Решение · № 1597/2025 · дело 5294/2024

По дело 5294 / 2024 РЕШЕНИЕ № 1597 София , 19.02.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : ВЕСЕЛА НИКОЛОВА Членове: БОЙКА ТАБАКОВА НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ при секретар Мирела Добриянова и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от председателя Весела Николова по административно дело № 5294/2024 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 119 от КСО. Образувано е по касационна жалба на „Джи Ес Офис“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адвокат Б. Вавова от БАК, с подробно развити касационни основания, срещу Решение № 1980/11.03.2024г. по адм. дело № 2240/2023г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлено оспорването срещу Решение № 1040-02-77/19.07.2023 г. на директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ – гр. Бургас и потвърдените с него Задължителни предписания №ЗД-1-02-01387984/03.07.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Бургас, с които е разпоредено дружеството да коригира в Регистъра на осигурените лица с декларация обр. 1 данните за Г. А.. Й. с вид осигурен „10“, код на дейност на осигурителя – 61. Поддържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Бургас, чрез процесуален представител гл. юрк. Димитрова в писмен отговор от 07.11.2024 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебният акт на Административен съд Бургас да бъде оставен в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като съобрази доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е Решение № 1040-02-77/19.07.2023 г. на директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ – гр. Бургас и потвърдените с него Задължителни предписания №ЗД-1-02-01387984/03.07.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Бургас, с които е разпоредено дружеството да коригира в Регистъра на осигурените лица /РОЛ/ с декларация обр. 1 данните за Г. А.. Й. с вид осигурен „10“, код на дейност на осигурителя – 61. Административният орган е приел за установено, след извършена проверка на дружеството „Джи Ес Офис“ ЕООД за периода 14.02.2007г. – 20.10.2010г. по разходите на ДОО, че за лицето Г. А.. Й. са подадени в РОЛ грешни данни по реда на чл.5, ал.4 от КСО – некоректен размер на осигурителния доход за 2007г., неточно посочване на началото на дейността, неправилен пореден номер на основна икономическа дейност на осигурителя. Предписано е да се подаде декларация по образец за коригиране на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за Й. за периода от 14.02.2007г. – 20.10.2010г. По жалбата срещу задължителните предписания, административният орган е приел, че последните са правилно и законосъобразно издадени, при спазване и точно прилагане на разпоредбите на КСО, поради което ги е потвърдил, а предявената жалба на „Джи Ес Офис“ ЕООД – е отхвърлил като неоснователна. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, с мотиви, че обжалваното пред него решение и потвърдените със същото задължителни предписания са издадени от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при липса на допуснати процесуални нарушения. Съдът е обосновал извод, че подадените от касатора данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за Г. Й. за периода от 14.02.2007г. – 20.10.2010г. са некоректно подадени и следва да бъдат коригирани при спазване на задължителните предписания, дадени от контролните органи на ТП на НОИ – гр. Бургас. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, както и декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за ДОО, учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данък по ЗДДФЛ и декларация за сумите за осигурителни вноски за ДОО и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9. Предвидено е в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, че управителите на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Въз основа на представените от административния орган /съдържащи се в административната преписка/ по делото доказателства, неоспорени и необорени от жалбоподателя /касатор в настоящото производство/, административният съд правилно е констатирал, че като управител на дружеството жалбоподател през проверявания период Й. е следвало да се осигурява за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица върху доход, определен по реда на чл.6, ал.2, т.3 от КСО в приложимата редакция за относимия период, при коректно посочване на началото на дейността и при правилно посочен номер на основната икономическа дейност, съобразно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. При правилно възприета фактическа обстановка, първоинстанционният съд обосновано е приел за безспорни и непротиворечиво установени при анализа на доказателствата обстоятелствата, че Й. е била собственик и управител на дружеството-жалбоподател за периода 14.02.2007 г. – 20.10.2010 г. и поради това е следвало да се осигурява за общо заболяване и майчинство и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход; че съгласно вида икономическа дейност, декларирана от „Джи Ес Офис“ ЕООД 7412 – счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации, минималният осигурителен доход за квалификационната група първа професия ръководител е 486 лв., вместо посочения в справката от Й. като осигурителен доход 432 лв., съобразно определеното в ЗБДОО за 2007 г.; че за месец февруари 2007 г. отработените дни на Г. Й. са 10 и началото на дейността е от 15.02.2007 г., а не както са подадени данните от 14.02.2007 г. /арг. чл.10, ал.1 от КСО в приложимата редакция/; както и че видът икономическа дейност на дружеството е определеният със задължителните предписания такъв. Правилно съдът е преценил, че спор по фактите няма, а спорът се свежда до приложението на института на погасителната давност по отношение на дадените предписания, тъй като последните касаят данни за периода февруари – декември 2007 г. Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на административния съд, че в случая институтът на погасителната давност не е приложим. Визираният в разпоредбата на чл.108 от ДОПК давностен срок касае установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, каквито безспорно с атакуваните задължителни предписания не се установяват. Правилно е приета за неприложима и нормата на чл.115 от КСО, съгласно която вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. Настоящият казус не осъществява хипотезите на посочените разпоредби, тъй като с предписанията не се определят задължения за ДОО, поради което правилно съдът е приел, че правомощието на контролните органи на ТП на НОИ за даване на задължителни предписания не може да бъде погасена по давност. В този смисъл е и практиката на ВАС, която резонно съдът е съобразил. Предвид изложеното, като е изяснил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, и въз основа на тях аргументирал правните си изводи, първоинстанционният съд е постановил обоснован и правилен съдебен акт, който касационната инстанция следва да остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба доводи за отмяна. С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателя не се следват, а претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника следва да бъде присъдено, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл 24 във вр. с чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ - 100 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1980/11.03.2024г. по адм. дело № 2240/2023г. по описа на Административен съд - Бургас. ОСЪЖДА „Джи Ес Офис“ ЕООД, гр. Бургас, ЕИК: 147123053 да заплати на Националния осигурителен институт юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ