Решение · № 5441/2025 · дело 3813/2025

По дело 3813 / 2025 РЕШЕНИЕ № 5441 София , 27.05.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА МАРИЯ ТОДОРОВА при секретар Снежана Тодорова и с участието на прокурора Момчил Таралански изслуша докладваното от съдията Василка Шаламанова по административно дело № 3813/2025 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „К2 Холдинг“ ЕООД, ЕИК 206185134, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [адрес], представлявано от управителя М. Мирчев, подадена чрез пълномощника адв. Найденова, срещу Решение № 150/07.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1141/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-02000223004833-091-001/04.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта, потвърдена с Решение № 69/24.06.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че установените с РА задължения не съответстват на принципа за ефективност в борбата с нарушенията в областта на ДДС и противоречат на общностното право при съобразяване решение по дело С-122/23 на СЕС, противно на възприетото от административния съд. Изтъква се, че дружеството реализира минимални месечни приходи и по своя инициатива е подало заявление за регистрация по ЗДДС, поради което не следва да се приеме, че са налице недобросъвестност и поведение, целящи отклонение от данъчно облагане. Аргументира несъвместимост на разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС с принципа за пропорционалност, доколкото същата се кумулира с налагане на административно наказание. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго – по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата на дружеството против процесния РА. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба. По делото е постъпила и частна жалба, подадена от Директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Желязкова, с която се иска отмяна на Определение № 2052/05.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1141/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. С оспорения съдебен акт, по искане на дружеството, съдът, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, е изменил решението в частта на присъдените в полза на приходната администрация разноски. Изтъкват се нарушения на приложимия материален закон и необоснованост. Искането е за отмяна на определението и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в пълния им претендиран обем. Ответникът по частната жалба – „К2 Холдинг“ ЕООД, чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за оставяне в сила на определението. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Бургас е бил РА № Р-02000223004833-091-001/04.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта, потвърдена с Решение № 69/24.06.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП, с който на „К2 Холдинг“ ЕООД е установено задължение по ЗДДС за данъчния период м. 06.2023 г. в размер на 42 357,50 лв. главница, ведно с 4 165,54 лв. лихви. Основната дейност на дружеството се състои в отдаване под наем и продажба на недвижими имоти. На 10.07.2023 г. „К2 Холдинг“ ЕООД е подало заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от Закона, като е регистрирано, считано от 24.07.2023 г. След извършена проверка е установено, че реализираният облагаем оборот за периода 01.05.2023 г. – 20.06.2023 г. е в размер на 255 005,00 лв., като дружеството е достигнало облагаем оборот над 100 000 лв. за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия. Установено е, че оборотът е реализиран от отдаване под наем на паркоместа и продажба на имоти в нова сграда, включително получени аванси в тази връзка. Доставката, с която е достигнат прагът за регистрация, е за продажба на недвижим имот, на 20.06.2023 г. в размер на 193 745,00 лв. Прието е, че дружеството е достигнало облагаем оборот, изискващ регистрация, на 20.06.2023 г., като на основание чл. 96, ал. 1, изр. второ ЗДДС е било длъжно да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок, т.е. до 27.06.2023 г. В тази връзка на дружеството е съставен АУАН № F718065/28.07.2023 г. Органите по приходите са установили, че извън посочените по-горе доставки, до датата на регистрацията дружеството е извършило следните облагаеми доставки: на 23.06.2023 г. е продало недвижим имот за сума в размер на 60 000,00 лв; на 23.06.2023 г. е получило 100,00 лв. по банков път за наем на паркомясто; на 30.06.2023 г. е получило 300,00 лв. по банков път за наем на паркомясто. Формиран е решаващ извод, че на основание чл. 102, ал. 4 ЗДДС следва да се начисли ДДС на реализираните облагаеми доставки, с които е надхвърлен облагаемият оборот от 100 000,00 лв. от датата, на която е надвишен прагът, до датата, на която дружеството е регистрирано, т.е. за доставките, извършени в периода от 20.06.2023 г. до 24.07.2023 г. Стойността на извършените доставки, подлежащи на облагане, е 254 145,00 лв. (193 745,00 лв. + 60 000,00 лв. + 100,00 лв. + 300,00 лв.), като при съобразяване разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС е определена данъчна основа в размер на 211 787,50 лв. и е установен дължим ДДС в размер на 42 357,50 лв. Първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е прието, че дружеството не е подало заявление за регистрация в предвидения 7-дневен срок по чл. 96, ал. 1, изр. второ ЗДДС, като безспорно е достигнало оборота за регистрация за период, по-кратък от 2 последователни месеца. Съответно, законосъобразно с РА са установени задължения за ДДС за доставките, извършени за периода от достигане оборота до регистрирането му съобразно чл. 102, ал. 4 ЗДДС. Мотивирано са отхвърлени възраженията на дружеството за допуснато нарушение правото на ЕС с оглед даденото в решение по дело С-122/23 на СЕС тълкуване по прилагането му. Изложени са и мотиви относно възможността успоредно с начисляване на данъка да бъде ангажирана адмиистративнонаказателната отговорност на дружеството. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон, които се споделят и от настоящата инстанция. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС (ред. ДВ, бр. 58 от 23.07.2022 г.) всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Съгласно чл. 102, ал. 4 ЗДДС (ред. ДВ, бр. 58 от 23.07.2022 г.) за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 100 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Цитираната разпоредба представлява мярка, предприета съгласно чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО, който предвижда, че държавите-членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави-членки от данъчнозадължени лица и при условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите-членки на формалности, свързани с преминаването на границите. Правилно съдът е приел, че данъчно задължените лица се разделят на две групи, като в първата попадат тези, които достигат облагаем оборот в рамките на 12 месеца (чл. 96, ал. 1, изр. 1 ЗДДС), а във втората – тези, които достигат облагаемия оборот в рамките на 2 последователни месеца (чл. 96, ал.1, изр. 2 ЗДДС). Не е спорно по делото, че облагаемият оборот, изискващ регистрация, е достигнат от ревизираното дружество за период, по-кратък от 2 последователни месеца – от 01.05.2023 г. до 20.06.2023 г. Съобразно цитираната приложима правна уредба за дружеството е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация в срок до 27.06.2023 г., което е сторено на 10.07.2023 г., като актът за регистрация му е връчен на 24.07.2023 г. При съобразяване текста на чл. 102, ал. 4 ЗДДС за доставките, извършени в периода от 20.06.2023 г. до 24.07.2023 г., „К2 Холдинг“ ЕООД дължи данък. Доставката, с която е достигнат прага за регистрация, е за продажба на недвижим имот, на 20.06.2023 г. в размер на 193 745,00 лв., като след нея са извършени още 3 – на 23.06.2023 г. е продаден недвижим имот за сума в размер на 60 000,00 лв; на 23.06.2023 г. са получени 100,00 лв. по банков път за наем на паркомясто; на 30.06.2023 г. са получени 300,00 лв. по банков път за наем на паркомясто. Съответно, законосъобразно с РА, на основание чл. 67, ал. 2 ЗДДС, е определена данъчна основа в размер на 211 787,50 лв. и е установен дължим ДДС в размер на 42 357,50 лв. Противно на твърденията на касатора, съдът е извършил обосновна преценка относно спазването принципите на ефективност и пропорционалност и разясненията, дадени в решение С – 122/23 на СЕС. В тази връзка следва да се споделят мотивите на първоинстанционния съд, че тежестта, която дружеството ще понесе, в случая не е прекомерна, а и закъснението на жалбоподателя да подаде заявление за регистрация е повече от 2 седмици, което определя и законосъобразността на начисления с ревизионния акт данък. Също така следва да се посочи, че доставката, с която е достигнат оборотът, изискващ регистрация, е за проджба на недвижим имот, предхождана от получаване на авансови плащания, т.е. дружеството е било наясно, че за него ще възникне задължение по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Решението, предемт на оспорване пред настоящата инстанция, съответства и Решение № 8 от 30 юни 2020 г. по на конст. дело № 14/2019 г. на Конституционния съд на Република България, според което конституционният принцип за равенство не е нарушен с разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС, тъй като за едно и също право или задължение е предвидена диференциация, ако тя се основава на определен критерий, на който отговарят всички субекти от една група. В случая, при положение че безспорно „К2 Холдинг“ ЕООД не е подало заявление за регистрация в срок, след което е извършило облагаеми доставки, неустановяването на задължения за ДДС, респективно отмяната на установените с РА такива, би поставило дружеството в по-благоприятно правно положение спрямо субектите, изпълняващи стриктно данъчните си задължения. Не на последно място, с оглед мотивите на посоченото решение на КС, не може да се приеме, че е налице прекомерност на тежестта, която „К2 Холдинг“ ЕООД ще понесе, доколкото му е издадено и наказателно постановление, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 600,00 лв. Това е така, тъй като задължението за заплащане на дължимия по облагаема доставка ДДС възниква в резултат от осъществило се данъчно правоотношение, при което лицето е достигнало определен оборот. То произтича от настъпването на данъчното събитие и изискуемостта на данъка, докато административнонаказателната отговорност се реализира при извършване на административно нарушение по реда на глава двадесет и шеста от ЗДДС и Закона за административните нарушения и наказания. В случая начисляването на ДДС не съставлява наказание или санкция, а възстановяване на причинените на фиска вреди от неправомерното поведение на задълженото лице. По частната жалба: С оспореното Определение № 2052/05.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1141/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, съдът е изменил присъденото с решението юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 137,00 лв., като го е редуцирал с две трети – до размера от 1 457,00 лв. Изложени са мотиви, че първоначалният размер се явява прекомерен и не отговаря на критериите за справедливост съобразно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. На основание чл. 633 ГПК решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища. Съобразно това настоящият съдебен състав счита, че определените в чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата размери на адвокатските възнаграждения нямат обвързващ характер и могат да служат единствено като ориентир при определяне на разноските за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка съдът е извършил обоснована преценка относно липсата на правна и фактическа сложност на казуса, както и е съобразил обема от извършени процесуални действия от страна на юрисконсулта, който се свежда до явяване в две открити заседания по делото. С оглед изложеното и решението, и определението, като правилно постановени, следва да бъдат оставени в сила. При този изход на спора разноски не се следват в полза на страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 150/07.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1141/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2052/05.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1141/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ секретар: Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА /п/ МАРИЯ ТОДОРОВА