11.12.2002 г. на главния архитект на София, при което се засягат границите на имоти с идентификатори 68134.803.1997 и 68134.803.2304, за които Столична община се легитимира като собственик – за имот с идентификатор 68134.803.1997 с АОС № 2743 от 09.11.2004 г., както и за имот с идентификатор 68134.803.2304 – второстепенна улица, в съответствие с чл. 56, ал. 2 от ЗОбС. По делото се установява също така, че в съответствие с АОС № 3165 от 26.11.2021 г. Столична община е и съсобственик на имот с идентификатор 68134.803.1584, предмет на исканото изменение на кадастралната карта, поради и което в процесния случай е налице и изрично несъгласие на един от съсобствениците на имот с идентификатор 68134.803.1584 с инициираната процедура за изменение на границите на този имот от другия съсобственик, като в тази връзка съдът е следвало да зачете доказателствената сила на представения АОС, който основание чл. 5 от ЗОбС е официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила. Поради и това изразеното изрично несъгласие от страна на Столична община чрез депозирани в хода на административното производство възражения, противно на приетото от административния съд, индицира спор за материално право, който не е лишен и от обективно основание с оглед признаците на понятието в дефиниращата разпоредба на § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/2016 г. Следва да се има предвид също така, че констатацията за наличието на спор за материално право не е обусловена от неговото изрично предявяване пред гражданския съд. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие на волеизявлението по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР за отстраняване на грешка или непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри до разрешаването му по съдебен ред. В тази връзка и с оглед на изложените в касационната жалба твърдения и представени писмени доказателства, следва да се има предвид, че същинската проверка на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересованите страни, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд. В случая основание да се одобри исканата промяната в кадастралната карта и кадастралните регистри би възникнало с влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право – чл. 53а, т. 1 от ЗКИР . Поради това като достига до извод, че издаденият от началника на СГКК – София отказ за остраняване на непълноти и грешки е незакосъобразен и отменя оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение, което несъответства на материалния закон и не се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че по отношение на процесния имот с идентификатор с 68134.803.1584 към датата на подаване на заявление вх. № 01-607423/28.10.2021 г. от „Дамил“ ООД, при съобразяване на влязлото в сила решение № 8206/20.12.2016 г. на Административен съд – София град по адм. дело № 9888/2015 г., с което е отменено решение № 307/28.05.2015 г. на Столичен общински съвет в частта, с която е одобрен ПРЗ относно УПИ III – 1584, кв. 9 по действащия план и преписката е върната на органа за ново произнасяне в тази част, планът за регулация и застрояване от 2002 г. по отношение на процесния имот е бил неприложим. Това е така, тъй като предвид цитираното съдебно решение и заповед № РД-09-50-600/27.06.2012 г. на главния архитект на Столична община, с която е разрешено да се изработи проект на план за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс на м. „Дианабад“, по отношение на имот с идентификатор с 68134.803.1584, съставляващ УПИ III – 1584, кв. 9, устройствената процедура, започнала със заповедта за допускане, все още е висяща, а съгласно чл. 135, ал. 6 от ЗУТ заповедите, с които се допуска да се изработи проект за изменение на плана, спират прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнасят. Предвид изложеното, съдебното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли жалбата на „Дамил“ ООД срещу процесната заповед, като неоснователна. При основателност на касационната жалба в полза на Столична община следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски пред настоящата инстанция – внесена държавна такса в размер на 70 лева, съгласно приложена по делото вносна бележка. Независимо от направеното в срок искане за присъждане и на адвокатско възнаграждение, такова не следва да се присъжда, тъй като по делото не са представени доказателства нито за договорен размер на адвокатско възнаграждение между Столична община и адв. Георгиева, нито за реално изплатено такова от Столична община По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 , предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 12494 от 22.07.2024 г., постановено по адм. дело № 9612/2022 г. по описа на Административен съд – София град, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дамил“ ООД срещу заповед № 18-8396 от 10.08.2022 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - София. ОСЪЖДА „Дамил“ ООД, с ЕИК 130410942, да заплати на Столична община сумата в размер на 70 /седемдесет/ лева, представляваща разноски пред касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА