Определение · № 491/2025 · дело 447/2025

По дело 447 / 2025 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 491 София , 20.01.2025 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ДИАНА ГЪРБАТОВА Членове: МАРИЯ РАДЕВА ЦВЕТАНКА ПАУНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ДИАНА ГЪРБАТОВА по административно дело № 447/2025 г. Производството е по реда на чл. 216а от Закона за обществените поръчки, във връзка с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "ЕВРОВИКС БЪЛГАРИЯ" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, с управител И. М., подадена против определение № 1352 от 12.12.2024 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-1086/2024 г. Частният жалбоподател оспорва извода на КЗК за липса на необходимост от допускане на претендираното спиране на процесната възлагателна процедура и твърди, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че предметът на поръчката е със значим обществен интерес, поради което налагането на временната мярка би осигурило в по-висока степен избора на подходящ изпълнител, който да не е монополист на пазара и да може да представи по-качествен продукт и повече отговаря на нуждите на възложителя. Позовава се на липса на спешност и аварийност при обявяване и провеждане на обществени поръчки от този вид. Развива тезата, че ако възлагателната процедура не бъде спряна, възложителят ще получи продукти без те да имат скорошен сертификат за внос и митническо облагане и без сертификат за произход от производителя. Претендира отмяна на обжалваното определение и съдът да постанови налагане на поисканата временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на процесната обществена поръчка. Ответникът - управителят на "Водоснабдяване и Канализация – Сливен" ООД не изразява становище по частната жалба. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на "ЕВРОВИКС БЪЛГАРИЯ" ООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния законен срок, визиран в нормата на чл. 216а, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество частна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 1352 от 12.12.2024 г. е оставено без уважение искането на "Евровикс България" ООД, ЕИК 110540736, за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка по вид "публично състезание" с предмет: "Доставка на бактериален инокулант за пречистване на отпадъчни води, стабилизиране на утайките и премахване на миризми от ПСОВ - Сливен"; процедурата е открита с решение № F597058/01.11.2024 г. на управителя на "Водоснабдяване и Канализация – Сливен" ООД и притежава уникален № 01075/2024-0009 в ЦАИС ЕОП. За да достигне до този резултат Комисията се е позовала на нормите на чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗОП и е приела, че е сезирана с жалба с вх. № ВХР – 2268/25.11.2024 г., предявена от "Евровикс България" ООД срещу решение № F597058/01.11.2024 г. на управителя на "Водоснабдяване и Канализация – Сливен" ООД за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, по вид "публично състезание" с гореописания предмет, в която жалба се съдържа искане за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществената поръчка. КЗК е констатирала, че формулираното от жалбоподателя искане не е достатъчно мотивирано и обосновано, тъй като в него основно са изложени доводи за допуснати от възложителя значителни нарушения при откриване на процесната възлагателна процедура, изразяващи се в обявяване на дискриминационни изисквания към участниците в процедурата, както и за липса на задължителни условия за представяне на изискуеми от закона сертификати. По така развитите аргументи на оспорващото дружество органът по преразглеждането е счел, че не следва да се произнася, доколкото те налагат произнасяне по съществото на спора, което не следва да се осъществява при преценка необходимостта от налагане на поисканата временна мярка. В мотивите на обжалваното определение е отразено, че жалбоподателят, който претендира пред КЗК налагане на временна мярка "спиране на процедурата", носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата, като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. От тук е изведено заключение, че в конкретната хипотеза, жалбоподателят е изложил мотиви, които не предпоставят в достатъчна степен основание за преценка, че интересите на страните и по-специално тези на "Евровикс България" ООД ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка, а и жалбоподателят не е представил доказателства в тази насока. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото органът по преразглеждането правилно е тълкувал и приложил нормата на 203, ал. 1 ЗОП, по силата на която жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Съобразно относимата разпоредба на чл. 204, ал. 2 ЗОП, КЗК се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес . С нормата на чл. 204, ал. 3 ЗОП изрично е регламентирано, че КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. В случая е съобразено изискването при произнасянето си Комисията да направи преценка на възможните последици с оглед интересите на страните по преписката – възложител и жалбоподател, и да изследва последиците от спирането на процедурата във връзка с обществения интерес. Съдът изцяло споделя становището на Комисията, че на този етап от производството и от разглеждане на оспорването, КЗК не следва да се произнася дали са извършени твръдяните от жалбоподателя нарушения, защото по този начин ще се стигне до предрешаване на спора по същество. Ето защо в конкретния случай не може да се формира обосновано заключение, доколко и в каква степен довършването на процедурата ще накърни интересите на жалбоподателя или на обществото като цяло. Съдът намира, че КЗК е направила мотивирана оценка на възможните последици от налагането на временната мярка, и законосъобразно е приела, че спирането на процесната възлагателна процедура би оказало негативно въздействие, както върху възложителя, така и върху обществото, като аргументирано е съобразено, че предметът на поръчката включва доставката на бактериален инокулант и цели подобряване на микробиологичната активност в биобасейните, ускоряване разграждането на органична маса, подобряване на нитрификацията и денитрификацията, ускоряване на утаяването за достигане на по-висок капацитет на пречистване на отпадъчните води, с което се постига намаляване на обема на утайките, минимизиране на патогенните и подобряване на структурата, както и премахване на неприятните миризми от ПСОВ. С оглед на това КЗК е формирала обоснован извод, че освен позитивното екологично въздействие от своевременното провеждане на процедурата, пречистването на отпадъчните води би оказало благоприятно въздействие върху обществото като цяло и може да се определи като значим обществен интерес. Тричленният съдебен състав намира за правилна преценката на КЗК досежно приложението на чл. 112, ал. 8 ЗОП, според която разпоредба възложителят няма право да сключи договор с избрания за изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, освен когато е допуснато предварително изпълнение, поради което дори и процедурата да не бъде спряна интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени до решаването на спора по същество. От друга страна Комисията вярно е отразила, че съгласно чл. 204, ал. 4 от ЗОП произнасянето по искането за налагане на временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя, с което са обезпечени законните интереси на оспорващото дружество. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното определение не страда от инвокираните от "ЕВРОВИКС БЪЛГАРИЯ" ООД пороци - отменителни основания, което изисква отхвърляне на частната жалба. На основание на горното и на чл. 216а ЗОП във връзка с чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1352 от 12.12.2024 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията, по преписка № КЗК-1086/2024 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ РАДЕВА /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА