Решение · № 1525/2025 · дело 11384/2023

По дело 11384 / 2023 Предишен акт Решение 8481 / 31.08.2023 РЕШЕНИЕ № 1525 София , 18.02.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател : ТЕОДОРА НИКОЛОВА Членове: ТАНЯ КУЦАРОВА СВЕТЛАНА БОРИСОВА ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ ХРИСТО КОЙЧЕВ при секретар Светла Панева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Владимир Първанов по административно дело № 11384/2023 г. Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на „Полидей - 2“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Карлово, подадено чрез упълномощен адв. Марков за отмяна на влязло в сила решение № 8481 от 31.08.2023г., постановено по адм. д. № 940/2023г. от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение и решение № 2196 от 24.11.2022г., постановено по адм. д. № 1883/2022г. на Административен съд – Пловдив. В искането се навеждат се доводи за наличие на основания по чл. 239, т. 5 от АПК. Твърди се, че е бил лишен от правото на двуинстанционна съдебна процедура, тъй като спорът не е разгледан по същество от касационния състав, който е приел искането за недопустимо и е прекратил производството, обезсилвайки решението на административния съд. Моли да се отмени решението на ВАС и делото да се върне на административния съд за произнасяне по същество. Ответникът - Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив (РИОСВ – Пловдив), чрез процесуален представител, оспорва искането за отмяна по подробно изложени доводи в писмен отговор и писмена защита. Моли искането за отмяна да бъде оставено без разглеждане като недопустимо, а в условията на евентуалност – да бъде отхвърлено като неоснователно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна за подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, в сроковете по чл. 240 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за неговото разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото по чл. 238 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Производството по делото е образувано пред Административен съд Пловдив по искова молба на „Полидей - 2“ ООД, с която дружеството е предявило срещу Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив следните искове: за заплащане на обезщетение в размер на 126030,30 лева за имуществени вреди, изразяващи се в недължимо събрани от ответника суми в периода 17.05.2014 г. - 15.01.2015 г. при проведено срещу него изпълнително производство; за обявяване за нищожна на заповед № С-И-53-1/14.11.2018 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив, с която е отменена наложена на дружеството текуща ежемесечна имуществена санкция, считано от 16.01.2015 г.; за сумата 14 409, 35 лева, представляваща изтекли мораторни лихви съгласно допуснатото при първото разглеждане на делото изменение на иска в съдебно заседание на 08.04.2021 г. по адм.дело № 2182/2020 г. по описа на Административния съд - Пловдив; да бъде признато за установено, че „Полидей-2“ ООД не дължи лихви в общ размер от 60 627,43 лв. по заплатените девет текущи ежемесечни санкции. С Решение № 2196 от 24.11.2022г., постановено по адм. д. № 1883/2022г. Административен съд – Пловдив е приел, че искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 126030,30 лева, представляващи заплатени от ищеца текущи имуществени санкции в периода 17.05.2014 г. - 15.01.2015 г. е неоснователен и посочил, че не възприема довода на ищеца, че санкцията е станала недължима след 16.05.2014 г. съобразно одобреното споразумение по адм. дело № 1969/2014 г. по описа на Административния съд – Пловдив, като се позовал на уредения специален ред за отмяната на имуществените санкции и на съдържанието на споразумението, което не включвало отмяната на вече наложените имуществени санкции за минал период. По тези съображения, с оглед акцесорния характер на задължението за заплащане на лихва, е отхвърлен и иска за сумата 14409,35 лева, представляваща изтеклата законна лихва върху общо заплатената от ищеца главница и лихва по изпълнителното дело. Първоинстанционният приел за неоснователен и установителния иск, с който да се признае за установено, че „Полидей-2“ ООД не дължи сумата 60627,43 лева, представляваща изтеклата за периода 17.05.2014 г. - 15.01.2015 г. лихва върху заплатените от ищеца помесечни текущи имуществени санкции, доколкото главницата, съставляваща имуществена санкция, била дължима и била заплатена със закъснение, то и лихвите не били недължимо платени. Административен съд - Пловдив отхвърлил и предявения иск за обявяване за нищожна заповед № С-И-53-1/14.11.2018 г. на директора на РИОСВ - Пловдив, като издадена от компетентен орган, при липса на пороци, като е отбелязъл и обстоятелството, че оспорването ѝ е следвало да се проведе по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Решението на Административен съд - Пловдив е обжалвано пред Върховния административен съд, който с решение № 8481 от 31.08.2023г., постановено по адм. д. № 940/2023г. по описа на ВАС, трето отделение е обезсилил решение № 2196 от 24.11.2022г., постановено по адм. д. № 1883/2022г. на Административен съд – Пловдив в частта, с която е отхвърлено искането на "Полидей-2" ООД за обявяване на нищожността на заповед № С-И-53-1/14.11.2018 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив и е прекратил съдебното производство в тази част; обезсилил е решението в частта, в която е отхвърлен предявения от "Полидей-2"ООД със седалище и адрес на управление Карлово срещу Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив иск, с който да бъде установено, че "Полидей-2 "ООД" не дължи лихви в общ размер на 60 627, 43 лева по заплатените 9 броя помесечни текущи имуществени санкции за периода 17.05.2014 г. -15.01.2015 г.; решението е оставено в сила в частта, в която са отхвърлени предявените от "Полидей-2 "ООД срещу Регионалната инспекция по околната среда и водите - Пловдив искове: " ..за заплащане на обезщетение в размер на 126 030, 30 лева за имуществени вреди, представляващи "недължимо събрани от ответника суми/ 9бр. помесечни текущи имуществени санкции/ за периода от 17.05.2014 г. до 15.01.2015 г. ; за заплащане на "мораторни и законни лихви в общ размер 14 409, 35 лeва", както и в частта за присъдените разноски в размер на 100 лева. "Полидей-2 "ООД е недоволно от окончателното решение на Върховния административен съд, трето отделение и го оспорва по реда на извънредния способ за отмяна на влязло в сила решение, позовавайки се на разпоредбите на чл. 237 и чл. 239, т. 5 АПК. Отмяната като извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, обхваща тези актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че не е налице основанието за отмяна, на което се позовава искателят, в разглеждания казус в частта, в която е обезсилено решението на Административен съд Пловдив и прекратено производството по делото. В искането за отмяна са изложени оплаквания, че вследствие на нарушаване на съответните правила е нарушено правото на защита на страната в производството - основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК. Това твърдение е мотивирано с факта, че с обезсилването на първоинстанционното решение и квалифицирането на искането за обявяване на нищожността на заповед № С-И-53-1/14.11.2018 г. на директора на РИОСВ – Пловдив като недопустимо за разглеждане, ищецът е бил лишен от касационния състав на ВАС от правото му на участие и защита в две съдебни инстанции. С разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК е уредено основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, което предвижда три хипотези, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе адекватно участие в процеса, поради което законът предполага, че делото е останало непопълнено с отнасящи се за спорното право факти или доказателства. В случая първоинстанционният съд е определил искането на дружеството да бъде обявена за нищожна Заповед № С-И-53-1/14.11.2018 г. директора на РИОСВ – Пловдив, като неосноватално, тъй като процесния акт бил издаден от компетентен орган и при липса на пороци. Касационният състав на ВАС, трето отделение, постановил решението, чиято отмяна се иска е обезсилил решението на първоинстанционния съд, в частта с която се иска нищожност на административния акт и е прекратил производството. Съгласно разпоредбата на чл. 131 АПК, съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, т. е. развиват се в две отделни и самостоятелни производства. Първоинстанционният съд е този който следва да разгледа спора по същество, като именно пред този съд се реализира в най-пълен обем процесуалното право на страната да участва в процеса, като релевира възражения за незаконосъобразност и да сочи доказателства, които съдът следва да събере, и след като извърши собствен анализ на установените факти, да формира правни изводи, които да мотивират произнесения съдебен акт. Касационната инстанция, съгласно уредбата, предвидена в Административнопроцесуалния кодекс, е контролно-отменителна и нейната задача е да провери валидността, допустимостта и правилността на постановеното от първата инстанция съдебно решение. С решението, чиято отмяна се иска, касационният състав на трето отделение на Върховен административен съд е обезсилил в една част обжалваното съдебно решение, а в друга го е оставил в сила. На основание чл. 218 ал. 2 от АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Съобразно дадените в с чл. 221, ал 3 от АПК правомощия, когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва. В случая, от съдебният състав постановил решението, чиято отмяна се иска е взета предвид разпоредбата на чл. 18 от приложимата Наредба за вида размера и реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околното среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, според който наказателното постановление, с което е наложена санкция, както и заповедите за намаляване, отменяне, спиране и възобновяване на санкциите могат да бъдат обжалвани по реда на ЗАНН, т.е. съдът не е следвало да се произнася по искането за обявяване на нищожност на заповед №С-И-53-1/14.11.2018 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив, тъй като заповедта не представлява индивидуален административен акт и не може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Прието е, че искането за обявяването на този акт за нищожен не е допустимо и не може да бъде съединено при условията на чл.204, ал.2 АПК с предявените осъдителни искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. При тези мотиви, решението е обезсилено в частта, в която административният съд е отхвърлил жалбата на "Полидей-2" ООД срещу заповед №С-И-53-1/14.11.2018 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив съдебното производство в тази част е прекратено. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в частта, в която касационната инстанция решава спора по същество, обезсилвайки първоинстанционното решение в две негови части, не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - чл. 131 АПК, вследствие на което страната да е била лишена от възможност да упражни правото си на защита по същество пред две съдебни инстанции. Както по – горе беше описано, касационният съдебен състав е упражнил дадените от законодателя правомощия за произнасяне по допустимостта на оспорения пред него съдебен акт. Съобразил е процедурата, предвидена за оспорване на акт от вида на процесния и свързаната с това невъзможност на сезирания съд да се произнесе по сезирането за неговата нищожност поради липса на компетентност. Установена е недопустимост на решението и в частта, касаеща предявен отрицателен установителен иск по отношение на заплатени от молителя суми, представляващи лихви за забавено плащане на имуществена санкция, тъй като в хода на производството пред първоинстационният съд този иск е оттеглен. При липсата на надлежно сезиране, за решаващия съдебен състав на Административен съд Пловдив не е била налице възможност за произнасяне по оттеглен иск, съответно постановяване на свърхпетитум. Касационният съдебен състав, постановил решение № 8481 от 31.08.2023г. по адм. д. № 940/2023г. на Върховния административен съд не е приел нови установявания от фактическо естество, които да не са били установени и обсъдени в първоинстанционото решение. Той се е произнесъл по правилността и законосъобразността на оспорения пред него съдебен акт, като е проконтролирал и допустимостта в отделните негови части. В този смисъл цитираната съдебна практика е неотносима към конкретния случай и не следва да бъде съобразявана. В случая не е налице допуснато нарушение на процесуалните правила, което до е довело до лишаване на страната от възможност да защити правата си като формулира и аргументира доводи по отношение на фактическите установявания, възприети в касационното съдебно решение, т.е. не са налице основания за отмяна на съдебното решение на основание чл. 239 т.5 от АПК. Съставът на Върховен административен съд е осъществил касационната проверка на оспореното решение на Административен съд-Пловдив и в частта, с която е отхвърлен иска на „Полидей-2“ ООД срещу Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив за обезщетяване на имуществени вреди, възлизащи на сумата 126 030, 30 лева, представляваща равностойността на платените от ищеца имуществени санкции в периода 17.05.2014г.-15.01.2015г. При произнасянето си, съдът е проверил и обсъдил установените от първата инстанция факти и обстоятелства, и при съобразяване на забраната, визирана в чл. 220 от АПК не е приемал нови фактически установявания, по които страните в производството да не са могли да вземат становище, т.е. да е било ограничено правото им на участие в производството и защита. Действително, с решението на ВАС е установено, че липсва произнасяне от първоинстанционния съд по предявен иск за заплащане на сумата 60627,43 лева, представляваща според ищеца недължимо събрани лихви, но такова произнасяне в тази част липсва и от страна на касационния състав, което изключва необходимостта от отмяна на двата съдебни акта на това основание поради наличието на обстоятелства по смисъла на чл. 239 т.5 от АПК. Дружеството жалбоподател е било в правото си да иска допълване на съдебното решение на Административен съд – Пловдив по реда чл. 176 от АПК, но данни за предприети в тази насока действия не са налице. След като и двете съдебни инстанции не са се произнесли по така предявения иск, той може евентуално да бъде самостоятелно предявен по указания в закона ред, поради липсата на влязло в сила по отношение на него съдебно решение. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че искането за отмяна на влезлите в сила съдебни актове на Административен съд – Пловдив и Върховен административен съд следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на спора искането на ответника РИОСВ – Пловдив за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. Следва „Полидей-2“ ООД да бъде осъдена да заплати на Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив сума в размер на 360 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ искането за отмяна на основание чл. 239 т. 5 от АПК на Решение № 8481 от 31.08.2023г., постановено по адм. д. № 940/2023г.по описа на ВАС, трето отделение и Решение № 2196 от 24.11.2022г., постановено по адм. д. № 1883/2022г. на Административен съд – Пловдив. ОСЪЖДА „Полидей-2“ ООД да заплати на Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив сумата 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ