Решение · № 4925/2025 · дело 12036/2024
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 4925
- Година на номера
- 2025
- Дело №
- 12036/2024
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 12036 / 2024 РЕШЕНИЕ № 4925 София , 13.05.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : МАРИО ДИМИТРОВ Членове: ИВАН РАДЕНКОВ МАРИЯ ПОПОВА при секретар Ирена Кръстева и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от съдията Мария Попова по административно дело № 12036/2024 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „ Д. 9“ ЕООД-гр.София, ЕИК 203573498 чрез процесуалния си представител –адв.Видолов против решение № 18215/27.09.2024г., постановено от Административния съд – София град по адм. д. № 8101/2022г. По изложени в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалния закон от съда – касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК се иска се отмяна на решението и уважаване на иска. Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи чрез своя процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения в депозиран писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото пред първоинстанционния съд, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол и което е неблагоприятно за касатора. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд –София град е сезиран с иск, предявен на осн.чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 15 000лв., изразяващи се в заплатена цена за покупката товарен автомобил, причинени от незаконосъобразно бездействие на служители на сектор "Пътна полиция" при СДВР. Съдът е преценил иска като допустим, като предявен от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от предявяването, срещу правосубектен ответник. За установено от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел следното: на 16.04.2019г. ищецът е закупил от А. Х. И. товарен автомобил "Форд Транзит" с номер на рама WF0XXXTTGXGK07016, двигател N GK07014 за сумата от 15 000лв. , изплатена по банков път на същата дата. На 20.06.2022г., след като е спрян за проверка от органите на МВР е установено, че автомобилът е обявен за издирване в чужбина от действителния му собственик- лизингово дружество. Автомобилът е иззет с протокол за доброволно предаване на вещ от 21.06.2022г. Процесното МПС е било регистрирано в Р.България от отдел „ Пътна полиция“ към СДВР на 16.04.2019г. Ищецът твърди, че при извършване на първоначалната регистрация, служители при ответника не са положили дължимата грижа, като не са извършили необходимата проверка в системата ШИС, за да проверят дали лицето , подало документите за регистрация е действителният собственик на МПС-то. От правна страна, първоинстанционният съд е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, нито е налице пряка причинно-следствена връзка между евентуално такова бездействие и вредоносния резултат. Изложени са мотиви, че вредата е настъпила в резултат на сключения впоследствие договор за покупко-продажба на МПС. Решението е правилно. Съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ включва освен незаконосъобразен акт, действие или бездействие и вредоносен резултат, който да е в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Задължително условие за ангажиране отговорността на държавата за причинени вреди е елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да са установени в кумулативна даденост, в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца. В процесния случай, товарният автомобил „ Форд Транзит“ е регистриран със заявление за първоначална регистрация от 19.08.2016г., подадено от пълномощник на продавача. Към заявлението са приложени : копие от разрешение за ползване на ППС N 17-01969313, както и договор за продажбата му в писмена форма, сключен с лице-испански гражданин и купувач- А. Х. Й.. В договора са вписани същите номера на рама и двигател, а именно: рама N WF0XXXTTGXGK07016, двигател N GK07014. По силата на препращащата разпоредба на чл. 140, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, условията за регистрацията на моторни превозни средства се съдържат в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г., в приложимата й редакция към ДВ., бр. 30 от 15.04.2016 г., предвид датата на първоначалната регистрация на автомобила . Касационната инстанция споделя извода на административния съд, че първоначалната регистрация на автомобила е извършена в съответствие с приложимата законова уредба, регламентираща тези отношения, а именно чл.12, ал.1, т.3 и т.5 от Наредбата. Към заявлението са приложени и приети като доказателства всички изискуеми се документи, установяващи, че собственик е лицето А. Й.. Предвид разпределението на доказателствената тежест, правилно съдът е приел, че не е доказано от страна на ищцовото дружество по безспорен начин дали при първоначалната регистрация на автомобила е извършена или не проверка в системата ШИС, а и не е спорно, че към този момент автомобилът все още не е бил обявен за издирване. В случая, служителите от ОПП- СДВР са заверили документите за регистрация, с което са удостоверили, че са извършили дължимата проверка на документите по чл.5 от Наредбата. Извън горното, твърдяното бездействие категорично не е в пряка причинно-следствена връзка с причинените вреди- загуба на сума в размер на 15 000лв., представляваща стойността на закупения автомобил. Претендираната сума е платена по договор за покупко-продажба на МПС от 16.04.2019г., страна по който е ищцовото дружество. Извършеното впоследствие прехвърляне на МПС , касае гражданско-правни отношения и по никакъв начин не е обвързано с действия или бездействия на служители при ответника. Вредите, чието обезщетяване се иска в настоящия спор не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно поведение на длъжностните лица на ответника, а са резултат от сключения от ищцовото дружество договор за покупко-продажба на автомобила и заплатената стойност на автомобила, договорена между страните. Пряка и непосредствена е тази вреда, за която неправомерното поведение на административния орган би било необходимо и достатъчно условия за настъпването й. В конкретния случай обаче, това не е така, тъй като само и единствено установените незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, не са довели до твърдяното намаляване на имуществото на ищцата. Твърдяното намаляване на имуществото с конкретизираните от ищцата разходи е резултат от сключения от нея договор за покупко-продажба на автомобила . Липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното поведение на длъжностните лица на ответника и твърдените от ищцата вреди в конкретния случай. По изложените мотиви, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат разноски, които са своевременно заявени в депозирания отговор и „ Д. 9 „ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18215/27.09.2024г., постановено от Административния съд – София град по адм. д. № 8101/2022г. ОСЪЖДА „ Д. 9“ ЕООД-гр.София, ЕИК 203573498 ДА ЗАПЛАТИ НА Столична дирекция на вътрешните работи разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: Членове: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ /п/ МАРИЯ ПОПОВА
Други данни
- В регистъра от
- 15.08.2026
- Последно в регистъра
- 18.09.2026