Решение · № 1661/2025 · дело 10078/2024

По дело 10078 / 2024 РЕШЕНИЕ № 1661 София , 20.02.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: МАДЛЕН ПЕТРОВА ПЕТЯ ЖЕЛЕВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от председателя Светлозара Анчева по административно дело № 10078/2024 г. Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Спортс пропърти мениджмънт“ АД – гр. Бургас чрез процесуалния си представител адв. М. Георгиева срещу решение № 3224/23.04.2024 г., постановено по адм. дело № 1561/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АУЗД по чл. 107, ал. ДОПК № СВ 108694 – 1/23.05.2023 г., издаден от главен инспектор – ревизии в отдел „Контрол и принудително събиране“ на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, потвърдено с решение № 70 – 00 -5173/5/14.07.2023 г. на директора на посочената дирекция за установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер от 141 542,36 лв., от която сума 125 017,82 лв. главница и 16 524,54 лв. лихви за 2021 г. и 2022 г. В касационната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Твърди се в касационната жалба, че извън предмета на жалбата срещу посочения по – горе акт е размера на ТБО по отношение на услугата по чл. 62, т. 2 ЗМДТ и не са излагани оплаквания за нея, нито са сочени доказателства, а изрично касаторът е посочил коя част от акта е оспорена. Сочи се от касатора, че с молба, вх. № 11681/14.11.20203 г., депозирана по делото, е направено уточнение на жалбата пред Административен съд – Бургас, изразяващо се в конкретизация на предмета й, а именно, че се касае за частта за сметосъбиране и сметоизвозване, както и за обезвреждане на отпадъците на територията на спортен комплекс „Лазур“, но не и тези на територията на целия жилищен комплекс „Лазур“. В тази връзка се излага оплакване, че неправилно съдът е приел, че актът се оспорва по отношение и на двете услуги, като не е отчел, че по отношение на услугата по т. 2 няма оспорване и в тази част АУЗ е влязъл в сила. Според касационния жалбоподател в мотивите на обжалваното решение е отбелязано единствено, че жалбоподателят „акцентира“ върху сметосъбирането и сметоизвозването на територията на спортния комплекс „Лазур“. Затова в касационната жалба се съдържа оплакване, че решението на съда е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл по дължимостта на ТБО на основание чл. 17, ал. 3 от Наредбата за определяне администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас (НОАМТЦУТОБ), поради произнасяне по неподадена жалба и в тази част, като се иска решението да бъде обезсилено. В касационната жалба е направено оплакване, че решението е неправилно и в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди, че съдът неправилно е разгледал като едно неделимо цяло и не е възприел съдържанието на чл. 17, ал. 3, т.1 НОАМТЦУТОБ като отделна услуга, чието изпълнение подлежи на доказване по общия ред. В тази връзка се излагат доводи, че доколкото са налице две различни услуги, които се заплащат на различни основания, задълженията по АУЗ по чл. 17, ал. 3, т.1 и 2 от НОАМТЦУТОБ следва да бъдат разглеждани самостоятелно и отделно едно от друго, поради което неправилно съдът е приел, че е налице валидно възникнало задължение за заплащане на ТБО и по чл. 17, ал. 3, т.1, като в тази част решението е и необосновано, тъй като не са формирани никакви мотиви в тази посока. За недоказано според касационния жалбоподател е останало твърдението на ответника по жалбата, че услугите по сметосъбиране, респ. сметоизвозването и обезвреждането на битовите отпадъци е било реално предоставена на територията на спортен комплекс „Лазур“ в предвидения обем. Позовава се на предоставените от него доказателства, че услугата не се предоставя в пълен обем, който е посочен в цитираната наредба, като в тази връзка са били изслушани и показанията на свидетелката Б., от които се установило, че сметосъбирането и сметоизвозването на територията на спортния комплекс не е извършвано в законоустановения порядък – 30 пъти месечно. Твърди се, че показанията на свидетелката кореспондират и с представените от Община Бургас доказателства – извадки от GPS – системата, съдържаща записванията за честотата на извършване на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, на територията на спортен комплекс „Лазур“, а също и от представените справки на точките, където са разположени контейнерите на дружеството на територията на спортния комплекс, а именно, че услугата се предоставя спорадично по няколко пъти в седмицата, а не както е залегнало в Наредбата – 30 пъти месечно. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са развити в касационната жалба, с която се иска обезсилване като недопустимо обжалваното решение и делото да се върне за ново разглеждане, като новият състав се произнесе по предявената жалба, или да се обезсили решението в необжалваната част на АУЗ, а в останалата част решението да бъде отменено като неправилно. Претендира се присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при Община Бургас, редовно призван, не е изпратил свой представител. От „Спортс пропърти мениджмънт“ АД – гр. Бургас, чрез адв. М. Георгиева е постъпила и частна жалба срещу определение № 5049/03.07.2024 г. по адм. дело № 1561/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, с което е оставено без уважение искането на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът по частната жалба директор на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при Община Бургас, редовно призван, не е изпратил свой представител. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба и частната жалба са основателни, като е представено писмено заключение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба и частната жалба са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество, са неоснователни поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на „Спортс пропърти мениджмънт“ АД – гр. Бургас срещу посоченият по – горе АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от служител на общинската администрация, комуто са предоставени със заповед № 1681/01.07.2014 г. на кмета на Община Бургас права и задължения на орган по приходите, поради което актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 4, ал. 1 и 3 ЗМДТ в обема на правомощията му. Според съда актът е издаден в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити, както и не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че от събраните доказателства по делото безспорно е установено, че жалбоподателят „Спортс пропърти мениджмънт“ АД е собственик на недвижим имот – земя и сгради с обща площ от 36074 кв.м., в т. ч. застроена площ 2938 кв.м. 10747 кв.м., съставляващи понастоящем поземлен имот с идентификатор 07079.607.85 по кадастралната карта на гр. Бургас, представляващ спортен комплекс „Лазур“. Съдът е приел за установено, че имотът е деклариран от дружеството по реда на чл. 14 ЗМДТ, като част от сградите в зависимост предназначението и вида са декларирани или като друга нежилищна площ, или като търговска нежилищна площ. Съдът се е позовал на нормата на чл. 62 ЗМДТ, която определя , че ТБО се заплаща за извършените от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране. 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации. 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувани в общината. В решението си съдът е посочил и разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от общинската наредба, според която за нежилищни имоти размерът на ТБО се определя по т. 1 и 2 според количеството битови отпадъци за година на стандартен съд и по т. 3 пропорционално (в промил) върху отчетната стойност на имота на активите – земя и сгради за предприятия. Решаващият административен съд е приел, че съобразно доказателствата по делото, задълженията на жалбоподателя за ТБО са изчислени върху по – високата между отчетната стойност и данъчната оценка на декларираните имоти – чл. 21, ал.1 ЗМДТ. Върху правилно определената основа размерът на ТБО, формиран за такса за услугата по поддържане чистотата на обществените територии при ставка от 3,5 промила съгласно Приложение № 2 НОАМТЦУТОБ и такса от 5 600 лв. за заявения контейнер. Пояснена е според съда методологията на изчисляване на задълженията за ТБО, а именно при обща отчетна стойност на облагаемите имоти от 15 459 668,63 лв. и при ставка от 3,5 промила, дължимата такса за тази услуга възлиза на 54 108,84 лв. За останалите две компоненти на ТБО, е процедирано на база подадени декларации за определяне на размера на вземането спрямо генерираното количество битови отпадъци. В тази връзка съдът е посочил декларации с входящи № 5202013852/22.12.2020 г. и № 52020114594/23.12.2021 г., като са били одобрени за 2021 г. два броя съдове за смет, тип „Бобър“ с обем 1,1 куб. м., а за 2022 г. – един одобрен съд при годишна такса за обслужване 5 600 лв. В решението е отразено, че жалбоподателят счита, че таксата не е дължима изцяло, тъй като услугата по сметоизвозване на поставения контейнер за смет не е предоставяна, но съдът е приел тези доводи за неоснователни предвид установените доказателства, че услугата по сметосъбиране и сметопочистване в района е предоставяна регулярно, за което са налични съответните отчети. Според съда тази такса е дължима дори и при неползване на имота, освен в хипотезата на освобождаване от заплащане, за което е необходимо подаване на съответната декларация, каквато не се твърди да е подавана. За компонента услуга за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения, за нейната дължимост съдът е посочил, че е от значение функциониращо депо за отпадъци, като е прието в решението, че по делото са налични доказателства и в тази насока, като въпреки направеното и оспорване на наличните по делото доказателства от страна на жалбоподателя, съдът е приел, че липсват основания тези документи за функциониращо депо да не се кредитиран. В решението на съда е прието, че са издадени по реда на чл. 63 и чл. 63, ал. 2 ЗМДТ заповеди № 2899/28.10.2020 г. и № 3147/28.10.2021 г. на кмета на Община Бургас, с които са описани предоставените услуги по сметопочистване, сметоизвозване и обезвреждане в депо а и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, като е определена територията на границите на районите, които са включени в системата на организираното сметопочистване, като изрично е посочен и ж.к. „Лазур“, на която територия е разположен и спортния комплекс „Лазур“, собственост на жалбоподателя. Прието е от решаващия съд, че тези дейности е възложено с договор за услуга № 99 – ОП18 – 65/04.04.2019 г. на „Нелсън – чистота“ ЕООД, като видно от актовете за извършена работа от изпълнителя за 2021 г. и 2022 г. са отразени като извършени дейности по сметоизвозване, ръчно метене, машинно миене и метене, предоставени на територията на Община Бургас. Направен е извод от съда, че е предоставена услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, в която територия се намира и имотът на жалбоподателя. Въз основа на изложените мотиви в обжалваното решение, жалбата е отхвърлена като неоснователна. След постановяване на решението и по искане на жалбоподателя, съдът е постановил определение № 5049/03.07.2024 г., с което е отхвърлил искането му за изменение на решението в частта за разноските предвид, че жалбата е отхвърлена за определените задължения за ТБО за 2021 и 2022 г. в общ размер от 141 542,36 лв., от която главница в размер на 125 017,82 лв. и лихви – 16 524,54 лв., т.е. посочената такса е обжалвана в пълен размер. Съдът е приел, че с оглед изхода на делото, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в отхвърлената част и не е изменил решението в частта за разноските. Обжалваното решение е правилно постановено. По касационната жалба. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение, тъй като в жалбата си пред първоинстанционния съд „Спортс пропърти мениджмънт“ АД е обжалвал АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК в частта за ТБО за 2021 г. и 2022 г. Видно от този индивидуален административен акт, на дружеството са вменени задължения за задължения за ДНИ и ТБО за 2021 г. и 2022 г. в общ размер на 180 396,98 лв. От тази сума като се извади размерът на ДНИ за 2021 г. и 2022 г., остава сумата, представляваща задължение за ТБО за същите години в размер на 125 017, 82 лв. главница и 16 524,54 лв. лихви или общ материален интерес първоинстанционната жалба изрично е посочено, че е в размер на 141 542,36 лв. С молба, вх. № 11681/14.11.2023 г. процесуалният представител на жалбоподателя е направила уточнение, че обжалва акта в частта, касаеща сметосъбирането и сметоизвозването, както и за обезвреждането на отпадъците на територията на спортния комплекс „Лазур“, а не на територията на целия ж.к. „Лазур“ в гр. Бургас. Предвид, че и в първоинстанционната жалба, и в направеното след това уточнение от 14.11.2023 г., жалбоподателят е посочил общата сума от 141 542,36 лв., която е задължението за ТБО изцяло за 2021 г. и 2022 г. и включва главница и лихви за трите услуги по чл. 62, т. 2 и 3 ЗМДТ. При така направено уточнение правилно съдът е разгледал жалбата по отношение на установеното с акта задължение за ТБО за 2021 г. и 2022 г. изцяло, а не частично, каквато е била претенцията на жалбоподателя. Последният не оттеглил частично жалбата, нито е налице такъв отказ от нея, поради което правилно съдът я разгледал изцяло. По делото е установено по безспорен начин и затова правилно съдът е приел, че задълженото дружество е собственик на недвижим имот – земя - ПИ с идентификатор 07079.607.85 и сгради, както и търговски обект, обособяващи спортен комплекс „Лазур“ в гр. Бургас с обща площ от 36074 кв.м. За същият имот са подавани декларации по чл. 14 ЗМДТ, като са декларирани от касатора и земята, и сградите, подробно описани в обжалваното решение. Установено е, че за 2021 г. на дружеството са предоставени 2 бр. съдове за смет, тип „Бобър“, а за 2022 г. – 1 бр. Разпоредбата на чл. 62, т.1, 2 и 3 ЗМДТ регламентира видовете услуги, по отношение на които се определя размерът на ТБО и те правилно са посочени от съда, като реално осъществени от общината. Само в случаите, когато услугите не се предоставят от общината, не се заплаща и съответно ТБО. От данните по делото се установява, че всички услуги съгласно чл. 62 ЗМДТ, са осъществени. Налице са доказателства по делото, установяващи извършването и на трите видове услуги. Със заповед № 2899/28.10.2020 г. на кмета на Община Бургас са определени границите на районите на територията на общината, в които ще се извършват услугите по чл. 62 ЗМДТ. За услугите за събиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, поддръжката и подмяната на контейнерите, вкл. и уличните кошчета, като и за почистването и поддържането на чистотата на местата за обществено ползване на територията на Община Бургас, е сключен договор с „Нелсън - чистота“ ЕООД. За изпълнението на услугите по делото са налични протоколи за извършена работа по услугите, месечни справки, както и схема на точките за събиране на отпадъците, като по указания на съда е представена схема, съдържаща информация от GPS за движението на автомобилите извършващи сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъците, поради което обосновано съдът е приел, че на територията на спортния комплекс, са осъществени процесните услуги, а също и извозването на отпадъците до регионалното депо за отпадъци, находящо се в с. Полски извор, Община Камено, Бургаска област. Установено е от доказателствата по делото, че е изпълнена и третата услуга по чл. 62, т. 3 ЗМДТ и това се установява от представените месечни отчети и справки. И административният орган, а впоследствие и съда правилно са приели, че съгласно чл. 17, ал. 3 НОАМТЦУТОБ за услугите по чл.62, т.1 и 2 ЗМДТ – ТБО се определя според количеството отпадъци в размер на 5 600 лв. годишно, а за услугата по т. 3 – пропорционално върху данъчната оценка на имота или отчетната му стойност в зависимост от това коя от двете е по – високата. В случая това е отчетната стойност съгласно чл. 21, т.1 ЗМДТ и това данъчната основа, върху която е определена таксата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ в размер на 3,5 промила, изчислена върху отчетната стойност на имота. Първоначално при подаване на жалбата пред първоинстанционния съд, процесуалният представител е направил искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, но впоследствие се е отказал. Пред съда е разпитана като свидетел К. Б., като е пояснила, че според нейните възприятия, не е виждала всеки ден да се събират отпадъците в спортния комплекс, както е съгласно общинската наредба и договореното между Община Бургас и „Нелсън – чистота“ ЕООД. Тези показания противоречат на представените по делото доказателства, като от тях се установява събиране ежедневно на отпадъците, извършване на ръчно и машинно метене и миене на улиците и др. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че размерът на ТБО за 2021 г. и 2022 г. неправилно е определен. За услугите по чл. 62, т.1 и 2 ЗМДТ, респ. чл. 17 от общинската Наредба таксата се изчислява по количество, като за 2021 г. са одобрени Два контейнера, тип „Бобър“, а за 2022 г. – един контейнер. Видно от Приложение № 2 към Наредбата годишната такса се определя според вида и броя на използваните съдове и тя е 5 600 лв. За услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ таксата се заплаща, като отчетната стойност, която според чл. 21, ал. 1 ЗМДТ е по - висока от данъчната оценка, поради което в случая тази стойност е 15 459 668,63 лв. и умножена по 3, 5 промила за 2021 г. таксата за посочената услуга е 65 308,84 лв., а за 2021 г. е 59 708,84 лв. или общ размер на ТБО за 2021 г. и 2022 г. е посоченият в оспореният акт – 125 017,68 лв. и лихви - 16 524,54 лв. С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно постановено и не са налице отменителните основания, сочени от касатора, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По частната жалба. „Спортс пропърти мениджмънт“ АД обжалва и определение № 5049/03.07.2024 г. по адм. дело № 1561/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, с което е оставено без уважение искането на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че разноските са изчислени върху размер на задълженията за ТБО, без да се вземе предвид, че не е обжалвана всички компоненти от таксата по чл. 62 ЗМДТ. Както се посочи по – горе и в първоинстанционната жалба, както и в последващото уточнение не може да се направи извод, че не се обжалват всички компонентни на ТБО за 2021 г. и 2022 г., поради което правилно първоинстанционният съд е изчислил размера на разноските с оглед изхода на делото. Предвид изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение по чл. 248 ГПК е правилно и следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл.1 във връзка с чл. 236 АПК. С оглед изхода на спора и направеното искане от ответника по касация, на Община Бургас следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., като съдът съобрази процесуалната активност на тази страна в касационното производство, като процесуален представител не се яви пред настоящата инстанция, а по делото са депозирани кратки писмени бележки. Като се приеме и приетото в решение С – 438/22 на СЕС, с което се позволява да се остави националната разпоредба от Наредба № 1/09.07.2004 г. неприложена. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3224/23.04.2024 г., постановено по адм. дело № 1561/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5049/03.07.2024 г., постановено по адм. дело № 1561/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас. ОСЪЖДА „Спортс пропърти мениджмънт“ АД – гр. Бургас да заплати на Община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА