Разпореждане · № 3187/2025 · дело 2885/2025

По дело 2885 / 2025 РАЗПОРЕЖДАНЕ № 3187 София , 26.03.2025 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание в състав: Съдия : ВАНЯ АНЧЕВА сложи за разглеждане административно дело № 2885 по описа за 2025 година Производство по чл. 213а, ал. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба с вх. № 4188/18.03.2025 г. на "Ем Джи груп БГ" ЕООД, ЕИК 204752408, със седалище и адрес на управление в гр. Велинград, [улица], представлявано от управителя М. Гагова, чрез адв. И. Лулчев от АК - Пазарджик, със съдебен адрес в гр. София, [улица], срещу "Решение по адм. дело № 879/2024 г." по описа на Административен съд (АС) – Пазарджик. При извършената в съответствие с чл. 213а, ал. 1 АПК проверка на редовността и допустимостта на подадената касационна жалба, първоинстанционният съд е констатирал следното: 1) не е приложен документ за платена държавна такса в размер на 370.00 лева, внесена по сметка на Върховния административен съд (Сравн.: чл. 213, т. 3 АПК); 2) касационната жалба не е приподписана от адвокат или юрисконсулт (Сравн: чл. 212, ал. 2 АПК); 3) касационната жалба не съдържа точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания (Сравн.: чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК); С Разпореждане № 357 от 31.01.2025 г., постановено по адм. дело № 879/2024 г. съдията докладчик е оставил жалбата без движение и е с указал на оспорващия в 7-дн. срок от съобщението да отстрани нередовностите й, като: 1) внесе държавна такса в размер на 370 (триста и седемдесет) лева по банковата сметка на Върховен административен съд - БНБ - ЦУ, IBAN - BG62 BNBG 9661 3100 1780 01, BIC – BNBGBGSD и в същия срок представи копие от вносния документ в деловодството на съда; 2) представи екземпляр от касационната жалба, приподписан от адвокат или юрисконсулт, ведно с приложено към него пълномощно за приподписването. В случай че представителят на жалбоподателя има юридическа правоспособност – да се представи заверено копие от удостоверение за юридическа правоспособност на същия. 3) да посочи точно и мотивирано конкретните пороци на обжалваното решение, които съставляват касационни основания. Жалбоподателят е изрично уведомен за последиците от неизпълнение на указанията в срок съгласно разпореждането. Съобщение с указанията на съда е редовно връчено на адв. Лулчев на 11.02.2025 г. (л. 9 от делото). Срокът за изпълнение на указанията на съда, изчислен по правилата на чл. 60, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК, е изтекъл на 18.02.2025 г. (вторник, присъствен ден). На 19.02.2025 г. в АС – Пазарджик по пощата е постъпила молба, с която във връзка с посоченото разпореждане от 31.01.2025 г. съдът е уведомен, че: 1) "ДТ е внесена електронно; 2) Касационната жалба е подписана от адвокат И. Лулчев, съгласно приложено пълномощно, което важи за всички инстанции; Самото пълномощно, находящо се на л. 11 от адм. дело № 879/2024 г. на АС - Пазаржик съдържа оправомощаване на адв. Лулчев за "оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в оспорване по съдебен ред на описани 6 броя заповеди, всички издадени от председателя на КЗП". 3) Решението е постановено при нарушение на материалния закон, защото от представените писмени доказателства е видно, процесният обект е категоризиран." След служебна проверка в АС - Пазарджик, върху молбата е отбелязано, че държавната такса е внесена по сметка на ВАС. Видно от така установеното е, че в срока по чл. 213а, ал. 1, изр. 1-во АПК не са предприети своевременно действия за точно изпълнение на дадените от съда указания за изправяне нередовностите на касационната жалба. На касационния жалбоподател е указано извършването на конкретни процесуални действия, срокът за това и последиците при неизпълнение. В определения преклузивен срок, който е изтекъл на 18.02.2025 г., както и до настоящия момент, касационният жалбоподател не е изпълнил в цялост указанията на съда. За да е налице надлежно отстраняване на недостатъците на оспорването, то следва да е пълно, точно и своевременно. Отклонението от дадените от съда указания по който и да било от изброените критерии се отъждествява с неизпълнението им. Като съобразих, че и към настоящия момент по делото не е представен документ за внесената държавна такса и липсва мотивирано изложение на касационните пороци на съдебния акт, намирам, че е налице абсолютна процесуална пречка за развитие на съдебното производство. Достъпът до инстанционен контрол на постановените от първостепенните съдилища съдебни актове е обусловен от спазването на предпоставките за редовност и допустимост на сезирането съгласно чл. 212 и ал. 213 АПК. Нормата на чл. 212 АПК регламентира минималното съдържание на касационната жалба, а в частност т. 4 изисква в нея да е инкорпорирано точно и мотивирано изложение на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания. Тази минимална процесуална активност е особено важна гаранция за осигуряването на ефективен съдебен контрол, т.к. касационната инстанция не проверява служебно всички основания за отмяна на обжалвания акт, а обсъжда само наведените с касационната жалба такива – Сравн.: чл. 218, ал. 1 АПК. Точното и мотивирано посочване на пороците на съдебното решение, съставляващи касационни основания, систематично е уредено в закона като част от съдържанието на жалбата/протеста и в тази връзка следва да се тълкува като условие за редовността й. От прогласения в чл. 9, ал. 4 АПК принцип на дължимост на процесуално съдействие на страните непосредствено следва, че въпросът за редовността на всяка една касационна жалба е съществен процесуалноправен въпрос, решаването на който в нарочното производство по проверката й по чл. 213а, ал. 1 АПК, се поставя винаги в зависимост от това, доколко тя отговаря на лимитативно изброени в процесуалния закон императивни изисквания досежно реквизитите за съдържание по чл. 212 АПК, както и за приложения: тези по чл. 213 АПК. За прецизност следва да се посочи, че действително чл. 218, ал. 2 АПК предвижда служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на атакуваното решение с материалния закон, но тя може да бъде осъществена едва след като нередовността бъде отстранена и жалбата придобие изискуемото съгласно АПК съдържание. За разлика от предписанието на чл. 168 АПК, задължението по чл. 218, ал. 2 АПК за служебна проверка на съдебния акт касае надлежно учредено съдебно производство и не може да бъде аргумент за произнасяне по нередовно инициирано оспорване. Изложението на касационните основания е реквизит на редовната касационна жалба, поради което съобразявянето на касационната жалба с императивната норма на чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК е условие за редовност на сезиращия настоящата инстанция акт и спазването на процесуалното изискване представлява предпоставка за законосъобразно развитие на съдебното производство. Институтът на оставянето без движение на нередовната жалба и евентуалното й последващо оставяне без разглеждане - когато в законния преклузивен срок недостатъците й не бъдат отстранени от съответния жалбоподател, има за цел да обезпечи решаващата дейност на съда, мислима само при наличието на една редовна (по смисъла на чл. 212 АПК) жалба. Позоваването на нарушение на материалния закон, "защото от представените писмени доказателства е видно, процесният обект е категоризиран", каквото е направено в случая, не може да бъде приравнено на попълване на сезиращия акт с липсващата съгласно чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК информация. Предмет на изследване в тази хипотеза е волята на страната да осъществи правото си на защита пред касационната инстанция, която не може да бъде заменена от бланкетно и неконкретизирано твърдение за допуснато нарушение на правораздавателната дейност на решаващия съд. И то при условие, че с жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На следващо място, следва да се акцентира, че в пълно съответствие с императивната норма на чл. 213, т. 3 АПК, на страната е указано да внесе определената държавна такса и представи копие от вносния документ в деловодството на съда, в който случай е необходимо не само да се внесе дължимата сума, но и да се представи документа, удостоверяващ факта на извършеното плащане по сметка на съда. Съгласно новелата на чл. 227а, ал. 1 АПК, таксата се внася предварително и към касационната жалба се представя документ за това (Арг. чл. 213, т. 3 АПК), което не е изпълнено своевременно и след дадената от съда възможност. По силата на чл. 101 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът е длъжен да указва на страните в какво се състои нередовността на извършено от страната процесуално действие, като поправеното в срок действие се смята за редовно от момента на извършването му. Разпоредбата зачита редовността на извършените действия, ако е спазен определеният от съда срок за това. Съгласно нормативното изискване съдът е длъжен да следи служебно за нередовността на процесуалното действие и може да го счете неизвършено само в хипотезата на предварително определен срок за отстраняване на недостатъка му, ведно с надлежни указания за това и при условие, че в този срок то не е било поправено. Пропускането да се поправят порочни процесуални действия в срока, определен от закона, дава обоснованото правно очакване на другата страна за прекратяване на производството, при спазване на принципа за законност по чл. 4 и равнопоставеност по чл. 8 АПК. Законът не предвижда хипотеза, в която бездействието на страната може да бъде санирано. Предвид неотстраняването на пропуските в касационната жалба е налице ненадлежно упражнено право на оспорване пред по-горната инстанция, обуславящо недопустимост на съдебното производство, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд: виж например определенията, постановени по адм. дело № 863/2008 г. адм. дело № 14238/2018 г., адм. дело № 10750/2018 г., адм. дело № 8738/2013 г., адм. дело № 10215/2015 г., адм. дело 3660/2018 г., адм. дело № 4591/2018 г., адм. дело № 8350/2017 г., адм. дело № 8990/2017 г. адм. дело № 12899/2017 г., адм. дело № 14772/2017 г., адм. дело № 1173/2018 г., адм. дело № 5312/2017 г., адм. дело № 12789/2016 г., адм. дело № 12913/2018 г., адм. дело № 14735/2019 г., адм. дело № 497/2020 г., адм. дело № 10109/2019 г. адм. дело № 241/2024 г., Определение № 5858/05.06.2023 г. по адм. дело № 4635/2023 г. на Върховния административен съд, 5-членен състав и много други. Аналогична е практиката на Върховния касационен съд - виж например: Определение № 280 от 11.04.2013 г. по ч. т. д. № 1111/2013 г., I т. о., ТК; Определение № 221 от 13.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 708/2019 г., I т. о., ТК; Определение № 132 от 17.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1767/2020 г., I г. о., ГК; Определение № 219 от 10.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1540/2019 г.; Определение № 44 от 25.01.2019 г. по ч. гр. д. № 118/2019 г.; Определение № 274 от 21.06.2016 г. по ч. т. д. № 1349/2016 г., Определение № 93 от 1.03.2016 г. по ч. гр. д. № 580/2016 г. и др. Отделно от гореизложеното се констатира, че касационната жалба не съдържа реквизит по чл. 212, ал. 1, т. 3, предвид липсата на индивидуализация на "решението по адм. д. № 879/2024 г." като предмет на оспорване, но доколкото отстраняването на такава нередовност не е указано от първостепенния съд, не следва да се обсъжда и понастоящем. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2, предл. 1-во АПК, председателят на Седмо отделение на Върховния административен съд на Република България Р А З П О Р Е Д И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с № 4188/18.03.2025 г. на "Ем Джи груп БГ" ЕООД, ЕИК 204752408, със седалище и адрес на управление в гр. Велинград, [улица], представлявано от управителя М. Гагова, чрез адв. И. Лулчев от АК - Пазарджик, със съдебен адрес в гр. София, [улица], срещу Решение № 4933/20.12.2024 г., постановено по адм. дело № 879/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2885/2025 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му. Съдия :