Решение · № 918/2025 · дело 9461/2024
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 918
- Година на номера
- 2025
- Дело №
- 9461/2024
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 9461 / 2024 РЕШЕНИЕ № 918 София , 06.02.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател : АННА ДИМИТРОВА Членове: ИЛИАНА СЛАВОВСКА ТИНКА КОСЕВА при секретар Мадлен Дукова и с участието на прокурора Веселин Найденов изслуша докладваното от председателя Анна Димитрова по административно дело № 9461/2024 г. Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение №4368/26.04.2024 г. по адм. дело №644/2023 г. на Административен съд – Варна, с което е отменено по жалба на „Диана Агро 2017“ ЕООД, уведомително писмо /УП/ с изх. №01 -2600/6985 от 05.12.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2020 г, в частта, с която на дружеството е отказано подпомагане за 11 земеделски имота, находящи се в землището на Антоново, подробно изброени в решението, както и в частта, с която оторизираната сума в размер на 10153, 95 лв. е прихваната е прихваната на основание чл.28 от Регламент за изпълнение №908/2014 г. на Комисията. Със същото решение преписката е върната на от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на „Диана Агро 2017“ ЕООД в частта за кампания 2020 г. за посочените по – горе 11 земеделски имота със задължителни указания. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в писмена молба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно – необосновано и в противоречие с материалния закон, иска отмяната му, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и направените разноски, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Диана Агро 2017“ ЕООД, гр. Варна, в писмен отговор и писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АС, за да отмени УП в посочените по – горе части, е изложил мотиви, че същото е издадено от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия, в писмено форма. Приел е, че по отношение на извършеното прихващане с част от от УП не са посочени фактически основания и от съдържанието му не е е ясно сумите по кой акт са прихванати и на какво основание са дължими. Отделно от това от таблиците и разясненията към тях не може да се установи кои конкретно изисквания не са спазени от бенефициера, по отношение на кои конкретни парцели и кои от законовите хипотези за отказ за финансиране за кампания 2020 са налице. Посочено е, че становището на заместник – изпълнителния директор на ДФЗ от 01.03.2023 г., изготвено три месеца след издаване на УП, няма характер на мотиви по смисъла на ТР №16/13.03.1975 г. на ОСГС на ВС. Независимо от това, АС е посочил, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод и за материалноправна незаконосъобразност на акта, доколкото между страните е спорно дали най – малко 70 процента от растенията /сливови дървета/ в процесните 11 парцела са живи, предвид изискването на чл.9, ал.1, т.1 от Наредба №2/26.03.2018 г. за критериите за допустимостта земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Съдът е анализирал събраните по делото доказателства – протокол от проверка на място, неоспорено от страните, прието по делото и кредитирано от съда заключение на комплексна съдебно – техническа експертиза и представените на диск снимки и е посочил, че предвид заключението на вещите лица джанките са вид сливови дървета и същите следва да се включват при преброяването и определянето на процента живи дървета. Освен това само в два от парцелите е извършено преброяване на живите дървета, но не и в останалите 9 парцела, за които е отказано подпомагане. Отделно от това АС е споделил извода от експертизата, че изискването на „Инструкцията за проверки на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014 – 2020“, версия 06, парцелите да се заснемат в двата им диагонално срещуположни и най – отдалечени страни е спазено само по отношение на един парцел и в нито една от 193 снимки няма указани посоки. Предвид посоченото АС е изложил мотиви, че не е доказано наличието на основанието на чл.9, ал.1, т.1 от Наредба №2/26.03.2018 г. по отношение на постановения отказ за подпомагане на процесните 11 парцела. Решението е правилно. Обосновани са изводите на съда за пълна липса на мотиви по отношение на извършеното прихващане и частична липса на мотиви по отношение на отказа за финансирани на спорните 11 парцела. Независимо, че констатираната липса на реквизит по чл.59, ал.2, т.4 АПК е самостоятелно основание за отмяна на административния акт, то съдът не е допуснал съществено съдопроизводствено нарушение, обсъждайки събраните по делото доказателства, а е спазил изискването на чл.172, ал.2 АПК за съдържание на мотивите му. Мотивите кореспондират със съдържанието на неоспореното заключение на приетата по делото комплексна съдебно – техническа експертиза и не се опровергават от съдържанието на протокола за проверка на място и приложените на диск снимки. Доводите относно междуредията на касатора са неотносими към разпоредбата чл.9, ал.1, т.1 от Наредба №2/26.03.2018 г., същите имат отношение към разпоредбата на чл.9, ал.1, т.2 от Наредба №2/26.03.2018, чието спазване не е коментирано от АС, нито пък същият е излагал фактически установявания във връзка с изискванията на този текст на наредбата. Обосновани са доводите на АС, че предвид събраните по делото доказателства, административният орган не е доказал наличието на правните основания по чл.9, ал.1, т.1 от Наредба №2/26.03.2018 г. за всичките 11 парцела предвид извършеното преброяване на живи растения само в два от парцелите. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение на касатора. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 2000 лева, платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, платимо от ДФЗ. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №4368/26.04.2024 г. по адм. дело №644/2023 г. на Административен съд – Варна. ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати 2000 /две хиляди/ лева разноски по делото на Диана Агро 2017“ ЕООД, гр. Варна, ул. „Княз Борис 1“, №170, ет.1. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ АННА ДИМИТРОВА секретар: Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ТИНКА КОСЕВА
Други данни
- В регистъра от
- 15.08.2026
- Последно в регистъра
- 19.09.2026