Решение · № 3584/2025 · дело 1755/2025

По дело 1755 / 2025 РЕШЕНИЕ № 3584 София , 04.04.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : МИЛЕНА ЗЛАТКОВА Членове: БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Виржиния Димитрова изслуша докладваното от съдията Полина Якимова по административно дело № 1755/2025 г. Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на „Ен Пи Си Трейд“ ЕООД, ЕИК 202240252, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 70, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя Н. П., чрез адв. Михайлов, срещу Решение № 27006 от 13.12.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 6484/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Р-241/32-896879/18.06.2024 г., издадено от директора на Агенция „Митници“ (АМ), с което е отнет лицензът на касатора за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с идентификационен номер на лицензиран складодържател BGNCA00523000 и идентификационен номер на данъчен склад BGNCA00523001 и е прекратено действието му. С твърдения за наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК се претендира отмяна на решението, за отмяна на утежняващия административен акт и присъждане на деловодните разноски. Поддържа се, че първостепенният съд не е съобразил разрешенията в съдебната практика по приложението на принципа non bis in idem, залегнал в чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и на принципа на пропорционалност. Ответникът по касационната жалба, директорът на Агенция "Митници“ чрез гл. юрк. Божилова, в съдебно заседание и в писмено становище оспорва основателността й, иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 240 лв. Прокурорът от ВКП дава подробно мотивирано заключение за нейната допустимост и неоснователност. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения. С оспореното пред АССГ Решение № 27006 от 13.12.2024 г. на директора на Агенция „Митници" е отнет лиценз 746 на лицензирания складодържател „Ен Пи Си Трейд“ ЕООД за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с адрес гр. София, ул. „Проф. Иван Георгов“ № 1а с идентификационен номер на лицензиран складодържател BGNCA00523000 и идентификационен номер на данъчен склад BGNCA00523001 и е прекратено действието на лиценза. Фактическото основание за разпоредената правна промяна е влязлото в сила Наказателно постановление (НП) № 870 от 27.08.2021 г., с което, за нарушение по чл. 126, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 40 470,00 лева, представляваща двойния размер на дължимия акциз, както и отнемане в полза на държавата на акцизните стоки, предмет на нарушението. Нарушението е квалифицирано от административния орган като „тежко“ по смисъла на чл. 4, т. 18 ЗАДС, в резултат на което лицензираният складодържател е престанал да отговаря на условията на чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗАДС, което обуславя прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад за складиране на акцизни стоки - чл. 53, ал. 3, във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС. АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 53, ал. 3 ЗАДС, в предвидената от закона писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Решението е неправилно. При постановяването му не са съобразени разрешенията, дадени от СЕС с Решението от 14 септември 2023 година по дело C-820/21 Винал, според което „член 16, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО във връзка с принципа на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която за нарушение на режима на облагане с акциз, считано за тежко от националната правна уредба, предвижда отнемане на лиценза за управление на данъчен склад, кумулативно с вече наложена за същите деяния имуществена санкция, стига това отнемане — с оглед по-специално на окончателния си характер — да не представлява непропорционална спрямо тежестта на нарушението мярка. В случай, че тези две санкции имат наказателноправен характер, член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такава национална правна уредба, при условие че: - възможността за кумулиране на тези две санкции е предвидена от закона, - националната правна уредба не позволява преследване и санкциониране на едни и същи деяния въз основа на едно и също нарушение или при преследване на една и съща цел, а предвижда единствено възможността за кумулиране на производства и санкции въз основа на различни правни норми, - тези производства и санкции имат взаимно допълващи се цели, които евентуално се отнасят до различни аспекти на едно и също разглеждано неправомерно поведение, и - съществуват ясни и точни правила, които дават възможност да се предвиди кои действия и бездействия могат да бъдат предмет на кумулиране на производства и санкции, както и възможност за координиране между различните органи; двете процедури са били проведени достатъчно координирано и близко във времето и евентуално наложената санкция по повод на първата по време процедура е била взета предвид при преценката на втората санкция, така че тежестта за съответните лица, която произтича от такова кумулиране, да се ограничава до строго необходимото и съвкупността от наложените санкции да съответства на тежестта на извършените нарушения“. В разглеждания случай отнемането на лиценза за управление на данъчен склад е постановено в хипотезата на чл. 53, ал. 2, т. 1 ЗАДС - лицензираният складодържател не отговаря на предвидените в чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗАДС условия за получаване на лиценз за управление на данъчен склад, тъй като е извършил тежко нарушение. Тежко по смисъла на чл. 4, т. 18 ЗАДС е това нарушение, за което е наложена имуществена санкция в размер над 15000 лв. Без да отрича превантивния характер на мярката, СЕС в т. 90 от цитираното решение сочи, че макар да не изглежда неоправдано лицензиран складодържател, който е участвал например в мащабна данъчна измама, да бъде окончателно лишен от възможността да ползва свързания с данъчния склад режим на отложено плащане на акциз, това не е непременно така в случаите на по-леки нарушения. Дори лишаването от възможност да се ползва свързаният с данъчния склад режим на отложено плащане на акциз, да изглежда мярка, пропорционална спрямо тежестта на нарушение като предвиденото в чл. 53, ал. 2, т. 1 ЗАДС, запитващата юрисдикция следва да прецени дали окончателното изключване от възможността да се ползва такъв режим, също представлява мярка, пропорционална на тежестта на това нарушение. Такава преценка първостепенният съд не е направил. Като съобрази тежестта на нарушението – превозване на акцизни стоки без данъчен документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, размера на дължимия акциз – 20 235 лв., наложената имуществена санкция в двойния негов размер, постановеното отнемане в полза на държавата на акцизните стоки 28 500 литра „специални бензини“ с код по КН 27101225, съдът приема, че неограниченото във времето отнемане на лиценза на касатора представлява непропорционална на конкретното нарушение мярка. По тези съображения се налага извод, че решението е засегнато от наведеното от касатора отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК и като неправилно следва да се отмени като вместо него се постанови друго, с което да се отмени издаденото от директора на Агенция „Митници“ Решение № Р-241/32-896879/18.06.2024 г. При този изход на спора и своевременно заявеното на касатора следва да се присъдят деловодни разноски, каквито от дружеството са направени за заплащане на държавни такси, възлизащи общо на 470 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 1, АПК, Върховният административен съд, Първо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 27006 от 13.12.2024 г., постановено по адм. д. № 6484/2024 г. на Административен съд София-град и вместо него. ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Решение №Р-241/32-896879/18.06.2024 г. на директора на Агенция „Митници“. ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Ен Пи Си Трейд“ ЕООД, ЕИК 202240252,с седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 70, ет. 2, ап. 4 сумата 470 лв. деловодни разноски. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА секретар: Членове: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА /п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА