Решение · № 604/2025 · дело 10722/2024

22 януари 2025 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
604
Година на номера
2025
Дело №
10722/2024

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 10722 / 2024 РЕШЕНИЕ № 604 София , 22.01.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател : ВЕСЕЛА НИКОЛОВА Членове: БОЙКА ТАБАКОВА НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ при секретар Светослава Огнянова и с участието на прокурора Десислава Пиронева изслуша докладваното от председателя Весела Николова по административно дело № 10722/2024 г. Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас, чрез главен юрисконсулт Р. Пейкова против Решение № 5755 от 05.08.2024 г. постановено по адм. дело № 803/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и правилност на атакуваното решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С решение № 5755 от 05.08.2024 г. постановено по адм. дело № 803/2024 г., Административен съд – Бургас е отменил писмена покана № РД-25-70-7 от 18.04.2024 г., издадена от зам.директора на РЗОК - Бургас, в частта по т. 3.7. и е присъдил разноски. Съдът е приел, че в тази част писмената покана е издадена при противоречие с материалноправните разпоредби, довело до незаконосъобразност по арг. от чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че УМБАЛ - Бургас АД е сключил с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) договор № 020607/24.10.2023 г. за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК. Директорът на РЗОК – Бургас е разпоредил със заповед № РД-25-70/15.01.2024 г., на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и Национален рамков договор за Медицински дейности (НРД за МД) 2023- 2025 г., извършване на тематична проверка на жалбоподателя. Проверката е била относно спазване изискванията на НРД за МД 2023 – 2025 г. и ЗЗО по отношение на дейност м. декември 2023 г. с вложените медицински изделия, заплащани от НЗОК извън цената на клиничната пътека; контрол по писма от управителя на лечебното заведение; контрол по доклади и справки от РЗОК - Бургас. За резултатите от проверката са съставени протокол № 206/09.02.2024 г. и протокол за неоснователно получени суми № 216/09.02.2024 г. Срещу констатациите в протокола за неоснователно получени суми е депозирано писмено възражение от лечебното заведение. По повод постъпилото възражение е изготвено становище на началник отдел ДКМБМ в РЗОК- Бургас, според което са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 385 от НРД за медицинските дейности за 2023- 2025 г., тъй като още при първата хоспитализация на пациентите по т.3.7 и т.3.8 са били налице предпоставките за хирургично лечение, извършено при втората хоспитализация. Въз основа на съдържащите се в протокола за неоснователно получени суми констатации, възприети изцяло от административния орган, е издадена покана за възстановяване на изплатени суми - по т. 3.7 относно здравноосигурено лице (ЗОЛ) Ж. Т. К., хоспитализирано в УМБАЛ Бургас от 18.12.2023 г. до 21.12.2023 г. с ИЗ № 24604 по КП № [номер] „[заличен текст]“, съответно по т. 3.8 относно ЗОЛ М. М. И., хоспитализирано в УМБАЛ Бургас от 07.12.2023 г. до 09.12.2023 г. с ИЗ № 23816 по КП № [номер] [заличен текст]. Административният орган е приел, че още при първата хоспитализация са били налице предпоставките за хирургично лечение, извършено при втората хоспитализация, а именно: [заличен текст] / по т. 3.7/. При тези данни е формиран извод, че сумата от 939.60 лева по ИЗ № 24604 е заплатена неоснователно, доколкото при постъпване на пациент по терапевтична/диагностична КП, по която са извършени диагностично-терапевтични процедури и доказаната диагноза в хода на лечението по тази КП индикира оперативно/интервенционално лечение, на изпълнителя на БМП се заплаща само хирургичната КП. Според разпоредбата на чл. 385 от НРД за МД 2023 – 2025 г., при постъпване на пациент по терапевтична/диагностична КП, по която са извършени диагностично-терапевтични процедури и доказаната диагноза в хода на лечението по тази КП индикира оперативно/интервенционално лечение, на изпълнителя на БМП се заплаща само хирургичната КП. Смисълът, който е вложил законодателят в тази норма е, че ако по отношение на основното заболяване, което се лекува в хода на терапевтичната клинична пътека са извършени диагностично-терапевтични процедури и диагнозата по това основно заболяване индикира необходимост от хирургично лечение, то тогава здравната каса следва да заплати само лечението по хирургичната пътека. В подкрепа на този извод е граматическото тълкуване на нормата като законодателят е използвал думите в единствено число „доказаната диагноза“ и „тази КП“, което идва да покаже, че заболяването по терапевтичната и хирургичната клинична пътека следва да е едно и също. При всички останали случаи, при които в хода на хоспитализацията по терапевтична клинична пътека се установят индикации за необходимост от хирургично лечение, което не е свързано с основното заболяване и което не е извършено в хода на лечението по терапевтичната клинична пътека, здравната каса следва да заплати проведеното лечение по двете пътеки. Относно ИЗ № 24604 на пациента - от 18.12.2023г. до 21.12.2023г. е приет по спешност в лечебното заведение. Касае се за дете на 11 години пострадало при ПТП, не е губило съзнание, с оплаквания от болка в корема, и лява подбедрица. Лекарите са преценили, че водеща е симптоматиката на коремните органи. Проведени са изследвания на коремни органи. Детето е било под наблюдение и консервативно лечение и не е проведена спешна оперативна интервенция. От направена допълнителна консултация е предписана терапия - „[заличен текст]“, дадено е предписание „за оперативно лечение след подобряване на общото състояние на пациента.“ Лицето е било изписано по КП № 197, като в по-късен етап е прието в клиника по ортопедия и травматология по КП № [номер] „[заличен текст]“. Извършено е оперативно лечение – [заличен текст]. Правилно Административен съд - Бургас е приел, че в случая хипотезата на чл. 385 от НРД за МД 2023 - 2025г. не е налице. Касае се за различни заболявания, лечението на които се провежда по различни клинични пътеки. Правилни и обосновани са изводите на съда, че за да се приложи нормата на чл.385 от НРД за МД 2023-2025г. следва заболяването по терапевтичната и хирургичната клинична пътека да е едно и също. Във всички останали случаи, при които в хода на хоспитализацията по терапевтичната клинична пътека се установят индикации за необходимост от хирургично лечение, което не е свързано с основното заболяване и което не е извършено в хода на лечението по терапевтичната клинична пътека, НЗОК следва да заплати проведеното лечение на пациента и по двете клинични пътеки. Релевантното обстоятелство в конкретния случай за правилното прилагане на материалния закон е, че пациентът е бил опериран едва при повторното му приемане и лечение, а не в периода когато е бил на лечение по терапевтичната клинична пътека. Не следва да се приема, че е налице хипотезата на чл.385 от НРД за МД за 2023- 2025г., която урежда случаи на оперативни интервенции, извършени при прием по терапевтично /диагностични КП. Първоинстанционният съд е установил и анализирал относимите факти, които са обусловили издаването на административния акт. Съдебната проверка по чл. 168 АПК относно законосъобразността на оспорената писмена покана е извършена на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът правилно е приел, че актът е издаден в противоречие с материалния закон. По тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, искането за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а предвид липсата на заявено такова от ответника, разноски не му се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5755 от 05.08.2024 г. постановено по адм. дело № 803/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ

Други данни

В регистъра от
15.08.2026
Последно в регистъра
19.09.2026