Решение · № 4345/2025 · дело 1483/2025

По дело 1483 / 2025 РЕШЕНИЕ № 4345 София , 28.04.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : ДИАНА ГЪРБАТОВА Членове: МАРИЯ РАДЕВА ЦВЕТАНКА ПАУНОВА при секретар Анна Ковачева и с участието на прокурора Камелия Николова изслуша докладваното от съдията Мария Радева по административно дело № 1483/2025 г. Производството е по чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба озаглавена жалба, подадена от „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. А. Тодорова срещу Решение № 6/16.01.2025 г., постановено по преписка № КЗК-999/ 2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е отменено като незаконосъобразно решение № D38412856/28.10.2024г. на двама от членовете на Управителния Съвет на „Електроразпределение Север“ АД в частта му, в която е прекратена обособена позиция № 1 „Извършване на строително-монтажни работи (СМР) по изграждане и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа СрН и НН за обекти на територията на Варна град 1“ в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Извършване на строително-монтажни работи (СМР) по изграждане и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа СрН и НН собственост на „Електроразпределение Север“ АД по обособени позиции на територията на Варна град 1, Варна град 2 и област Варна“ по три обособени позиции, открита с Решение № F457488 от 13.12.2023 г. на възложителя. Преписката в върната на възложителя за продължаване на процедурата от етап последното законосъобразно действие, съобразно мотивите на обжалваното решение. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя се искане за неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - "Електрострой 93“ ЕООД, чрез процесуалният си представител адв. Драгиев в депозиран писмен отговор и в открито съдебно заседание, излага подробни съображения за неоснователността на касационната жалба. Претендира разноски, съобразно приложен списък и прави възражение за прекомерност на поисканите разноски от касатора. Представителят на Върховна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от обжалване решението на КЗК и в срока установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред КЗК е било решение № D38412856/28.10.2024г. на двама от членовете на Управителния Съвет на „Електроразпределение Север“ АД в частта му, в която е прекратена обособена позиция № 1 „Извършване на строително-монтажни работи (СМР) по изграждане и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа СрН и НН за обекти на територията на Варна град 1“ в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Извършване на строително-монтажни работи (СМР) по изграждане и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа СрН и НН собственост на „Електроразпределение Север“ АД по обособени позиции на територията на Варна град 1, Варна град 2 и област Варна“ по три обособени позиции. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, съобразявайки релевираните в жалбата оплаквания, КЗК е установила, че възложителят не е обосновал по надлежен начин наличието на двете кумулативни предпоставки от фактическият състав на чл. 110, ал. 1, т. 9 от ЗОП, а именно: да са необходими съществени промени в условията на обявената поръчка, които от своя страна да водят до промяна на кръга на заинтересованите лица, то възложителят незаконосъобразно е прекратил обществената поръчка на това основание, поради това КЗК е върнала преписката -върната на възложителя за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие - от етап класиране на участниците и определяне на изпълнител. Решението е правилно като краен резултат, но по различни съображения. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 9 от ЗОП, възложителят прекратява процедурата с мотивирано решение, когато са необходими съществени промени в условията на обявената поръчка, които биха променили кръга на заинтересованите лица. За да намери приложение цитираната разпоредба е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: да са необходими съществени промени в условията на обявената поръчка, които от своя страна да водят до промяна на кръга на заинтересованите лица. С цитираната разпоредба законодателят е въвел изискване промените, на които се позовава възложителят да са съществени, т.е. да е налице изменение, което би довело до промяна на основен, главен и важен елемент от условията на процедурата, вследствие на което и офертите на участниците не биха били същите и това променя кръгът на заинтересованите лица. Наред с това, видно от текста на чл. 110, ал. 1 от ЗОП, решението на възложителя за прекратяване на процедурата следва да бъде мотивирано. Разпоредбата е в съответствие и с общия правен принцип за мотивираност на административните актове, намерил проявление в нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Правилно е отбелязано в решението на КЗК, че условията на поръчката трябва да бъдат дефинирани на етап планиране и откриване на процедурата за възлагане на обществена поръчка, като възможността за последващи промени следва да е обективно възникнала и аргументирана, а не принципно изложена като необходимост. Да се възприеме друго разбиране означава да се допусне възможност във всички случаи, в които възложителите бланкетно заявят, че съзират необходимост от промени, да прекратяват произволно процедурите. С цел действията на възложителите да не се превръщат в произвол, актът за прекратяване следва да бъде мотивиран по начин, който еднозначно да обосновава тази необходимост от именно такива съществени промени в условията на възлагане, които да водят и до промяна и на кръга заинтересовани лица. В настоящия случай, правилно КЗК намира, че подобна необходимост не е обоснована от страна на възложителя. Изложените мотиви от страна на възложителя са крайно оскъдни тъй като същите се свеждат до следното: „В процеса на провеждане на процедурата се констатира, че направеното териториално деление за Обособена позиция 1 не е удачно. Позицията включва изключително натоварени и ключови райони. Обслужването на толкова голяма и натоварена територия само от един изпълнител, би затруднило навременното и бързо изпълнение на строително-монтажните дейности, което налага необходимост от промяна на териториалния обхват на обособената позиция.“ Това е единственото посочено от страна на възложителя с което защитава взетото от него решение на основание чл. 110, ал. 1, т. 9 ЗОП да прекрати поръчката по посочената обособена позиция. Настоящата съдебна инстанция, като взе предвид мотивите на възложителя в атакуваното решени намира, че изложеното основание реферира по- скоро към нормата на чл. 101, ал. 1, т. 5 ЗОП, съгласно която възложителят прекратява процедурата с мотивирано решение, когато са установени нарушения при откриването и провеждането й, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата. Налице е съществено разминаване между словесно и цифрово изражение при посочване на правното основание при прекратяване на процедурата, поради което е невъзможно да се извърши необходимата проверка за законосъобразност на атакуваното решение. Наред с това, настоящата съдебна инстанция констатира и следващо нарушение. В доклада на помощната комисия на възложителя е посочено, че с протокол №7 от 05.08.2024 г. е извършено класиране на кандидатите по обособена позиция №1, съобразно определения от възложителя критерий за определяне на икономически най – изгодната оферта „ най- ниска цена“. В атакуваното решение, извършеното касиране по обособена позиция № 1 не е отразено, но не са изложени каквито и да било аргументи от страна на възложителя защо не приема класирането по позиция №1 на извършено от помощната комисия. Предвид посоченото, правилно е решението на КЗК с което атакуваното решение е отменено, в случая преписката следва да бъде върната на възложителя съобразно коригиращите мотиви по отношение на констатираните несъответствия. С оглед изхода от спора и своевременно направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски, „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК 104518621 следва да бъде осъдено да заплати на „Електрострой-93“ ЕООД, сумата от 9000 лв, представляваща направените от възложителя разноски пред КЗК. По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6/ 16.01.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-999/2024 г. ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК 104518621 , да заплати на „Електрострой-93“ ЕООД, с ЕИК 204512968 сумата от 9000 /девет хиляди/ лева, представляващи направени разноски пред КЗК. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ РАДЕВА /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА